Премахнете всякаква театралност, докато сте на сцената - това казва хърватският режисьор Ивица Булян, когато започва да репетира с актьорите от Народния театър “Иван Вазов”.
Той режисира почти стогодишната пиеса “Господа Глембаеви” на хърватския автор Мирослав Кърлежа, чиято премиера предстои на 6 декември.
Спектакълът е поставен за първи път у нас на Голяма сцена в Народния театър през 1947 г. от сръбския режисьор Раша Плаович. Сега, 80 години по-късно, Ивица Булян отново разнищва човешките взаимоотношения. Сюжетът се развива в една и съща нощ между един и пет часа сутринта в дома на банкера Игнят Глембай, който заедно със семейството си отбелязва юбилея на акционерно дружество “Глембай”. На пръв поглед това са успешни банкери и търговци, но тяхното богатство се основава върху злоупотреби, измами и смърт.
След кастинг в Народния театър Ивица Булян избира актьорите Деян Донков, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Пламен Димов, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев и Александър Карасански.
“Има хора, за които казваме, че са като скенери. А Ивица е направо магнитен резонанс. Той има много точно първо усещане за хората, анализира всичко - начина на мислене, подход към работата и т.н. Оказа се, че за две седмици той ни познава много повече, отколкото ние си мислим”, разказва пред “24 часа” Пламен Димов.
Той ще влезе в ролята на Леоне - сина на Игнят Глембай от първия му брак. Завръщайки се в дома си след години, той се сблъсква с лицемерното отношение на роднините си.
Леоне е различният в семейството. Останалите се занимават с бизнес, сделки, заводи, а той е художник. Това е антропологична база за разминаването в това семейство и за конфликтите, които имат. “Леоне е съвсем различен от баща си. Когато влиза в циничен ад, според него, става ексцентричен интроверт. А как се играе това вече... не знам”, казва Пламен Димов.
Когато актьорите стъпват на сцената по време на репетициите, режисьорът им казва да премахнат цялата театралност. Булян не иска те да променят гласа си или да правят различни от своите гримаси или чисто човешки реакции.
“Колкото повече работим в театъра, се оказва, че
толкова по-трудно ни е да бъдем
естествени на сцената”,
разказва Пламен Димов. Режисьорът най-вече искал да види актьорите как реагират в различни ситуации, а не просто да пресъздадат персонажа си.
“Борбата на Булян е да премахне театралните гласове и реакции. Защото героите са с огромни проблеми - всеки човек може да има такива. Нарича го суров театър”, обяснява Димов.
Малко преди премиерата по идея на Булян актьорите изиграха спектакъла в дом за възрастни хора. В Хърватия той често търси живия контакт с различна публика, преди да представи пиесите си на сцена.
Аз държа хората да видят във вас човешка слабост и повярвайте ми, това е много по-привличащо за зрителя – обяснил режисьорът на актьорите.
За Пламен Димов е много любопитно да види как реагират възрастните хора на спектакъла. “Когато чуват и разберат какъв е проблемът в пиесата, тогава знаеш, че си на прав път, защото пиесата е достатъчно стабилна драматургически”, казва той. Затова би предложил оттук нататък на останалите режисьори да правят такива спектакли, защото вижда, че хората имат нужда от това.
А режисьорът ги учи да не се
притесняват от публиката,
защото не е важен крайният резултат. За него е най-ценно актьорите да не “поставят” спектакъла, а да знаят какво говорят. Така всяка тяхна репетиция е различна.
Булян е известен с този си стил на работа. Неговият театър се фокусира върху присъствието на актьора и често интерпретира класически произведения по модерен и актуален начин. Още като студент учи в Експерименталната театрална академия в Париж.
Когато за първи път идва в България, още в началото заявява, че няма търпение да изследва “дълбочините и нюансите” на текста на Мирослав Кърлежа с талантливата актьорска трупа на Народния театър.
“Много е важно кой ще те преведе през текста, независимо дали е съвременна, или класическа драматургия. Комбинацията между тези две фигури - Мирослав Кърлежа и Ивица Булян, е много добра, защото пиесата работи с теми, които са изключително актуални до ден днешен”, казва актьорът Пламен Димов.
Впрочем той вече работи с няколко чуждестранни режисьори, които идват да поставят у нас. Играе в спектакъла “Бурята” на Робърт Уилсън и “Оръжията и човекът” на Джон Малкович.
И от тримата режисьори научава нови различни неща за професията. Но и тримата имат различни подходи на работа.
Джон Малкович например искал актьорите да знаят текста си наизуст още на първата репетиция.
“Колкото по-бързо напредна с първата задача - да науча текста, толкова по-свободен после се чувстваш да работиш. Малкович направи нещо, което дотогава почти не ми се беше случвало. Той не съкрати нищо в пиесата. През цялото време остана верен на автора (Бърнард Шоу - б.а.)”, разказва Димов.
Признава си, че преди да репетира с Малкович, приема, че може да нагоди героя си и неговите реплики по свой си начин. Затова и в сцена на “Оръжията и човекът” иска да съкрати една от репликите. Попитал го дали може да не я каже, но Малкович нищо не отговорил. По-късно пак задал същия въпрос и тогава режисьорът казал на останалите актьори да излязат от залата и да остане само Пламен.
“Да работиш с Малкович, ти се струва, че репетираш със съседа си от долния етаж. Толкова пъти си го виждал в живота си, че не изпитваш никакво притеснение, а и той е много забавен. Обаче тогава, когато го видях да става сериозен, беше различно”, спомня си Пламен Димов.
“Какво би искал сега - да променим текста, за да ти харесва?”, попитал го тогава Малкович. “Но не става така. Намери, търси, разбери защо го правим и защо точно това казва твоят герой”, обяснил той.
Репетициите с Робърт Уилсън протичат по съвсем различен начин. Режисьорът използва повече визуални изразни средства, а актьорите имат пълната свобода да играят, но в точно определен стил.
