В Европа държат на качеството, в САЩ - на големината
Прието е годежният пръстен да е с диамант, а според Галатей той трябва да е на стойност от три заплати на мъжа.
Тоест ако годеникът получава 2000 лева, той ще трябва да се бръкне с поне 6000 лева за годежен пръстен. Разбира се, това неписано правило е факултативно и всеки сам решава каква сума да отдели, за да коленичи пред любимата с блестящо бижу в ръка. В пръстена акцентът не е нито златото, тъй като то обикновено е 4-5 грама, нито моделът, защото в повечето случаи това е семпла халка с един вграден диамант, а самият скъпоценен камък – неговите големина, качество и блясък.
Различни предпочитания отличават Европа от Америка, като на Стария континент се обръща по-голямо внимание на качеството на диаманта, а отвъд океана залагат повече на големината и не толкова на доброто качество. Всъщност едното е за сметка на другото, защото камък с не толкова впечатляващи размери, но с много добри показатели на качество струва толкова, колкото по-едър диамант.
Най-предпочитаната форма е тази на брилянт - кръгла шлифовка с 57 или 58 фасети, като 33 са от горната част, а 24 или 25 са в долната. Това е най-желаната форма заради оптималния блясък, който се постига чрез този вид фасетиране. Диамантите, както и всички останали скъпоценни камъни могат да се обработват в още много форми – класически, като маркиз, октагонална, принцес, багет и др. При всяка една от тях качеството на камъка и неговата големина са определящи за цената му. Критериите са т.нар. 4 C - carat, color, cut, clarity (от англ. - карат, цвят, форма, чистота - бел. ред.) и при закупуването на диамант задължително е да се обърне внимание на тези показатели, които трябва да притежава всеки един камък над 0,10 карата. Най-високото качество е IF, а най-ниското е I 3 или P 3.
Ако искате да купите диамант с хубав цвят, тоест безцветен, без никакви оттенъци, това са камъните, обозначени с цвят D, E или F. Най-често в магазинната мрежа се намират диаманти с цвят G, H до K - все безцветни диаманти, с леко оцветяване в сивкаво или жълтеникаво, чиито нюанси се определят лесно от експерт гемолог.
При всички случаи обаче естественият диамант е една отлична инвестиция – не бива да забравяме, че той е най-твърдото тяло в природата. Това е причината този камък да бъде предпочитан за изработката на годежни пръстени, защото с устойчивостта си символизира вечността в любовта.
Важно е да се знае, че диамантът не може да се надраска с никакъв друг материал, има абсолютна твърдост, но е крехък и трябва да се пази от удари.
Тъй като цената на естествените диаманти е висока и покачването ѝ е правопропорционално на качеството и големината, съществуват отлични имитации, както и синтетични диаманти, чието разпознаване понякога би затруднило дори нас, гемолозите. Като имитация на диаманти се използват бели сапфири, циркони, синтетичен шпинел, кварц, дори стъкло, но те са много лесно разпознаваеми, защото блясъкът, отблясъците и твърдостта им дори на пръв поглед се различават драстично от тези на естествения диамант.
Синтетичният мойсанит е камъкът, който най-успешно се използва за имитация на диаманта. Той има почти същата твърдост и много силен блясък. Безпогрешното око на гемолога обаче може да улови разликите дори без лупа и инструменти. Мойсанитът има силна дисперсия на светлината в много различни цветове и докато при диамантите могат да се видят жълто-оранжеви и светлосини отблясъци, мойсанитът приблясква във всички цветове на дъгата. Цирконът има само оранжевеещи отблясъци, които се наблюдават много ясно от долната му страна с насочено осветление.
За гемолог разпознаването на имитациите на диаманта е достатъчно лесен и бърз процес. Не така стои въпросът обаче със синтетичните диаманти. За съжаление, те навлизат все повече на пазара, а златарите и продавачите в магазините нямат необходимите знания и уреди, за да ги разпознаят. В момента се продават много диаманти CVD (методът за създаването им е Chemical Vapor Deposition - от англ. - химическо отлагане на пaри), чието определяне понякога е изключително трудно. За разлика от имитациите, за които стана дума по-горе, синтетичните диаманти имат не само идентичен вид, но и еднакви химико-физични свойства като естествените и това ги прави истински диаманти. И ако определянето на диамантите HPHT - другия вид лабораторно създадени диаманти чрез високо налягане и висока температура в специални фурни, в повечето случаи не е особено трудно, на тези по метода CVD понякога е почти невъзможно.
За да сте сигурни, че скъпоценният ви камък е естествен диамант, добре е да купувате само запечатани в блистер диаманти с приложен гемоложки сертификат. В противен случай, ако камъкът е монтиран в бижу, добре е да се избягва най-високата чистота на качество IF, защото синтетичните CVD се изработват с абсолютна чистота. Включенията в един диамант са фундаментални и експерт гемолог може да разграничи лесно с микроскоп дали камъкът е естествен, или синтетичен, защото включенията на първите се различават и не могат да бъдат характерни за вторите.
Разликата между естествените и синтетичните диаманти е в тяхното създаване, защото, ако за първите са необходими стотици милиони години, в лабораторни условия са достатъчни само няколко дни. Неприятен факт е, че синтетични диаманти се продават за естествени на цената на естествените диаманти. За сравнение ще спомена, че синтетичен брилянт от един карат струва няколкостотин долара в зависимост от качеството, но цената на аналогично качество и големина за естествен брилянт е няколко хиляди долара.
*Ася Гардели е дипломиран гемолог и оценител на диаманти и скъпоценни камъни. Член на IGI Италия.
