- Стилияна е виртуоз, Боряна е обожавана от хората и съдиите, казва вицепрезидентът на федерацията по художествена гимнастика
- Не ми липсва да съм на килима, наиграх се
- Уча се много от Илиана Раева. Тя е силна и постоянна, дипломатична
Невяна Владинова е един от най-ярките диаманти в короната на българската художествена гимнастика. Само допреди четири години се състезава активно, а днес още по-отдадено работи за успехите ни в спорта, но в качеството си на вицепрезидент на федерацията по художествена гимнастика. Тя винаги гони личностно усъвършенстване, но също така е човек, който би пренебрегнал себе си в името на общото благо.
- Как оценяваш дебюта си като главен съдия на Световната купа в София?
- Доволна съм и смятам, че изпълних добре това, което зависеше от мен. Мисля, че състезанието мина спокойно. Разбира се, въпреки че бях главен съдия, имах подкрепата от екипа си, както и от техническия делегат Марсия Аверсани, която беше изпратена от международната федерация също да контролира състезанието. Много добре се стиковахме с нея и си паснахме като начин на работа.
- Имаш ли забележки към звездите на купата Боряна Калейн и Стилияна Николова?
- Винаги може още. Но мисля, че момичетата се представиха много добре. Оценката ни е висока за резултатите им - станаха шампионка и вицешампионка на купата, взеха медали и на финалите. Видяхме силна игра и от двете, но и грешки и от двете. Рано е още. Смятам, че с всяко следващо състезание ще се представят все по-добре. Съчетанията им са конкурентоспособни за златни медали - много са трудни и много се отличават от всички останали. Така че в момента трябва да се наблегне изцяло на изпълнението.
- Какви са най-силните черти на двете и съответно слабостите им?
- Те са много различни както една от друга, така и от конкурентите ни. Двете момичета гонят максимума от това, което искат да покажат за олимпиадата. Постарали са се много в композициите си.
Стилияна е един виртуоз, бих я нарекла. Изключително силна гимнастичка и в техниката си с уреда, и в качествата си с тяло. Успя да го покаже на финалите на купата в София с рекордна оценка на топка. Подчертавам - напълно реална оценка. Това бяха заложени и изпълнени неща. Тя е много силен състезател.
Боряна - всеки знае, че носи нещо в нея, което докосва всички. Докосва и съдиите, защото, колкото и да се опитваме спортът да става обективен, все пак човешкият фактор е там. Обожават я Боряна хората и съдиите. Тя е зряла, тя е опитна. Това личи на килима.
Както казах, за изпълнение трябва да работят и двете, за да се изчистят съчетанията.
- Ти там ли си винаги за тях, когато имат нужда от подкрепа?
- Разбира се. Винаги, когато имат нужда, съм до тях. Както и до ансамбъла, и до по-малките момичета. Все пак аз съм най-прясно отказалата се, която продължава да работи с тях, и смятам, че наистина мога да ги разбера. Знам през какво преминават, знам какво се очаква от тях, и мисля, че знам как да им вдъхна повече увереност и спокойствие.
- Имаш ли някакъв съвет към момичетата от ансамбъла, които все още се затрудняват със сложните, но много ефектни съчетания на треньорката на олимпийски шампионки Весела Димитрова?
- При нея летвата е много висока, а тя винаги я вдига още и още. Момичетата от ансамбъла вървят добре, въпреки че все още грешат. Тази година те вече приличат на отбор, чувстват се като отбор и излизат на килима като отбор. Това е един голям скок за тях, съчетанията им действително са много сложни. За съжаление, в София и двата дни допуснаха сериозни грешки с обръчите.
Може би дори и феновете не можаха да видят наистина колко красиво е това съчетание, но става все по-добре. Ще им пожелая да бъдат спокойни, да се абстрахират от всякакви сравнения с преден ансамбъл и от високите очаквания към тях, а да се сплотят и да мислят за това, което могат да свършат по най-добрия начин.
- Не е лесно да се излезе от сянката на олимпийски шампионки.
- Много е трудна задачата им. Вярвам, че ще се справят. Това са едни много талантливи момичета и добри състезателки. Големият спорт е тежък.
- Очаква ли се именно Боряна и Стилияна да зашеметят конкуренцията на олимпийските игри в Париж?
- Имаме един отбор от много силни гимнастички в индивидуалното, което си беше една мечта и цел. Българската школа винаги се е отличавала със своя стил. Хореографиите ни винаги са добре направени, добре помислени. Най-хубавото е, че всяко следващо поколение става все по-добро. Както виждаме, и Елвира Краснобаева, и Ева Брезилева влизат в големия спорт и директно започват да печелят световни купи, което е страхотно. Развиваме се по възможно най-добрия начин.
И Боряна, и Стилияна, и Ева, и Елвира, дори бих казала - и Никол Тодорова са конкурентоспособни и могат да се борят за златни медали. Резултатите им през годината ще покажат кои две ще отидат на олимпиадата, вярвам, че ще се вземе най-правилното решение. Но е много хубаво, когато има такава силна вътрешна конкуренция. Виждаме всяка седмица как те стават все по-добри от това, че се надскачат една друга.
Разбира се, в същото време си помагат, все пак излизат да защитават името на България. Това е мой съвет също към тях - много е хубава вътрешната конкуренция, но нека се конкурираме със световната шампионка от Германия, с италианката и изобщо с пряката ни конкуренция в чужбина.
- Какви са прогнозите и целите за представянето на България в Париж?
- Златни медали, разбира се. Абсолютно постижимо е това, не са просто приказки. И в индивидуалното, и при ансамблите. Конкуренцията е много силна, не спи, виждаме нивото по купите, но това ще направи едно много хубаво състезание в Париж. И надявам се, че момичетата ще спечелят това, за което мечтаят.
- Вълнението в олимпийската година връща ли те към емоциите, които си изпитвала като състезателка? Липсват ли ти тези трепети?
- Не особено. Може би изненадвам с този отговор, но определено не ми липсват. Дълго време се задържах в големия спорт и емоцията в него. Разбира се, на олимпиадата се връщам от време на време чисто като атмосфера и чувство, което изпитах там, защото това е много, много различно състезание. Няма как да бъде описано с думи, то просто се изживява. Но като цяло не ми липсва да бъда на килима, много добре се чувствам от другата страна. Мисля, че се наиграх.
- С какво най-вече помниш олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г.?
- Изпитвах едно огромно удоволствие. За мен много по-трудно състезание беше предишната година световното, в което спечелих квотата. На самата олимпиада се чувствах толкова вдъхновена и облагородена. Играеше ми се. Дори предишния ден вечерта си мислех как утре по това време вече ще съм играла на олимпиада и всичко ще е свършило, а исках този момент да не приключва.
- Кой е най-безценният ти триумф? А най-горчивото разочарование?
- Всички победи са ми ценни. Може би най-безценното и най-разочароващото състезание са малко свързани. Горчиво беше за мен световното първенство в София през 2018 г., когато бях в много добра форма и в многобоя след първите два уреда се движех трета. Можех да взема медал, тогава това щеше да е много голям успех, но излязох да играя бухалки и сгреших около четири пъти. Не знам, даже скоро ги броях за пръв път. Накрая просто не исках да си изхвърлям бухалките, защото не исках повече да ги изпускам. Сега ми е смешно, но тогава въобще не беше. Имах да играя и лента след това, а аз изобщо не исках да се появявам. Беше ме срам от треньорката, от федерацията, от българските зрители. Тогава си спомням, че си казах: "Не мога повече, искам да се откажа."
Много беше тежко. Разбира се, не се отказах. Мина ми. Казах си, че няма как с това да спра, ще преодолея себе си и тогава ще се откажа.
Шест месеца по-късно на световната купа в Ташкент именно на бухалки станах втора. Тогава за пръв път успях да изиграя съчетанието, да се освободя психически и да повярвам отново, че мога да играя с бухалки. Спечелих сребърен медал, за което много ми помогна и Силвия Русева, която тогава беше мой личен треньор и беше плътно до мен. Имах чувството, че съм спечелила световна титла. Толкова важно беше за мен това преодоляване на себе си.
- Само преди пет години печелиш титлата в многобоя и ставаш първата Кралица на красотата на Световната купа в София. Чувстваш ли, че си се променила за тези пет години?
- Разбира се, че съм се променила. Вярвам, че в добра посока. Аз съм човек, който постоянно търси развитие и личностно усъвършенстване. Надявам се, че съм го постигнала, защото освен всичко много добре виждам нещата, върху които трябва да работя и се старая.
- Когато сложи край на кариерата си през 2020-а и получи предложение от Илиана Раева да станеш вицепрезидент на федерацията, поколеба ли се?
- Не. Това е предложение, което приемаш и после се чудиш какво да правиш, защото не е сигурно, че пак ще ти се даде този шанс. За щастие, аз лесно вземам решения, без да се замислям. Вярвам в интуицията си, тя не ме подвежда. В случая беше същото. Мисля, че в рамките на 3 минути се разбрахме.
- Учиш ли се от нея и на какво най-вече?
- Разбира се, че се уча. Това е човек, от когото можеш да научиш толкова много. Първо, тя е много силна жена, много постоянна, много добре и ясно знае какво иска и как да го постигне. Много често виждам как пренебрегва себе си и приема неща, които не харесва, в името на спорта и на успеха, което е много ценно. Затова и се получава. Много е дипломатична и знае как да комуникира на местно и на международно ниво. Доста мога да продължавам...
- С какво мислиш, че ти спечели нейното доверие?
- Смятам, че тя също видя в мен човек, който би пренебрегнал себе си в името на спорта и на успехите на България. Вероятно е видяла и други мои качества. В нашия спорт, както и в други, има много хора, които по-скоро мислят за личната си амбиция и развитие, което не е лошо, но когато се бориш за повече, трябва да гледаш по-отгоре на нещата. Като един от най-успешните спортове у нас, всички очи са върху нас, всичко се гледа под лупа. И трябва да сме перфектни. Слава богу, екипът на федерацията е страхотен.
- Чувстваш ли федерацията като второ семейство?
- Абсолютно. От ден първи. Всъщност основните хора, които работят всеки ден с мен в офиса, от самото начало ме накараха да се чувствам, все едно сме от десет години заедно. Много ми помагаха и продължават да ми помагат. Истински приятели, семейство. С удоволствие да идваш на работа.
- В личен план какво ти носи най-много хармония и удовлетворение?
- Любовта. В живота именно любовта ми носи спокойствие. Също така близките ми да са добре, да им обръщам повече внимание, да прекарвам повече време с тях, да знам, че са щастливи - това ме кара да се чувствам добре. Както и приятелите ми, имам немного като бройка, но много добри приятели, което е рядкост.
- Какъв трябва да е мъжът до теб, за да ти дава именно тази любов? Как може да бъде спечелено сърцето ти?
- За мен нищо не трябва в този живот, затова и нямам точни критерии. Тук отново залагам на интуиция и усещане. Добрина, човечност, грижа, разбиране, подкрепа, желание за развитие... и чувство за хумор - все качества, които ценя в най-близките хора около мен, и все неща, които и аз опитвам да им давам.
- Някога представяла ли си си какъв би бил животът ти, ако беше избрала друг професионален път?
- Замисляла съм се, защото като малка исках много да стана лекоатлетка. Чудех се между художествената гимнастика и леката атлетика. Добре че направих правилен избор. Според мен щях да съм една от последните ни лекоатлетки изобщо в България.
