В ролите са четири френски звезди и един тайнствен брадатко, който обаче е най-важният
77-ият фестивал в Кан беше открит традиционно - красиви тоалети, ръмящ дъждец, тълпи светски фотографи край червения килим. Само официалният плакат този път беше подбран подходящо - четирима младежи седят на пейка с възрастна жена и гледат нощното небе, където вместо луната изгрява златната палма. Това е леко изменен кадър от предпоследния филм на Акира Куросава “Августовска рапсодия”. Бабата, която е заобиколена от внуците си, една от по чудо оцелелите от атомната бомбардировка в Нагасаки.
Сянката на ядрената бомба, която окупира световното кино с “Опенхаймер”, не мисли да отстъпва. Това влияе и на духа на новото кино, и на настроенията на зрителите в залата. Въпреки това празникът стана. Жулиет Бинош чете похвално слово за Мерил Стрийп, а после ѝ връчва почетната “Златна палма” под благосклонния поглед на режисьорката на “Барби” Грета Геруиг, която тази година е председател на журито.
Церемонията акцентира върху жените в киното неслучайно - в конкурсната програма само четири филма са на режисьори жени, останалите са “мъжки”, така че церемонията се опитва да компенсира очевидния дисбаланс.
Така че, когато не ни е до смях, има ли смисъл да се смеем? Разбира се - да се присмиваме над самите себе си. Така поне смята главният абсурдист и в миналото успешен попмузикант Кентен Дюпийо (“Гума”, “Реалност”, “Мандибула”). Именно неговият концептуален, икономичен и във висша степен издевателски “Вторият акт” откри фестивала в Кан.
Смята се, че решаващ фактор при избора на дебютния филм е актьорският състав - по червения килим трябва да минават само първокласни звезди. А за фестивала в Кан е принципно важно това да са французи. Това условие “Вторият акт” изпълнява сто процента. Трима от петте главни действащи лица са като минимум европейски знаменитости - Венсан Линдон, Леа Сейду и Луи Гарел. Четвъртият е изгряващата звезда Рафаел Кенар, който изигра главната роля в неотдавна излезлия “Яник” пак под режисурата на същия Дюпийо.
Много е интересен петият - някой си Мануел Гийо или непрофесионален актьор, или безупречно изиграл такъв. Той открива филма, закрива го, а междувременно изпълнява най-ефектната сцена. Така режисьорът някак обезценява усилията на много по-известните му колеги. И в същото време се надсмива над патоса, така присъщ както на фестивалите, така и на киното като цяло.
“Вторият акт” е името на ресторант в средата на нищото. Там се развива действието пределно минималистично направения филм. Явно практическия целият бюджет е отишъл за хонорари на звездите. В началото на филма в заведението рано сутринта се появява брадат мъж (въпросният уж или не не професионален актьор) с треперещи ръце, възбуден и изплашен. Пали лампите, премита пода и подготвя ресторанта за отваряне.
След това започва основното действие. Камерата дълго, без чести прекъсвания следи две двойки герои. От една страна към ресторанта пътуват двама приятели, единият от които без особен успех се опитва да убеди втория да свали гаджето му, което той самият изобщо не харесва. От другата страна са самото момиче и баща ѝ, когото тя иска да запознае с възлюбения си. Разбира се, нищо не се получава така, както е планирано. Не ни е работа да ви разкриваме какво става във филма. Така че, ако искате, можете да спрете дотук и да ни повярвате - “Вторият акт” е много умна, но в същото време и доста тъпа (в добрия смисъл на думата) комедия, която разглежда изключително сериозни проблеми.
Заглавието на филма - “Вторият акт”, не е случайно. То ни навежда към сценичната драматургия. Това е кино за киното. Когато снимките по конкретния сюжет приключат, един от героите, вместо да си махне грима, си слага нов - и филмът продължава.
В него има доста шеги - понякога демонстративно груби, а понякога изключително остроумни. Най-смешната е за този, който снима филма.
