Къде “изчезват” те и как по време на следствието се “загубва” вещественото доказателство от 3650 долара
Напоследък всякакви любители се упражняват в българската история, което води до комично-тъжни резултати като филма “Ботев”. Каква е истината за поета Никола Вапцаров и получените от него коминтерновски долари. Темата е вирулентна, но по същество не е нова. Обсъжда се оживено у нас и в Македония още от 1949 г. Затова Григор Николов се зарови една седмица в Държавния архив по темата външно финансиране на нелегалните антифашисти у нас. Парадоксалното е, че те получават повече пари от т.нар. монархофашистко правителство, отколкото от външни донори.
Четете новата поредица на “24 часа”.
Продължение от миналия съботен брой
От предаване на куфара и пакета с пари от Яков Савченко до преброяването му от Цвятко Радойнов и Вапцаров са изминали четири месеца. Поетът свидетелства: “Младен ми предаде пакетите, които, мисля, че бяха 5, но всеки бе увит във вестник.” Младен Исаев свидетелства за 4.
На края на своите показания Павел Шатев казва за доларите: “и най-вече 3, 4, а може би и до 5000 долара, но пък точно колко бяха, не зная, защото бе излишно даже да ги броя”.
И веднага се разбира, че си противоречи, защото преди това казва, че получил един пакет, увит в хартия, който приличал на кутия. С други думи, за да знае какво има в него, той е виждал парите,
значи “кутията” е отваряна
Непознатият, който е бил два пъти в аптеката на Междуречки и с когото се свързва Вапцаров, за да иска отчет за парите, когато научава сумата, която е преброил Цвятко Радойнов, кратко и убедително казва, че доларите са “значително повече”.
В мотивите към присъдата за Павел Поцев Шатев и Александър Гоцев Междуречки, обаче за Павел Шатев пише: “Приел един куфар, съдържащ радиопредавател, ръководство за сглобяването му и манипулираните към него 140 000 динара, 200 000 драхми и около 5000 долара, всички предназначени за нуждите на комунистическата партия, които отнел и предал на Александър Междуречки да ги укрие...”
За Александър Междуречки цитираните суми са същите, с допълнението, че ги “укрил на разни места в дома си, като пакета с парите, без 2500 долара, които задържал, през месец януарий 1942 г. предал на Младен Исаев...”
Интересни са показанията на Междуречки по време на следствието: “На обиска у дома ми намериха се пари български, долари и драхми.
Българските пари жена ми ги беше скоро изтеглила от Ючбунарската популярна банка, където бяха внасяни от минали години, когато бях аптекар-притежател и част от тези български пари бяха удържани от аптеката, която бях наел в София, защото се предаде на Столичната община. Те бяха около 65 000 лева. Драхмите съм получавал срещу продаден за Македония анетол (б. а. - анасоново етерично масло).
Доларите съм купувал още като бях в Неврокоп аптекар
от соф. сараф, мисля, че се казваше Пардо на ул. “Мария Луиза”. Всичките долари съм купил от гореказания сараф, възлизащи на 2150 (две хиляди сто и петдесет) долара, за които съм му дал в лири петдесет и лева сто и петдесет (150 000) лева. Общата стойност на намерените суми у дома, у гардероба ми, възлизаха на български лева 263 000 (двеста шестдесет) хиляди, в които влизат и гореспоменатите 65 000 лв.
2. Две хиляди сто петдесет (2150) долара и
3. Петнадесет хиляди (15 000) драхми. Осъждан съм като управител наобщинска аптека през 1931/32 година в гр. Неврокоп по чл. 431 на 3 години стр. тъм. затвор и поради Височайшата царска милост не съм лежал в затвора.”
Междуречки посочва от кого е купувал доларите, но към делото липсва документ, че полицията си прави труда да установи дали това е истина.
Тези долари не са върнати на притежателя им и с конфискуваните от Антон Иванов Козинаров
общата сума нараства до 3650. Те са задържани като “веществено” доказателство
На 26 май 1942 г. Дирекцията на полицията пише писмо до “прокурора при съда”, с който го моли да реши парите, които са веществено доказателство, да бъдат внесени в държавното съкровище.
Упоменато е и че документът за внасянето в БНБ трябва да бъде приложен към делото. Такъв документ липсва, защото парите не са внесени в БНБ и се оказва, че
“вещественото” доказателство от 3650 долара изчезва
от следователите и потъва незнайно в кои полицейски джобове.
След процеса през юли 1942 г. Александър Междуречки е осъден на 15 години затвор за “помагачество”, глоба от 150 000 лева и лишаване “от всички права” за 17 години.
Същата мярка обаче не е приложена към Младен Исаев, у когото престоява пакетът с парите. Той е изпратен в лагер. За оправдаването му са приложени 15 негови стихотворения, хвалебствени писма от Министерството на народното просвещение, от Съюза на българските писатели, че неговата книга “Човешка песен” е спечелила награда от 6000 лева като най-добра – в комисията за наградата е Георги Караславов, от Просветния съюз, Общия съюз на българските работници, писма в негова защита от Теодор Траянов, Михаил Арнаудов и Ран Босилек. Сред защитниците му са председателят на Съюза на българските писатели Стилиян Чилингиров и писателят Трифон Кунев. След като защитава Исаев пред съда, Чилингиров казва пред останалите свидетели: “Какво направихме? Защитихме Младен Исаев, а за онова младото момче не казахме нищо.”
“Момчето” е Вапцаров, вече издал “Моторни песни” в 1500 тираж, която става търсена сред младите хора и най-вече от студентите. За броени месеци от нея са продадени над 1000 броя.
От арестантско дело от 24 юли 1942 година до областния полицейски началник в Пловдив става ясно, че 20 човека, обвинени по дело 585/42 г. трябва да се въдворят “в селищата за държавна сигурност “Гонда вода” и “Св. Никола”. Сред тях са Младен Исаев и Мара Междуречка.
От плевенския затвор Александър
Междуречки пише две писма да му се върнат конфискуваните 2150 долара
Исканията му са оставени без последствие.
На 8 септември 1944 г. е приет Закон за амнистията на всички политически лица, осъдени по Закона за защита на държавата. Междуречки става член на Четвърти състав на т.н. Народен съд, който се занимава с военнопрестъпници. След това решава да си търси отнетите долари.
На 30 януари 1946 г. съдът му връща 150 000 лева според Закона за амнистията. На 11 юли с. г. в писмо моли да му се издаде удостоверение, че е бил подсъдим по Дело 585/42, което да му послужи пред училищните власти, за да се освободи от такси. Очевидно става дума за децата му. Между двете писма се е заел и с връщането на конфискуваните му 2150 долара.
На 30 януари пише писмо до Софийския военнополеви съд, в което иска да му върнат отнетите долари и да му издадат удостоверение, че те са “били задържани като веществено доказателство.”
Пише нова молба със сходен текст до председателя на Софийския военнополеви съд на 29 март 1946 г, Тричленна комисия обаче решава: “Молбата следва да бъде оставена без последствие, тъй като от данните на лист 384 е видно, че намерените и иззети от дома на молителя, като веществено доказателство, американски долари, не съвпадат по номера с тези, намиращи се в съда.”
Къде “изчезват” те и как по време на следствието се “загубва” вещественото доказателство от 3650 долара
Тричленна комисия обаче решава: “Молбата следва да бъде оставена без последствие, тъй като от данните на лист 384 е видно, че намерените и иззети от дома на молителя, като веществено доказателство, американски долари, не съвпадат по номера с тези, намиращи се в съда.”
На 25 декември 1946 г. в Софийския областен военен съд е заведено пространно негово писмо, в което той обяснява, че трябва да му се върнат отнетите долари, защото са негова собственост и конфискацията е обезсилена по закона. Допълва: “С лупа почит. съд е проверил номерата на банкнотите, фотографирани при обиска у мен. Обаче, ако тия номера не отговарят на номерата на наличните банкноти, това не отнема правата ми да си диря доларите. Ако не ми се предадат намиращите се в наличност,
аз ще ги търся от Държавата,
макар и изчезнали. Но щом една част са налице, следва да ми се предадат, след което моля да ми се издаде удостоверение, от което да се види колко долари са иззети от мен според присъдата и че само хиляда са ми върнати, за да търся остатъка от Държавата”.
И тогава цялата сума не му е върната и Междуречки пише ново писмо, този път до Софийския областен военен съд. С него се слага край на сагата с доларите. Централният комитет на партията е направил разследване за произхода и изчезването на 3650 долара. На 25 декември 1947 година той излиза с решение. Първата част е писмото на Междуречки, втората – решението на Централния комитет. Ще го цитираме цялото: “Централен комитет на Българската работническа партия (комунисти), Врабча 10:
Съгласно закона за изменение и допълнение на Закона за амнистията (д.в. бр. 118 от 25 май 1945 г.) и закона за връщане на имотите на противофашистките организации (д.в. бр. 160 от 17.7.47) молим да ни се върнат иззетите от дейци на партията по наказ. дело 585/42 на Софийския полеви военен съд веществени доказателства: 1. пишеща машина Адлер, модел 32А №589080, 2. 2150 и 1500 – всичко 3650 с.а. долари. В случай че последните не се намерят, понеже с № II995 от 26 май 1942 Дирекцията на полицията уж ги изпраща, а от писмото №5314 от 25.6.42, с което прокурорът внася делото, се вижда, че не са постъпили в съда, молим да ни се издаде удостоверение, че са иззети от дейци на нелегалната партия такива долари и не са представени от полицейските власти в съда, за да искаме заплащане равностойността им.
Понеже по делото е подавал заявления един от подсъдимите Александър Гоцев Междуречки, същият преподписва това писмо, с което заявява съгласие доларите да се предадат на партията.
Централен комитет на БРП/к/
Секретар: ---
Подписаният Александър Гоцев Междуречки съм съгласен с горното писмо и моля доларите, за които съм претендирал,
иззети при обиск у мен, да се предадат на Бълг. раб. партия (комунисти)
Подпис”.
Очевидно е имало разговори на “високо ниво” и Александър Междуречки се е отказал от доларите в полза на партията.
Синът на Александър Междуречки - Петър, роден през 1934 г., завършва Софийския университет и после “Външна търговия” в Западен Берлин. Кмет е на София от 1978 до 1986 г. и наред със “стария” Иван Иванов е смятан за най-успешния. По негово време и с негово активно участие в обсъжданията започва изграждането на Националния дворец на културата. Първоначално той е замислен като оперен театър, но след ред обсъждания проектът е променен в многофункционален културен център.
Доклад на отделение “А” на Държавна сигурност с началник Никола Гешев в края на 1941 г.
“Задачите на партията в курса ѝ за въоръжено въстание:
а) Да се купува оръжие от алчни за пари войници.
б) Да грабят оръжието от казармите, да дезертират, да образуват чети.
в) Да унищожават складове и погреби с оръжие, муниции, храни, бензин и др.
г) Да подготвят бунт в казармата.”
В доклада се прави и пълен анализ на парите, с които се издържа партията: “От един партиен документ, намерен в тайната архива на партията, се вижда, че приходите месечно се движат между 100 и 142 хиляди лева, а субсидията от Москва – 850 хил. лева.
Предполага се, че субсидията сега е увеличена, тъй като през м. октомври и началото на м. ноември се получиха пари за закупуване на оръжие.
И още един цитат, този път за саботажната дейност на партията: “Саботажните действия в цяла България започнаха към средата на м. юни, усилиха се към м. август и септември и се прекратиха към края на м. септември. Извършването им стана от бързо сформирани групи, без определен план, с неподготвен кадър и без определени цели. При все това в страната се извършиха 56 саботажи и опити за саботажи, които бяха насочени в различни области.
Саботажи срещу български обекти:
1. По военна линия: срещу барутни погреби – 2, летища – 1, нападение на часовой – 1.
2. Действия срещу жп линии – 14, повреждане на вагони – 2.
3. Подпалване на бензинови складове, цистерни – 3 (б. а. – най-големият е на Антон Прудкин във Варна).
4. Прерязване на кабели – 3.
5. Разрушаване на тунели – 1.”
По-нататък следва описание на диверсиите срещу германски военни обекти, в селското стопанство и промишлеността, нападение на мини и предизвикване на трамвайни катастрофи.
