Легендарната джаз певица ще получи помощ за филм и албум, след като се разбра, че живее с 307,7 лева
Има думи по нявга излишни за нас,
има думи в сърцата ни скрити.
За какво ли да казваме всичко на глас,
щом са казали всичко очите?!
Замълчи, замълчи,
нима в наште очи
всички чакани думи ги няма!
Замълчи, замълчи,
виж, в очите звучи
туй, което с теб чувстваме двама!
Това е началото на емблематичната песен “Замълчи, замълчи” на Мими Николова, която в неделя беше изпята от Михаела Филева в “Като две капки вода”. Изпълнението ѝ предизвика истински фурор, а присъствието на самата Николова на първия ред и коментарите ѝ разплакаха хиляди зрители пред малкия екран. По време на предаването обаче беше съобщено, че джаз певицата живее само с 307,7 лв. пенсия на месец, а водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев - Геро призоваха министъра на културата Мариан Бачев да вземе мерки по въпроса.
Пред “24 часа - 168 истории” легендарната Мими Николова обясни, че още на следващия ден, в понеделник, е била извикана на среща с Бачев, за да обсъдят какво може да се направи за нея.
“Обещаха да помогнат за издаването на албума с песни, който подготвям в момента - посочи Николова. - Той ще включва мои стари песни с нов аранжимент, но и такива, които не са известни, не са пускани, а са много хубави. Отделно ще съдействат и за документалния филм за мен, който ще бъде на екран през юни. В момента чакаме разрешения за авторските права. Режисьор е Владимир Мастиков, това е дипломната му работа. Много се старае момчето. За пенсията ми нищо не казаха. Трябва да призная, че това, което се случи в предаването онази вечер, не ми беше много приятно, не са се допитали до мен. Не обичам да се оплаквам и да се жалвам. Бях в небрано лозе. Но преди години ми дадоха наградата от 500 лв., които получиха различни културни дейци, а това не се каза.”
Нейният близък приятел Светослав Николов, който е ангажиран с издаването на албума с песните ѝ, обясни, че Мими Николова всъщност взема не само 307,7 лв., а към тях всеки месец получава и тези 500 лв.
“Проблемът е, че тя е засегната от изгарянето на архива на Концертна дирекция - допълва Николов. - Тези хора остават без документи за своя стаж. Затова Мими кандидатства за социална пенсия и получава такава. Тя не иска да се акцентира върху това, не иска хората да я съжаляват, а да слушат песните ѝ. Първо вземаше тези 500 лв. за срок от 3 г., но от миналата година са пожизнени и ги взема към пенсията си.”
В момента той работи върху първия албум на Мими Николова, който ще събере всички нейни най-хубави песни.
“Тя е една легенда, но никога не е имала свой - посочва Светослав Николов. - В него ще има и песни, които не са нейни, но тя много харесва. Чрез него ще отдадем почит на тази велика музикална личност. В много отношения тя е първа. Аз съм до нея от около 8 г. С още няколко човека организираме концертната ѝ програма. Имахме един много интересен случай. На Синеморец на плажа по време на концерт до мен се приближи една жена и ме попита: “Коя е тази дама, която толкова хубаво пее песните на Мими Николова”. Аз ѝ казах, че това е самата Мими Николова. Тя много обича живота. Радва се на всичко хубаво в света. Много е любознателна. Отвътре ѝ идва да открива и изследва, да намира интересни неща. Няма нещо, което да я спре и потисне. Справя се стоически с всякакви ситуации. Например скача в колата, пътуваме 400 км и тя е готова да излезе на сцената. Няма суетене, въпреки че е много притеснителна. Застане ли пред хората, се раздава. Има страшно много приятели около себе си, които я обичат. Абсюлютно неуморна. За нас е учебник как да се живее. С тази идея правим албума. Навремето тя ги е записвала като песни, а сега ще звучат като есенцията на нейния живот в музиката. Всички стават на крака, когато пее. Тоест всяко парче изразява нейната любов и отдаденост на музиката, посвещението ѝ към публиката. Песните ѝ казват всичко важно за живота. С тях тя ни учи как да обичаме. Предано, безрезервно и всеотдайно.”
В песните на Мими Николова прозират нейната скромност и добрина, които наследява от баща си и чичовците си. Те са били свещеници. От тях е научена да бъде внимателна с хората. Татко ѝ и дава добрия пример в живота, а майка ѝ е тази, която много искала Мими да пее и да стане известна певица.
За тези рядко срещани вече качества свидетелства и една от близките ѝ приятелки - Богдана Карадочева.
“Мими Николова е прекрасна певица - споделя поп изпълнителката пред “24 часа - 168 истории”. - В началото пееше джаз и пее много добре на английски, защото е завършила английска филология. Това искам да го подчертая. Тя е много добър човек. Много мила, учтива, добре възпитана. Желая ѝ само да е здрава. Няма да забравя как преди години пътувахме за Ирландия, където трябваше да получава награда и минавахме през Лондон. Толкова е стеснителна, че ѝ беше неудобно да си купи нещо от един магазин, въпреки че знае езика. Тогава аз не можех да говоря английски и я питах за всяка дума, за да ѝ купя това, което искаше. Просто е много деликатна. Има мярка във всичко.”
Всъщност превъплъщението на Михаела Филева накара Мими Николова да се върне в 1958 г., когато композиторът създава “Замълчи, замълчи”, написана за “Любимец 13”, а тя я изпълнява. Във филма героинята на Гинка Станчева имитира, че я пее, отваряйки устата си, но синхронизират картината с гласа на Николова.
“Дали случайно съдбата е изпратила тогава това нещо, не знам, защото по това време пеех в Хора на софийските девойки на Бончо Бочев - спомня си 86-годишната джаз певица. - Там се образува един квартет. И предложиха мен да вляза в него, защото друга жена го напусна. По-късно станахме трио и то се ръководеше от Джеки Леви. Той съвсем случайно среща Петър Ступел, който му казва, че е написал песен за филма “Любимец 13” и търсел някой да я изпее. Пробвал много певици - оперни, оперетни и пр., не бил доволен. Искал да се изпее съвсем естествено. Тогава Джеки Леви му отвърнал: “Имам едно момиче, ще ти свърши работа. Изпращам ти я веднага”.
Отидох в едно студио на ул. “Искър”. Той ми я изсвири, научих я, изпях я. Записах я за филма в зала “България” с голям симфоничен оркестър. Диригент беше Васил Стефанов, а той като ме видя, познаваше ме, защото ходехме много по фестивали, каза: “Ооо, Хорът на софийските девойки, спокоен съм”. И понеже нямаше техника като сега, трябваше да се покатеря на 4 маси, сложени една върху друга, за да пея от високо. От тавана се спускаше микрофон, а под мен свиреше оркестърът.”
Самата Мими Николова е откритие на Петър Ступел, който е най-известен с детските си песни и по-специално “Зайченцето бяло”. Заедно с Димитър Спасов създава и “Аз съм Сънчо” за телевизионното предаване “Лека нощ, деца”.
“Замълчи, замълчи” бързо става изключително популярна. Въртят я по радиото много често, а след това и по телевизията. Издават я на плоча, а хората не спират да я купуват.
“Емблематична песен, която остана класика и до днес. Толкова съм развълнувана и благодарна. Тогава съм била на 20 г.”, споделя Николова.
Тогава тя има възможност да се запознае и с актьорите от “Любимец 13”, но най-очарована остава от главния герой Апостол Карамитев.
“През 1963 г. направихме спектакъла “Ревю на 33 оборота” в стария цирк, който изгоря - отбелязва певицата. - В продължение на 3 месеца се играеше и бях поканена да пея там, а Апостол Карамитев правеше едни интермедии. Тогава се запознах с него. Прехласвах се по неговия вълшебен глас, тембър. Той се отнасяше с голяма почит към мен. Дори ми подари една снимка, на която пишеше: “На Мими Николова с голямо възхищение към нейния талант”. След това сме се срещали случайно на улицата и сме се поздравявали. Един от тези пъти ме запозна със съпругата си Маргарита Дупаринова. Много съм щастлива, че съм имала шанса да познавам тази емблема в киното.”
По време на този спектакъл се запознава още с Лора Керанова, Леда Тасева, Анани Явашев, които играят хумористични сценки. “Ревю на 33 оборота” става толкова популярно, че три месеца не слиза от сцената. В него пеят Емил Димитров, Лиана Антонова, избягалата от Куба Маргарита Кантеро и др. Имало и балет.
Междувременно “Замълчи, замълчи” се превръща във визитна картичка на Мими Николова заедно с другата ѝ популярна песен - “Когато луната изплува”.
“Петър Ступел написа още две песни специално за мен - “Малката креолка” и “Моряко мой” - заявява джаз певицата. - Първата я пускаха толкова често, че Радой Ралин ми написа една епиграма, която гласеше: “Малката креолка от Венецуела още не си е песента изпела”.
Само че с парчето “Калиакра” на композитора Ангел Заберски печели първия “Златен орфей” през 1965 г.
“Генко Генов беше направил първото издание на фестивала, което тогава се наричаше “Песни за Българското Черноморие” - спомня си Мими Николова. - Чрез него искаше да популяризира нашите курорти. Тогава трябваше да се напишат такива песни - фестивални. Ангел Заберски ми я написа и предложи. Репетирахме я, а след това я изпях на сцената в Слънчев бряг.”
През тази година тя пее и с бенда на Милчо Левиев и никога няма да забрави как тогава той е част от журито и често се шегувал, че музикантите там се хранят на намаление. “Колкото повече ядеш, толкова по-голямо намаление имаш”, смее се Николова.
В онези години Мими Николова става една от най-известните джаз певици на своето време и дори пее пред кубинския лидер Фидел Кастро.
През 1972 г. я канят с оркестъра в бар “Каней” до хотел “Хавана” в Златни пясъци, където Тодор Живков трябвало да доведе Кастро.
“Спрели се на мен, тъй като предната година с Йорданка Христова и Бисер Киров бяхме в Куба на фестивала “Варадеро”, а после направихме турне на острова - разказва Николова. - Та на Златни пясъци пристигнаха Тодор Живков и Фидел Кастро, а оркестърът на Георги и Крум Калъчеви ги посрещна с музика на Сантана. Аз изпях няколко кубински песни, но Кастро се впечатли от “Куба, колко си хубава”. “Колкото си по-далеч, повече те обичам”, се пее в нея, а на речитатив се говори за един Фидел, който слиза от планината. И след това подема ритъма на ча-ча. Накрая Кастро дойде при мен и по лицето му се стичаха сълзи. Благодари ми. А зад мен чух гласа на Живков: “Къде сте се научили да пеете толкова хубаво по кубински. Навярно сте били в Куба?”. Толкова бяха доволни, че Тато ми каза: “Идвате с нас в “Кошарите”. А там бяха направили специална програма за посещението им. Фидел дръпна дълга реч и после вдигна наздравица с ракия и шопска салата.”
Със сигурност обаче най-вълнуващото ѝ преживяване е на друго място - в Токио през 1977 г., когато участва на световен фестивал. Там изпява на английски в зала пред 13 хил. души авторската си песен “Още веднъж” по музика и текст на съпруга си Иван Стайков. Сред 1850 песни от цял свят нейната стига финала, където остават само 20.
Въпреки неповторимите емоции, които изживява на различни турнета и участия Мими Николова малко по-малко се отдръпва от голямата сцена, но не спира да пее и до днес.
“Не съм прекратявала кариерата си, но така се случи, че пеех в Златни пясъци в бар “Кукер” и въобще някак се промениха нещата - посочва певицата. - След 1989 г. нямаше поле за изява, беше времето на митингите, нямаше и концерти. Тогава започнах да давам уроци по английски, с това се занимавах. По-късно пак започнах да пея. Един мой близък, Петър Железаров, който се занимаваше с музика, ме покани и направихме много песни и пеехме в галерията “Дечко Узунов”. Там имах много участия, възстанових много песни и джаз стандарти.”
До ден днешен, въпреки че е на 86-годишна възраст и се смята за най-възрастната изпълнителка, Мими Николова не спира да пее, защото музиката й носи радост. Няма търпение да запише албума си и да вдъхне нов живот на старите си песни.
