Румен Атанасов спасил колекция от 80 бройки в потомствен английски пъб, наречен Bell
Румен Атанасов, 62-годишен офицер от резерва, който живее със семейството си в Пазарджик, има странно и рядко срещано хоби. Той притежава колекция от камбанки и звънчета, която наброява вече близо 2400 експоната.
През 2013 г. заедно със съпругата си посещават Метеора в Гърция. За спомен Румен си купува камбана, изработена от монаси от манастира, и това поставя началото на събирането на камбанки и звънчета. В следващите 12 г. колекцията му придобива значителни размери не само за България, а и в световен мащаб. В дома си в Пазарджик Атанасов е подредил близо 2400 камбанки и звънчета от над 70 държави.
“Когато посещаваме интересни места и музеи, не пропускам да си купя и интересни камбанки”, разказва той. Много от звънчетата е придобил от Великобритания, където живее неговият син Добромир и който му помага да попълва колекцията си. Поощряват го всички - и дъщеря му Анна, и съпругата му Даниела, “защото не е лесно да отделиш средства и да преобразиш дома си в името на едно хоби”, както обяснява колекционерът.
За страстта му знаят и
всичките му приятели,
които също му помагат
да намира нови попълнения. Някои от тях, като Вили Димитрова и Божидар Пиндев, също са се запалили по това хоби.
Много са историите, свързани с колекцията, за които Румен може да разказва с часове. Така например той си спомня как в потомствения английски пъб Bell (от англ. - “Камбана”) гости и клиенти в продължение на десетки години подарявали камбанки от цял свят. Младите наследници решили да правят ремонт, защото според дизайнерския проект камбанките не се вписвали в новата обстановка. Затова собствениците решили да ги изнесат. “Бяха над 80 броя, скътани в щайги в избата на заведението. Успях да ги спася от забравата и вече имат нов живот в моята колекция”, разказва Румен Атанасов.
Други експонати за своята колекция откупува от роднините на починала възрастна англичанка, която ги е събирала над 40 г. Те ги пазили и искали уникалните камбанки да попаднат у човек, който да продължи нейното дело, да възобнови красотата им и да вложи нов живот в тях. С усмивка Румен си спомня за проверките по летищата и за това как служители започнали да вадят камбанки от багажа му и забавлявайки се, подрънквали с тях.
Сред най-скъпите предмети в колекцията му е камбаната, изработена от напълно сляпо момиче от Враца - Елица Стефанова, ученичка на майстора грънчар Куман Жеков.
Най-атрактивните експонати на Румен са от Австралия, Америка, Африка, Азия - в частност Индия, Непал, Тайван, Хонконг, Япония, Китай, Куба и др. Всяка камбанка се различава по форма, окраска, звук и в същото време излъчва красота, обяснява Румен Атанасов. “Имам метални, бронзови, оловни, сребърни, позлатени, стъклени, кристални, керамични, глинени, порцеланови и дори дървени и тръстикови. Освен обичайните камбанки имам и такива, които са уникални авторски изработки, както и лимитирани серии. Много красиви са камбанките от костен порцелан от Япония”, допълва офицерът от резерва. Всички са му любими, особено тези, които са подарък от близки и приятели. Други му навяват спомени от далечно пътешествие. Трети, като тези от България, също са му скъпи. “Колекционирането на камбанки не е развито като хоби у нас”, казва вещо Румен.
Според него по численост
сбирката му е не само
най-голямата у нас,
но и в целия
Европейски съюз
В България такова хоби имат много малко хора. Румен споменава с уважение и респект колегите си по хоби. “Има един историк - Мариян Марков от Вършец, който преди години представи изложба в Националния исторически музей за камбаните по българските земи от времето на хан Аспарух до днес. Мариян е с доста богати познания в тази област”, разказва Румен. Двамата често разменят информация, обогатявайки познанията си за камбанки и звънчета.
В световен мащаб колекционери на камбанки има в Австралия, Канада, Великобритания, САЩ, където има асоциации и сдружения, подкрепящи хората с това хоби. Колекционери има в Русия и в някои от бившите съветски републики. Румен дава пример с Ирина Колтакова, преподавателка в Спортна академия от Киев, която е рекордьорка на Украйна по големина на колекцията. Тя има над 3000 експоната. В тези държави често организирали изложби, на които си разменяли експонати, докато у нас колекционерите се броели на пръсти.
“Освен че издава звук, камбаната носи и красота. Като я гледам, все едно пред мен стои книга. За всяка мога да кажа от коя държава е”, пали се армейският офицер от бившите Ракетни войски. В неговата колекция малките крехки камбанки са от най-различни теми. Има камбанки с женски фигури, храмови камбанки, такива, свързани с личности, като тези с членовете на кралското семейство в Англия и творци. Има на растения и цветя, животни, на птици, Има камбанки, свързани с географски и исторически места. Има и други - изобразяващи приказни герои, звънци за животни, сигнални камбанки и дрънкалки, с възпоменателни фигурки на божества, хора и събития, миниатюри и празнични звънци.
Най-малката е с размери
5 мм, а най-голямата
е 275 милиметра
За да има къде да ги подрежда, Румен сам си изработвал шкафовете вкъщи, което е преобразило фамилното жилище. “Камбаните играят важна роля в обществото още от най-ранните цивилизации. Съпровождат човека от раждането през целия му жизнен път. Но малцина осъзнават обхвата на областите, засягащи присъствието на камбаните в човешкия живот”, обяснява Румен.
През 2017 г. колекционерът гостува с изложба в Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев” в Пазарджик и предизвика голям интерес.
