Дуетът им се ражда, след като Мая Нешкова се отказала да е солист в студентска група. Не пазят оригиналните микрофони на “Ритон” - откраднали им ги
“Тя направи първата крачка, аз бях един такъв скромен, много слаб, като ме духне вятърът, и ме отвява на другия тротоар. И все усмихнат”, шегува се Здравко, силната половинка от дует “Ритон”.
Истината е, че нещата се случват някак от само себе си. С Катя се запознават в първи курс в консерваторията, където били 20 певци и 20 инструменталисти. “Просто се сдушихме. Още като влезеш в курса, много бързо виждаш кои са сродните ти души. Бяхме трима приятели, ние двамата и Ваня, която обаче не продължи като певица, дълги години беше тонрежисьор в БНТ”, разказва Катя. Тримата били неразделни. Всеки ден си имали ритуал, първо изпращали Ваня до дома ѝ в “Младост”, след това Здравко придружавал Катя до Централна гара, където живеела, и накрая се прибирал пеша до Студентски град, в онези години джобните не стигали за транспорт. Между лекциите пък все отскачали до заведение точно срещу консерваторията. И някак неусетно пламнала любовта между Здравко и Катя.
Причината да станат дует на сцената е композиторът Любен Цветков. Той бил ръководител на студентската група “Тонус”. Здравко бил солист в нея заедно с Мая Нешкова, тя обаче се отказала и спешно трябвало да се намери певица. “С връзки влязох на нейно място, нали бях гадже на Здравко”, смее се Катя. И малко по-късно Любен Цветков им предложил да направят дует, след време издават и малка плоча с негови песни. Двамата са категорични, че това е човекът, който през годините най-много им е помагал.
Силен старт им дава и Тончо Русев. По онова време големите композитори се ослушвали какви таланти има в консерваторията. Пробвали ги кой има потенциал. Така един ден Катя и Здравко отиват в дома на Тончо Русев на прослушване. И до днес помнят притеснението, с което застават пред него. Катя седнала на пианото и запели. Той им казал, че са страхотни, а те не можели да повярват, че го чуват от неговата уста. Заявил, че започва да работи с тях, и добавил, че ще имат персонален аранжор - Иван Кутиков. “Когато си тръгнахме и застанахме на трамвайната спирка, и двамата се гледахме невярващо, че той иска да работи с нас”, припомня си Здравко. Изискването обаче било да направят материална база, а това включвало сценични костюми, което тогава хич не било лесно, защото нямало много магазини за дрехи, да имат и собствена апаратура. И музикалната им кариера тръгва под името “Студио 2”.
След консерваторията имало разпределение, което отвежда дуета към “Балкантурист”. Един сезон работили на Златни пясъци, в заведенията имало много пищни програми и присъстващите били основно чужденци. Събирали се по 500-600 души. В изпълненията се включвали и полски артисти. Покрай тях Катя и Здравко получили покана от Концертната дирекция в Полша, където първоначално заминали за пробен период от един месец, след което два пъти им продължили договорите и останали цяла година. Изпълненията им там били само на английски. “Гостувахме в различни градове, пътувахме с влак и непрекъснато носехме огромни куфари. Имахме си и едно малко телевизорче “Юность”, което винаги беше с нас”, разказва Катя. Оттогава пазят много хубави спомени, пеели във вариететни театри с огромни сцени и бигбенд. Сега много им се иска отново да се върнат по тези места, вече като туристи, да ги видят как изглеждат днес, да си припомнят младежките емоции.
Докато гастролират в Полша, Здравко и Катя се връщат за кратко в България, за да се оженят. “Нямаше да се случи, ако не беше майка ѝ. Вече четири години живеехме заедно и нещата си вървяха тихо и кротко. В България нямахме свой дом, защото непрекъснато пътувахме, и когато се прибирахме, живеехме при родителите ѝ. В някакъв момент те ни дойдоха на гости в Полша и майка ѝ каза, че ако искаме да сме заедно в нейния дом, трябва да се оженим.
Прибрахме се, за да сключим брак, но малко по-късно си взехме наша квартира”, разказва Здравко.
Сватбеното тържество било в заведение срещу Кукления театър, което всички наричали “Дома на покойника”, защото почти нямало прозорци. Кум им станал Любен Цветков.
Благодарение на хубавите отзиви от участията им в Полша получават покана да се включат в международната програма “Мелодия друзей” в СССР през 1979 г. И се качват на голямата сцена. Там най-малката зала, в която пеят, е за 5000 зрители. Следват участия в още две програми и престоят им става цяла година. “Там изключително много ценяха всички български изпълнители”, казва Здравко. Получават и покана да се включат в концертите на много популярната по онова време естонска група “Апельсин”. Настаняват ги в приказен хотел в Ленинград, сега Санкт Петербург. Дават им суперлуксозен апартамент с три спални и огромен роял в хола.
В продължение на един месец всеки делничен ден имали по два концерта, а в събота и неделя по три. Изключително натоварване, случвало се както те, така и музикантите от естонската група да подремват в съблекалните между отделните участия. Но в младежките години това се приема по-скоро като приключение.
В България се връщат вече с по-голямо самочувствие, навън са ги харесали без протекции и връзки, имат натрупан опит и материална база, каквато Тончо Русев изискал от тях. Запознал ги с Калин Донков, който написал български текстове за две чужди песни, които записали в студио.
От радиото ги посъветвали да си сменят името “Студио 2”, защото тогава все още имало група “Студио В” и звучали почти еднакво, когато се съобщават в ефир. Така се преименуват на дует “Ритон”. Издават двете преводни песни на малка плоча и се явяват на концерт пред търговци от цялата страна. Именно там се оказва, че е поръчан огромен тираж, и кариерата им тръгва стремглаво нагоре. Виждайки успеха им, Тончо Русев им се обажда, че има две песни за тях . “Прегърни ме” и “Някога, но не сега”, които се превръщат в хитове, а публиката продължава да ги пее и сега.
Чрез Любен Цветков още в началото на кариерата си откриват удобството на синбека. Някъде в периода 1978-1979 г. той ги повикал с предложение. Бил директор на столичната Концертна дирекция, при него на среща дошъл Георги Минчев, който учел режисура в Белгия, и му предложил нечувана дотогава у нас идея - синбек - певците пеят на живо, а оркестърът звучи от лентата. Любен Цветков предложил на дует “Ритон” да опитат да работят по този начин, запознал ги с Георги Минчев и започнали общите им концерти.
Катя и Здравко не успели да запазят първите си микрофони, откраднали им ги. Когато идва демокрацията, било много трудно да пеят с оркестър, нямало как да се покриват и тези хонорари. Двамата помагат на музикантите си да заминат да работят в Норвегия. А огромното количество техника, която успели да купят през годините, прибират в два гаража. Те обаче били разбити и голяма част от апаратурата изчезнала, включително куфарчето с първите два микрофона.
Прекрасни спомени пазят от гостуването си в Хавана през 1983 г., където участват в музикален фестивал на социалистическите страни. Явили се с две изпълнения - популярна кубинска песен и “Сърце за три врати” по музика на Зорница Попова и текст на Йордан Янков. Това е първото им латинопарче, с аранжимент на Иван Кутиков. Когато получили текста и нотите, седнали с него да мислят в какъв ритъм да е. Той тъкмо се върнал от Куба, където бил като бас китарист към ансамбъла на ГУСВ, и го владеела емоцията на латиноритмите. Предложил им песента да е в този стил и уцелил в десетката. На фестивала в Хавана дует “Ритон” вдигнали цялата публика на крака и спечелили награда.
През смях си спомнят колко лежерно вървял животът там. Още първия ден отишли в уречения час на репетиция, но от местните музиканти, с които трябвало да бъдат на сцената, нямало и следа. След около час и нещо започнали да се появяват един по един, лежерни, без никакво бързане. Така преминали всички репетиции до самия концерт. А най-хубавото било, че се наложило да останат още 20 дни заради проблеми с полетите.
ТУРНЕ
Само след броени дни дует “Ритон” започват новото си турне, в което отново ще бъдат с бенд и вокална група. Началото ще бъде на 5 май в Русе, на 10-и ще бъдат в Ловеч, 11-и в София пред Националния исторически музей, където ще участва и Веселин Маринов. А концертът е по повод 50-годишнината на музея. Турнето продължава на 14 юни, когато Катя и Здравко ще пеят в спортна зала “Дружба” в Хасково, на 5 юли в Летния театър в Бургас, на 28-и в Амфитеатъра в Созопол. На 13 септември ще бъдат в Летния театър във Велико Търново, на 20-и в Летния театър в Стара Загора и на 12 октомври в спортна зала “Орловец” в Габрово.
