Три баби отглеждат актрисата и драматург, която прекарва детството си в четене на книги и вкусна храна
Аз съм софийско дете, без село, и летата ми преминаваха в центъра на София, на площад “Македония”, в един апартамент с книжки.
Така актрисата и драматург Здрава Каменова описва с няколко думи детството си, което прекарвала в четене на много книги и с вкусни неща, сготвени с много обич, в присъствието на трите си баби.
Да, тя няма само две - а три. “Такива необичайни жени ме отгледаха - интересни, цветни, талантливи, с интересни съдби и много силни като характер. Надявам се, че продължавам по техния път”, казва Каменова.
Любимата ѝ прабаба - Надежда, била много артистична и години наред играла в самодеен театър, а до 90-годишна възраст била в хора на пенсионерите. Именно разходките с нея и разказите ѝ правили всекидневието на малката Здрава незабравимо. А актрисата и до ден днешен помни и пее абсолютно всички стари градски песни, които научила от прабаба си.
Дори в представлението “Извънредно любовно”, в което си партнира със Стефания Колева и Богдана Трифонова, Каменова разказва истинска история на баба си Надежда. “Тя е била много красива и са я ухажвали със серенади. Имало един ухажор, който, за да се докаже пред баща ѝ, първата вечер дошъл с цигулар, втората ѝ довел духовата секция от оркестъра и накрая - третата вечер, докарал с каруца бял роял пред прозореца ѝ”, разказва Каменова.
Домът на актрисата, който се намирал в центъра на София, бил много голям и непрекъснато в него идвали познати и непознати, които трябвало да прекарат една или две вечери в София. “Тъй като моята баба Кети беше изключително добър човек, в малката кооперация, в която живеехме и в която никога не си затваряхме вратите, когато някой имаше проблем, идваше при нея. Тя беше като гуруто на кооперацията”, спомня си Здрава.
“Влизат някакви хора, знаят, че вкъщи има ядене - децата им идват, отварят тенджерите и ядат.” Именно това усещане за близост и топлина, което актрисата е имала като дете, сега ѝ липсва.
В апартамента им идвали хора с най-различни съдби, а някои се настанявали уж за ден-два, но оставали с месеци. “Тези хора разказваха на баба ми своите съдби и истории и аз седях и ги слушах”, спомня си Каменова.
Впрочем благодарение именно на това тя започнала да пише. “Когато толкова много истории влизат през собствената ти врата и сами се разгръщат пред теб, те ти показват много интересен свят.”
Първия си разказ актрисата и драматург пише, когато е едва на 6 години, в първи клас. “Беше много интересно как тази потребност да пиша дойде с научаването на буквите”, спомня си тя. Неслучайно и първата ѝ история била за торти и сладкиши, тъй като кулинарията била важна част от детството ѝ. А баба ѝ веднага изпратила разказа за конкурса “Искрици” в радиото и той взел, че станал сред лауреатите. “Голяма радост вкъщи, отидохме до Сливен - там на една голяма сцена всички деца излизаха и си четяха разказите и стихчетата, като беше излъчвано директно по радиото”, разказва Каменова.
Оттогава баба ѝ започнала да ѝ казва: “Край, ти трябва да си писателка!”. Не било случайно, тъй като Каменова хванала именно писалката на своя прощъпалник.
Впрочем пълното ѝ име е Здрава Каменова Пантелеева, но баба ѝ казала, че Здрава Каменова било страхотен псевдоним за писател - затова тя от съвсем малка е с идеята, че ако някой ден стане публична личност, ще се представя така.
Актрисата много искала да се занимава с танци, но била пълничко дете. “Много исках да съм танцьорка и баба ми ме заведе на три места в София, където имаше танцови състави и навсякъде ме поглеждаха и казваха: “Дебеличка е”, разказва тя. “Тогава не бяха много щадящи.” И като не се получило с танците, започнала да пише истории.
Много разочаровала баба си, когато влязла да учи във ВИТИЗ (сегашния НАТФИЗ). Дори криела, че е кандидатствала там. “Защото такова свитичко и пълничко детенце къде ще става актриса?”
А Каменова била по-свита, тъй като четяла много книги, дори прекалено много. Учителките казвали за нея: “Отличничка е, нека стане фиолог”. Пък актрисата излъгала всички и кандидатствала за театралната академия. Първата година не я приели, но втората успяла да влезе.
“Много им беше тъжно на нашите, че не съм с по-сериозна професия, но сега всички са щастливи и са най-голямата ми подкрепа”, признава тя.
Баба Кети все казвала на малката Здрава да има уважение към другите и да бъде насреща, когато някой има нужда, както и да вярва в таланта си за писане. Така, когато Каменова за известно време спряла да пише, баба ѝ я насърчавала да продължи.
Иначе като дете актрисата била много мълчалива, все с книга в ръката, непрекъснато слушала, била търпелива и твърде скромна. Даже в училище я наричали “момичето, което не се усмихва никога”. Няма да забрави обаче как нарязала любимата покривка на баба си, което било голяма трагедия.
Отново чрез книгите Каменова открила чувството за хумор, а в съчетание с иронията, която с времето се развила у актрисата, се получила добра комбинация.
Едни от първите книги, които е прочела, били на Астрид Линдгрен. Но тези, които истински я променили, били на Йордан Радичков и Кърт Вонегът.
Като малка много танцувала вкъщи и все наблюдавала хората. Направила обаче първите си артистични опити, когато се появило телевизионното шоу “Улицата” на Теди Москов. “Този тип поглед върху света много го припознавах”, спомня си тя. След това все се опитвала да имитира хората. Дори помнела наизуст всички скечове и ги играела непрекъснато.
Тъй като детството ѝ минало в едни по-бедни години, актрисата била на море само един-два пъти като дете. “Това звучи много драматично, но има и своя колорит, защото имах много баби”, казва тя. Първото ѝ море било на 9-годишна възраст с вуйна ѝ. “Не ми хареса. Дето се вика - исках да си чета книгите и те ми отнемаха от времето с тези излишни неща”, шегува се Каменова.
Актрисата помни и как с баща ѝ, който е художник приложник, пускали хвърчила по парковете и събирали четирилистни детелини. “При него интересното е, че винаги, където и да се наведе, намира четирилистна детелина”, разказва тя. И добавя, че той е от този тип бащи, около които децата винаги се струпват, за да ги забавлява.
Свиден спомен за актрисата е и времето, когато имало режим на тока. “Честно казано, когато спре токът, с децата много се радваме”, казва тя. Дори когато настъпи Денят на Земята, задължително угасвали всичко. “Когато човек се лиши от някакви неща, от всичко, което иска на мига, като че ли усеща стойността на всичко останало и тогава хората стават по-близки и повече си говорят”, смята актрисата. А децата ѝ са отраснали с разказите ѝ за нейното детство, което е много различно от тяхното.
През август актрисата ще се качи на сцената на Лятното кино в Пловдив с представлението “Още една жена каза” на 14-и, а от 15-и до 17-и ще играе “Една жена каза” в Созопол, Приморско и Бургас. До края на август ще бъде в компанията на Стефания Колева и Богдана Трифонова с комедийните спектакли “Извънредно положение” (18 август, Свети Влас), “Извънредно любовно” (25-и, Варна) и “Извънредно неудобно” (29-и, Стара Загора).
