Легендарният поет и основател на "Нова генерация" щеше да навърши 60 г. на 21 май, по този повод три банди се събират за голям концерт
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в москвича
развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Tези редове пише легендарният изпълнител и поет Димитър Воев след разходка към Попа заедно с Васил Гюров и Кирил Манчев от група “Кале”.
“Тримцата с Кирил Манчев - той с руса, щръкнала нагоре коса, Воев с обръснатата глава, и аз с коса до кръста - абсолютно три различни индивида се движихме из София, а хората ни гледаха като извънземни.” Този спомен веднага изплува в съзнанието на Гюров, щом стане дума за младите години на група “Кале”. Създават я заедно с Воев през 1985 г., а малко след това към тях се присъединява и Кирил Манчев на ударни.
Текстът по-горе е част от парчето “Патриотична песен” от първия самостоятелен албум на “Нова генерация” - Forever, издаден през 1991 г. Това е и една от любимимите песни на Гюров от творчеството на Воев. “От една страна, виждаш, че не си припознат в това общество, а тогава, когато си отхвърлен, по никакъв начин не е окей за тебе. Хем тази отхвърленост ни даваше чувство за свобода.” По думите му тази тема е застъпена в много от текстовете на вокалиста на “Нова генерация”.
Воев, който щеше да навърши 60 години на 21 май, си отиде от този свят едва на 27 г., оставяйки зад себе си немалко стихотворения и песни, които и до днес са актуални.
Тази годишнина е и повод три емблематични български групи да направят общ концерт - “60 години Димитър Воев”. На 7 юни “Нова генерация”, “Ревю” и “Тангра” ще се съберат на сцената на парк център “Юнак”.
Идеята за концерта идва покрай Деян Драгиев - Даката, барабанист в “Ревю” и “Нова генерация”, който понякога свири и с “Тангра”. Две години той и Гюров обсъждат общ концерт на трите групи, а сега - с годишнината на Воев, вече имат и сериозен повод. “Винаги е имало някаква връзка между групите - не само стилово и идейно разбиране на музиката, ами и като хора, които са свирили в тях”, казва Васо Гюров.
Преди това обаче навръх рождената дата на Воев ще има още един концерт в Студентския дом, където ще свирят предимно млади групи.
Впрочем Гюров и “Ревю” често дават път на младите музиканти. Така както навремето Панайот Славчев, сърцето и душата на Младежкия конкурс за забавна песен, и покойният вече Кирил Маричков са подавали ръка на “Ревю”. “Взаимно си помагаме - както те имат какво да научат от нас, така и ние имаме какво да научим от тях. Когато такива групи работят в колаборация, нещата винаги се получават по-добре”, категоричен е Гюров. Това е и причината той да се занимава активно със сцената в Студентския дом, която дава форум и възможност на млади групи всеки месец да се появяват пред голяма публика.
Годишнината на Воев ще бъде отбелязана и с проекта “Актьори срещу Поети” на 23 май в “Сфумато” с поезия на Воев и музика на “Нова генерация”.
“Най-ярките ми спомени са от момента, в който основахме “Кале”. Когато почнахме, имахме желанието да правим нещо съвсем ново. Тогава в България се свиреше предимно хардрок, всякаквите разновидности на по-твърдия рок, както и естрада.” Това си спомня Васо Гюров за годините, в които с Воев свирят в “Кале”. И до ден днешен за него това остава най-свободната група, която никога не е имала спорове и най-малко са се водили дебати в нея около стил, какъв да бъде текстът и т.н.
Тогава все измисляли нови парчета. “Имахме навика, като ходим по купони, да създаваме групи за по два-три дена - измисляме им някакво име, записваме нещо на касетофон на купона и така до следващия път”, спомня си вокалистът на “Ревю”. Още тогава си проличал талантът на Воев, и то не само в поезията, ами и в музиката му.
“Кале” има само три-четири изяви. За първи път групата свири на сцена през 1987 г. по време на първия софийски рок фестивал. След третата песен обаче микрофоните са спрени и групата е свалена от сцената заради текстовете на песните, които се бунтували срещу живота в страната.
Другите им изяви били на сватбата на небезизвестния сред музикантските среди Люси Дуков в “Ялта” през 1988-а, както и на частно парти. Групата се събира още един път, за да изсвири едно парче в ресторант.
Година след злополучния фестивал “Кале” много искали да бъдат част от друго музикално събитие, затова сменили името си на “Адамов плаж”. Веднага ги разпознали обаче и не ги допуснали да свирят. “Няма да забравя как тогава милиционерите от Шесто управление, под чийто контрол се намирахме, ни се подиграваха. Виждайки ни в публиката, ехидно ни подхвърлиха: “А, Кирчо, Васко, как е, хубаво ли е? Виждате ли как свирят групите?”, спомня си Гюров.
Немалко пъти са имали препирни с милицията, особено след като започнали да ходят на “Кравай”. “Прибираха ни по разни стаички, опитваха се да ни вербуват, викали са ни много пъти да даваме обяснения и ако съдействаме, няма да ни гонят.” Така няма да забрави финала на европейското първенство по футбол през 1988-а. След победата на Нидерландия над СССР се събрали на “Кравай” с оранжеви кърпи, за да празнуват. “Тогава ни прибраха паспортите за пореден път.”
Когато става дума за Воев, Васо Гюров неизменно се сеща и за това как винаги създавали някакво творчество - и на репетиции с “Кале” в читалище “Иван Вазов”, и по някакви купони. “Независимо дали ще се рисува, ще се свири, записва, пее, или включително и да играем някакви фарсове.”
