"Дъщерите на София" е дебют за писателката, чието истинско име е Ирена Иванова
Актриса, режисьор и писател. Три думи, които описват най-добре живота на Ирена Иванова, позната още като Рене Карабаш. Преводите на френски и английски език на романа ѝ “Остайница” спечелиха престижните награди на Френския PEN клуб и Gulf Coast Translation Prize в Америка.
Явно Карабаш борави умело с думите, защото, освен че вече има няколко издадени книги, тя е сценарист на новия сериал “Дъщерите на София”, който ще бъде излъчен по БНТ.
Теодора Духовникова, Койна Русева, Радина Кърджилова, Мария Кавърджикова, Ивайло Христов, Деян Донков и Юлиан Вергов влизат в актьорския състав на семейната драма с привкус на трилър. Шестсерийната продукция разказва за травмите, които получаваме като деца, как това ни бележи и рефлектира върху настоящето ни. “Това е история за четири силни жени, които се опитват да залепят счупените парчета на семейството си. А дали ще успеят, ще разберете, когато сериалът излезе”, обяснява Карабаш.
Засега сценаристката не може да издаде кой в какъв образ ще се превъплъти, нито кога продукцията ще се появи на екран. Самата тя се надява това да се случи в края на 2024-а или в началото на 2025 г. Сигурно е, че снимките започват през пролетта на Южното Черноморие, а
режисьор е дъщерята
на Александър Морфов
- Неда Морфова
С работата ѝ Рене се запознава, завършвайки сценария на сериала. Писателката решава, че това е най-подходящият човек за режисьорската позиция, защото Морфова може да пресъздаде онова, което е в главата на Карабаш. “Аз съм писател, който пише фрагментарно и кинематографично, а Неда снима точно така”, допълва тя. Освен това дъщерята на Морфов успява по фин начин да улови поетиката на момента, знае кога да каже “начало” и кога - “край”. За снимките на сериала режисьорката ще работи в тандем с колегата си Петър Крумов. С него Рене Карабаш се познава още от снимачния процес на филма “Безбог”, когато влиза в главната роля на медицинската сестра Гана.
“Дъщерите на София” е дебютен сериал както за писателката, така и за двамата режисьори. Получавайки предложение от Теодора Духовникова и Койна Русева да разкаже история за “силни жени”, Карабаш приема предизвикателството, без да се замисли. Сценария пише в продължение на две години. Мислено рисува образите на персонажите, а те сякаш оживяват пред нея. От самото начало Русева, Духовникова и Кърджилова са част от историята. Останалите актьори екипът избира по-късно.
Макар Карабаш да предпочита да бъде зад камера, признава, че отново би играла във филм. Докато снима “Безбог”, най-трудна ѝ е сцената, в която намира Йоан (актьора Иван Налбантанов - б.а) мъртъв в апартамента му. Свързва я с наскоро починалата ѝ баба. “Помня, че плаках много в тази сцена и когато тя завърши, целият екип беше притихнал в мълчание, докато не се успокоя. Беше силен момент за всички. И мисля, че тогава усетих истинската магия на киното”, казва писателката. С ролята си на зависимата от морфина и бързите пари медицинска сестра Гана, която краде личните карти на пациенти с деменция с цел кражба на самоличност, Рене
печели няколко награди, сред
които “Сребърен леопард” за
главна женска роля
от Международния филмов фестивал в Локарно и “Алуминиев кон” за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм.
Освен “Дъщерите на София” в края на тази година заедно с режисьора Костадин Бонев на Карабаш ѝ предстои да снима филм по романа си “Остайница”. Екранизацията е копродукция между България, Румъния, Албания и Италия. Двамата с Бонев пишат и сценария. “Нямам търпение да видя как персонажите от романа ми оживяват”, казва тя. Идеята за сюжета се появява, след като случайно
попада на снимките на
“заклети девици", готови да се
откажат от женствеността си
Започва да чете всякаква литература, която би ѝ помогнала да пресъздаде “този особен свят, който съществува и в наши дни”. Иска да покаже докъде може да стигне човек, ако се подчинява на радикалните патриархални норми. “Това е история, която изглежда екзотична дори за нас, българите, но всъщност изобщо не е далеч от нашата реалност. Защото на много места у нас стойността на жената, за жалост, все още се измерва според старите разбирания за нейното място в обществото, семейството и религията. Жената не винаги е равнопоставена на мъжа и тук балансът се счупва и ражда поредната жертва на домашно насилие или поредната забрана за аборт на дете, което не е заченато по желание на жената. Тези неща са много и са болезнени, но ние сме длъжни да говорим за тях”, обяснява Рене.
Освен книги и филми Карабаш създава и творческа академия, в която заедно с други треньори помагат на желаещите да се научат да пишат в различни жанрове. Има и терапевтични курсове срещу творчески блокажи и лични проблеми, които пречат на човек да пише. Според писателката, преди да бъдем творци, е хубаво да помислим за връзката с вътрешното ни дете, с което често забравяме да си говорим, да се грижим за него и да го обичаме така, както правим с другите.
След като завършва приложна лингвистика във Великотърновския университет, Рене заминава да учи във Франция. Остава там за година. Връща се, защото любовта ѝ към киното, театъра и литературата се оказва по-силна от възможността да бъде преводач в Европейския съюз.
Карабаш е фамилията на майка ѝ, която винаги е искала да носи. Казва, че се чувства много свързана с прадедите си по нейна линия - дават ѝ сила, когато ѝ е трудно да върви напред. “Всеки трябва да черпи от силата на рода си и да знае, че зад гърба си има цял арсенал от души, които го пазят по пътя”, казва Рене.
От малка е заобиколена от книги, а майка ѝ често чете на нея и на сестра ѝ. Любовта към думите продължава, а любопитството ѝ към приказните светове става все по-силно. “Още в най-ранните си години вече бях прочела “Записки по българските въстания” и всички морски романи на Рафаел Сабатини”, разказва писателката. Тайно, скрита зад леглото, чете и “Мъжът и жената интимно”. Първите си стихотворения пише в трети клас - всъщност баба ѝ ги набира на пишещата си машина. “Никога не съм искала да бъда поет или писател, по-скоро ще кажа, че винаги съм знаела, че съм”, допълва Карабаш.
В семейството ѝ няма други писатели. Майка ѝ е главен счетоводител, а баща ѝ - полицай. Смята, че естетиката и усета към детайла е наследила от родителите си. А останалото най-вероятно “от някой мой дядо, който тайно е записвал в тъмното на някоя килия стиховете си”.
