И дългите шлейфове са забранени. Инфлуенсъри носят толкова обемни дрехи, че правят "задръствания"
Най-строгият червен килим стана още по-строг, констатира Би Би Си, след като само ден преди началото му от филмовия фестивал в Кан обявиха: “От съображения за приличие голотата е забранена на червения килим, както и във всяка друга зона на фестивала”.
Звучи неочаквано, тъй като “голите” рокли се превърнаха в неразделна част от червените килими през последните години, включително и в Кан. През 2024-а например супермоделът Бела Хадид се появи с рокля на “Сен Лоран” с полупрозрачна горна половина и гол гръб, а през годините звезди като Изабел Юпер, Наоми Кембъл и Кендъл Дженър също са избирали този оксиморонен стил.
Забраната предизвика фурор и порой от мнения в социалните мрежи. Анализ на Би Би Си проследява реакцията и как тази промяна се интерпретира в модните среди. Новият дрескод идва в момент на засилваща се културна консервативност и коментатори подчертават как “приличието” често се използва като инструмент за контрол над женските тела.
За някои, например актрисата Роуз Макгауън, така нареченият гол стил, на който самата тя е почитателка, е източник на власт.
Дрескодът е критикуван и за двоен стандарт. Голата кожа или голата жена са забранени на килима, но не и на екрана – те са навсякъде.
Забраната на фестивала не спира само до голотата. Обявено е също, че “обемни тоалети, особено такива с дълъг шлейф, които пречат на нормалното движение на гостите и затрудняват настаняването в залата, не се допускат”. Тогава за какво всъщност служи червеният килим?
Въпросът “Какво или кого носиш?” е централна тема още от 1994 г., когато Джоан Ривърс го въвежда на американския “Златен глобус”. Днес червеният килим е еквивалент на огромни реклами – маркетингови кампании, в които знаменитости получават големи суми, за да носят определена марка. В много случаи – най-вече на “Мет Гала”, той е платформа за драматични модни спектакли. А дългите шлейфове точно това правят – привличат внимание. Дали това е добро, или лошо – зависи от гледната точка. Да покажат дадена визия на някои от основните американски награди, може да донесе на звездите хонорар от над 100 000 долара. Но в Кан не е точно така, отбелязва Би Би Си.
Това не пречи фестивалът да се превърне в неофициална модна седмица. За мнозина модните изяви вече са почти толкова важни, колкото и филмовите. Може би от фестивала се притесняват киното да не остане на второ място.
Други обаче са възмутени не от дрескода, а от това кога е обявен. Съобщаването на новите правила само ден преди фестивала, когато визиите са подготвяни с месеци, е пряк удар по стилистите. “Молитви за всички стилисти”, написа модният журналист Луис Пизано. Несъмнено ненавременното обявяване на модните ограничения показва неуважение към присъстващите и техните екипи. Актрисата Хали Бери също била засегната – планирала е обемна рокля, която вече “не може да носи, защото шлейфът е прекалено голям”.
Някои намират смисъл поне в частта от забраната, свързана с обема, защото през последните години килимът е превзет от инфлуенсъри, които умишлено носят най-лудото и най-огромното нещо, което могат да намерят. Образуват се тапи на входа на салоните, коментира Би Би Си. Впрочем това не е първата забрана на фестивала, която се опитва да наложи правила. През 2018 г. художественият директор Тиери Фремо забранява селфитата, казвайки, че “те внасят хаос, забавят движението и вредят на качеството на преживяването на червения килим”.
Дали обаче забраната ще бъде стриктно прилагана? От фестивала посочват, че “екипите по посрещането са задължени да откажат достъп на червения килим на всеки, който не спазва правилата”. Но дори при предишни строги указания прилагането им често е било избирателно. През 1953 г. Пабло Пикасо получил специално разрешение да носи кожух въпреки вечерния дрескод, припомнят от Би Би Си. Журналист по същото време – не. През 1960 г. дори Хенри Милър, член на журито, бил върнат, защото не носел смокинг.
Фактът, че тази информация е публикувана на официалния сайт на фестивала, подсказва, че организаторите изпитват известна гордост от шума, който дрескодът предизвиква – макар да знаят, че някои ще опитат, а малцина ще успеят да го нарушат. А някои може да минат между капките. Много от звездите на килима - модели и представители на марки, идват само за снимка, пропускат филмовите прожекции и си тръгват.
Историята показва, че тези, които нарушават правила, смятани за тиранични, снобски или сексистки, и им се размине, често биват приветствани от обществеността. Джулия Робъртс се появи боса през 2016 г., година след като ниските обувки бяха забранени и звезди са връщани заради равни сандали. Това ѝ донесе титлата “любимка на Америка” според “Венити Феър”. През 2018 г. Кристен Стюарт събу обувките си на килима, след като по-рано беше заявила: “Ако не карате мъжете да носят токчета и рокли, не можете да искате това от мен”.
Ще бъдат ли сега похвалени и онези, които покажат гола плът и се измъкнат безнаказано?
