Яна Борисова я “излъгва” да излезе отново на сцената, след като се сбогува с публиката през 2022 г.
Легендарната актриса Цветана Манева една година шие обувки и чанти в пловдивската фабрика “Петър Ченгелов”. Това става през годината, в която не е приета във ВИТИЗ и трябвало нещо да работи. Попада сред пищни жени на средна възраст с циничен език, който я замайва, а някои по-пиперливи шеги чува за пръв път, но не може да престане да ги слуша, защото ѝ е любопитно. Привличат я смехът и жизнеността, която имат тези жени.
Макар че кандидатства медицина и актьорско майсторство, взема решението да избере пътя към сцената.
“Някаква близост има между това да се грижиш за физическата цялост на човека и духовната, с което се занимава изкуството. Едното лекува тялото, другото душата, моята душа и на хората, които познавам - изкуството много успява да поддържа силите на духа.
Както се казва, “не може цял живот театър да играеш”, трябва да се мине през всичко останало”, категорична е актрисата. Първия път не я приемат във ВИТИЗ и в
“празната година от живота си”,
както я нарича, работи в отдела за чанти.
Още като ученичка изключителната актриса Цветана Манева е привлечена от актьорството и участва в постановката “Когато розите танцуват” на Валери Петров. Баща ѝ - Георги Манев, който е актьор в Пловдивския театър, трудно приема решението на дъщеря си да поеме по неговият път. “Беше доста суров татко, светла му памет. Той просто искаше да ме отдалечи. Твърдеше, че нямам никакви данни за това и беше доста краен - казваше, че съм ниска, че очите ми били много изпъкнали... Уж не вярваш, но се замисляш дали е така. Не можех да казвам две букви - “р” и “л”. Изпитвах толкова свян, че когато ме помоли да му кажа материалите си, които бях подготвила с жена драматург от Пловдивския театър, застанах с гръб към него и с лице към стената”, спомня си днес Манева.
След като свръшва, се обръща и вижда, че баща ѝ има смутен вид. Това я обнадеждава и разбира, че нещо го е докоснало.
Описва детството си като най-хубавата част от живота. Играе предимно с момчетата, защото те били повече в махалата, където израства. “Няма начин да забравя нещата, които съм научила от моите родители. Това, което съм аз сега в момента, и целият път, който съм минала, се дължи на тях и на баба ми и на факта, че
баба и мама са католички
Тази религия има определени изисквания за поведението и възпитанието, които аз си усвоих и не бяха необичайни за мен”, спомня си Манева.
Нещата, които не ѝ харесват днес, са много. Сред тях са непоследователността, некоректността, лицемерието, притворството и т.н. “Недоверието е много голямо. Абсолютен дефицит. Първата мисъл, която ми минава и се чудя как веднага да я махна, ако нещо ми се предложи, ако с нещо ме занимават или ако в нещо искат да ме включат, дори да е направено с красиви думи и да ми вдъхне надежда. Първата мисъл, която ми минава през главата, е: “Стига глупости, това въобще няма да стане”.
Цялото нещо идва от несигурността, която ни заобикаля”, категорична е актрисата, която това лято получи награда за почетен гражданин на Варна.
“Знам каква съм, отдавна знам какво не трябва да правя,
какво да отстоявам, на какво да се поддавам или обратното. Познавам се дотолкова, доколкото мога доста добре да контролирам себе си при каквито и да е обстоятелства, което ме прави в очите на другите, силна и устойчива”, признава Манева и споделя, че най-голямата ценност за нея е свободата, която си е отвоювала. “Просто трябва едно нещо - да зачитаме свободата и на другите, иначе не става”. Много неща я натъжават, но не се поддава на тъгата, защото в нея не е комфортно и не бива да се заседява човек. Веднага я замества с четене, с решаване на кръстословици или с разходка. Дълго време има проблем с прошката и трудно се научава да прощава.
Много неща в живота носят на актрисата достатъчни основания да се чувства пренебрегната и ненужна по време на прехода. “Когато срещу теб се изправят хора, които зачертават всичко добро, което си направил за тях по тяхна молба, е много тежко. Давам си сметка за какво е било. Те започнаха да пишат новите си биографии след 10 ноември, да си изграждат новите образи. Там събрах доста хора, които в изненадата си, в почудата си… мисълта
“никога няма да ти простя, да им простя”
доста често се появяваше в главата ми. Разсъждавайки вечер, преди да заспя, си казвам “Господи, какъв е смисълът? По-добре това да го изхвърля от главата си въобще. Какво е това?”. И тези неща Манева преодолява благодарение на четенето.
Разделя творческия си път на два етапа - преди и след смъртта на режисьора Любен Гройс. Когато го губи - губи опората си. Той е човекът, на когото разчита, вярва и че репетициите са най-полезната част от деня ѝ. Както на нея, така и на колегите ѝ, които са работили с него. Реално самочувствието, увереността в работата, както и да разбира партньора си на сцената научава от режисьора.
Благодарение на Гройс изиграва всички роли, които трябва да изиграе една актриса. В театралната история на Пловдив, където играе дълги години, завинаги ще останат нейните Жулиета, Албена, Маша, Нора, Медея, Беатриче, госпожица Юлия, Султана. След 13 години в Пловдив Цветана Манева постъпва на работа в софийския театър “Сълза и смях”. През 1990 г. напуска “Сълзата” и три години никой не я търси за работа в София.
“Аз съм дотук!” Как Яна Борисова я върна на сцената
Аз съм човек, който може да започва от нулата, изпробвах го и успях. След това думата театрален колектив беше зачертана от моя речник и повече не влязох в репертоарен театър”, споделя актрисата. Маргарита Младенова и Иван Добчев я канят да играе в “Сфумато”.
В киното дебютира с ролята на красивата славянка Деница в “Калоян”. Следват филмите “Автостоп”, “Последната дума”, “Буна”, “Басейнът”, “Дами канят”, “Нощем по покривите” и др.
Цветана Манева е носител и на наградата “Икар” на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля – на Клитемнестра в спектакъла “Електра”. През 2014 г. на филмовия фестивал във Варна получава наградата “Златна роза” за цялостно творчество. Годината е 2022, през коята Манева получава “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. По време на официална церемония в театър “Българска армия" актрисата си взема довиждане с публиката: “Аз бях дотук! Това ще са последните аплодисменти, които аз ще чуя…”. Всички в залата са втрещени. Драматургът Яна Борисова, която ѝ връчва наградата, също. “Не можах да го асимилирам в първия момент, но знаех, че става нещо, което не е редно. Първо, защото Цветана не може да живее без сцената, и второ, защото ние всички не можем без Цветана. Тя беше категорична в решението си, нямаше някой, който да може да я убеди. Аз пак си казах, че моята работа на драматург е да се грижа за актьорите. Трябваше да намеря начин, по който да върна Цветана на сцената, но тя да се чувства спокойна и да не се натоварва физически.
Намерих начин. Това беше проектът ми “за любовта…”,
а причината да се направи във вида, в който се случва в момента, е Цветана Манева. Подлъгах я тогава, защото ѝ казах, че това е представяне на моята книга с пиеси и я моля да дойде и да прочете един текст.
Тя отговори: “Разбира се, за теб ще направя всичко. Нали ще чета?”. Казах ѝ, че ще чете на сцената, където са само приятели. Тя излезе, залата беше пълна. На сцената, както ѝ обещах, бяха само приятели. Може би бяха около 20 актьори освен нея. Тя излезе, прочете нещо и аз видях погледа ѝ.
Видях как се изправи, как започна да пристъпва по тази сцена, как погледна хората и
как всички очи от публиката се събраха като лъчи
в една точка и това беше тя
Тогава си казах, че това няма да спре никога, защото тя беше започнала да свети”, разказва Яна Борисова, която е близка приятелка с актрисата.
Когато Манева слиза от сцената, Борисова ѝ предлага всеки месец да го правят и типично в стила на Цветана Манева тя отговоря само “добре”. Така вече почти година и половина актрисата е част от проектите на Яна Борисова. “Не само темата за любовта, но и Яна Борисова успя да ме “изработи” да се върна на сцената. Тя ме мотивира много добре и това беше причината.
Иначе темата сме я обсъждали с нея много дълго време и много часове, когато тя водеше разговори с мен за книгата, която написаха заедно с Георги Тошев.
Много хубаво си говорим двете - и аз обичам, и тя обича да си разговаряме взаимно”, разказва Манева, която през ноември ще излезе на сцената на София Лайв Клуб, за да чете заедно с Радена Вълканова, Лили Гелева, Александра Сърчаджиева, Ива Тодорова, Петър Антонов, Филип Буков, Тодор Дърлянов и Спартак Панталеев любовни писма благотворително. Средствата ще бъдат дарени на дома за ветерани на културата и изкуствата в София.
