Напоследък всякакви любители се упражняват в българската история, което води до комично-тъжни резултати като филма “Ботев”. Каква е истината за поета Никола Вапцаров и получените от него коминтерновски долари. Темата е вирулентна, но по същество не е нова. Обсъжда се оживено у нас и в Македония още от 1949 година.
Затова Григор Николов се зарови една седмица в Държавния архив по темата външно финансиране на нелегалните антифашисти у нас. Парадоксалното е, че те получават повече пари от т. нар. монархофашистко правителство, отколкото от външни донори.
На 11 септември 1941 г. при Павел Шатев идва непознат мъж. Шатев е единственият останал жив от солунските атентатори през 1903 г., които взривяват кораба “Гуадалкивир” в солунското пристанище, а след освобождаването от заточението му в Либия донесъл в торби в родната им Македония костите им. Мъжът посещава Шатев в дома му на столичната улица “Адолф Хитлер” (преименувана след 1944 г. от отсечката на днешния бул. “Янко Сакъзов” до ул. “Гурко” на “Ген. Толбухин”, а днес върната със старото си име “Евлоги и Христо Георгиеви”), представя му се като Григориев и опитва да го склони да се срещне с друг непознат, който ще му предаде нещо.
Шатев, който по това време е адвокат и публицист в левия македонски печат, отказва, но след още две срещи се съгласява. Определят и мястото, където да се срещнат тримата - входа на Борисовата градина в 19,00. Шатев обаче не отива. След два часа в дома му идва Григориев и след настояванията му Шатев се съгласява на среща на следващата вечер както сам свидетелства “на улица “Оборище” към малкия парк, където е Медицинският паметник”. Не се появява никакво трето лице, а самият руснак, който му казва, че
иска да му предаде куфар с негови вещи и пари,
които по-късно получателят оприличава на “пакети, увити в хартия, които представляваха кутия”. Молбата му е Шатев да ги пази, защото щял да заминава, вероятно на Запад, и като се върне, ще си ги потърси. Шатев пита защо точно на него поверява тези неща, няма ли други хора, а отговорът е, че Григориев събрал от други хора сведения за него и той бил най-надежден. На другия ден, пак на същото място, руснакът предава пакета с парите и куфара, който е заключен, но не е предаден ключ на Шатев. Той пита колко са парите и отговорът, който получава, е, че са около 200 000 динара, 100 000 или 200 000 драхми и
долари, които не могат да се преброят
По това време официалният курс на БНБ е 84,40 лв. за долар, но на черно се обменя за около 230-240 лева. България е обявила, уж “символична война” на САЩ и Великобритания и валутите на тия държави на черно са многократно по-скъпи от официалния курс. Английската лира е 238 лева в БНБ. Динарите и драхмите не се котират кой знае колко, защото в окупираните Гърция и Югославия националните им валути са заменени с немска окупационна марка, чиято равностойност е далеч по-ниска от официалния курс. БНБ по това време само продава динари и драхми, но не ги изкупува.
Руснакът не е никакъв Григориев, а Яков Савченко, секретар на военнния аташе в руската легация в София. Павел Шатев пък от 1924 година е агент на Главното разузнавателно управление на Червената армия и един от българските агенти, които изпращат шифрована телеграма до Москва, че Германия ще нападне Съветския съюз в края на юни 1941 г. Цялата тази история, която той разказва в показанията си относно нежеланието му да се среща с непознатия, е съшита с бели конци, за да заблуди полицията.
Съдбата му е трагична. Става народен представител и министър на правосъдието на Социалистическа федеративна република Македония, после е свален от всички постове, арестуван и въдворен под домашен арест в Битоля. Рано сутринта на 30 януари 1951 година трупът на 70-годишния Шатев е намерен на битолското сметище.
През септември 1941 г. обаче той
взема куфара и пакета, спира файтон, натоварва ги и откарва в аптеката на Александър Междуречки
на ъгъла на “Лавеле” и “Княгиня Клементина”, днес “Ал. Стамболийски”. Тя се оказва затворена и Шатев продължава към кв. "Лозенец" за дома на Междуречки, на когото там предава вещите. На фармацевта му прави впечатление, като взема куфара, че той е доста тежък, и пита по каква причина, но Шатев отговаря, че не знае, даден му е на съхранение и собственикът му след време ще си го потърси. Той ходи още няколко пъти в дома на Александър и Мара Междуречки. В разговори става дума, че семейството не знае какво да прави с тия пари и куфара. На 30 ноември 1941 г. Шатев е арестуван и изпратен в лагера “Кръсто поле” около Ксанти. Върнат е в София на 24 март 1942 година като следствен по т.нар. Процес срещу ЦК на БКП. Дело 585/1942.
Куфарът престоява в дома на Александър и Мара Междуречки до средата на януари 1942 г.
В началото на месеца пък Никола Вапцаров е изпратен от Цвятко Радойнов във Варна, за да провери какво е състоянието на нелегалната Работническа партия и дали може да се разчита на тамошната организация за доставка на оръжие през Черно море.Той е “техничческо лице” към Военната комисия за миноподривната дейност на БРП /к/, както е определяна на последващия процес. По това време съпругата му Бойка е бременна с второто им дете, но помята, докато Вапцаров е във Варна, и когато се връща, тя е на легло. Допреди да замине за Варна Вапцаров, а и други нелегални “технически” функционери на партията получават между 100 и 200 лева седмично. От декември Цвятко Радойнов дава на Вапцаров по 2000 лева месечно, на което поетът отговаря, че са много, но е разубеден с аргумента, че ще има много срещи из сладкарници, кафенета и пивници и ще плаща. За пътуването до Варна в началото на януари му дава обещаните 2000 лева и още 5000 лева, които трябва да предаде на тамошен партиен отговорник. Тази среща е за укрепване на нелегалната партийна организация и създаване на нелегален канал за получаване на оръжие от Съветския съюз.
Вапцаров се връща от Варна и веднага го потърсва Междуречки. Той и съпругата му са кумове на неговия брат Борис на сватбата му с Венера. Срещата е в дома им и семейството обяснява на Вапцаров, че Шатев е в лагер, оставил е “едни неща в тях” преди 4 месеца, но те се страхуват да ги държат в дома си, а е идвал и един непознат в аптеката, който искал Александър да му предаде вещите, оставени от Шатев. Той не му го предал, защото били у дома му. Непознатият го посетил втори път, пак в аптеката, но отново не получил нищо. Тогава Междуречки вече търси Никола Вапцаров, за когото знаел, че бил добър познат с Шатев. Поетът им отговаря на другия ден в 10,00 ч да са пред Дома на изкуствата с пакетите. По това време
там е Съюзът на българските писатели, чийто секретар Младен Исаев
и именно при него трябва да се озове пакетът с парите.
Вапцаров отива към 9,30, уговаря се с него и е уточнено Мара Междуречка да донесе пакета пред дома, там ще я чака Борис Вапцаров и двамата да го предадат на Младен Исаев, който да го крие два-три дни. Исаев се съгласява. По това време през канцеларията му минават много хора и това няма да буди съмнение.
След това Вапцаров уведомява Цвятко Радойнов, че има “едни пари.” Той пък обещава да провери какъв е произходът им и ще му отговори по-късно. Срещат се след ден в дома на Вапцаров. Той и брат му Борис с жените си Бойка и Венера живеят в просторния апартамент на леля им Магда, която им го е предоставила, защото е заминала за САЩ като деец на ВМРО и отвъд океана е станала активен член на Македонските патриотически организации. Днес в него е Музеят на Вапцаров. Тогава обаче той отива до Съюза на писателите, взема от Младен Исаев 5 пакета и ги отнася в дома си. Там пък го чака Радойнов и двамата започват да броят парите. Радойнов си пише в тефтер точните суми, а казва на Вапцаров да ги помни добре. Радойнов е проверил какъв може да е произходът на парите и се е разбрало, че от изпращаните за нелегалната дейност, създаване на саботажни групи и партизански чети средства от СССР нищо не се губи. Двамата започват да разсъждават и им се прокрадва мисълта, че може би парите са “английски.”
Оказват се 2500 долара, 148 000 драхми и 200 000 динара
Срещата с непознатия, за която Вапцаров се е съгласил, става след десетина дни в дома на Междуречки, но домакинът отсъства и двамата разговаряли на четири очи. Тогава се разбира, че в куфара няма никаква “машина”, а е радиостанция на части с инструкция за употребата и шифър. Уточняват и произхода на парите и непознатият убедено отговаря, че той може да е само съветски, а не английски, турски или сръбски. Стигат и до това колко са парите. Вапцаров му отговаря какво са преброили, на което получава отговор, че
динарите и драхмите са горе-долу толкова, но доларите са се оказали значително по-малко
След това му казва, че на друга среща трябва да му даде разписка, че ги е получи, и да върне динарите и драхмите. Вапцаров от своя страна споделя с Цвятко Радойнов, който пренебрежително му отвръща да цитира сумите, да подпише, ако ще и десет разписки, но не с истинското си име. Новата среща трябва да е след десетина дни на тогавашния булевард “Мусолини” в отсечката между “Раковска” и “Фритьоф Нансен”. Вапцаров носи и бележка “Употребени за нуждите на комунистическата партия в България 2500 долара. Светльо”. На следваща среща е уговорено да се върне и радиопредавателят на части. Тя е насрочена за 10 март, но на 4 март 1942 г. София осъмва в блокада, арестувани са 704 души, сред които и Вапцаров.
Цвятко Радойнов с псевдонима Васил е, както сам споменава в своите показания, отговорник за “специалната работа” - военната и саботажната дейност.
Антон Иванов с псевдоним Стария и Трайчо Костов, тогава с псевдоним Пенков, са отговорници за организационната работа. Радойнов и Иванов поддържат непрестанна връзка.
Ето обаче свидетелските показания на Антон Иванов: “При задържането ми от органите на Дирекцията на държавната сигурност у мене бяха намерени (1500) хиляда и петстотин американски долари. Точното произхождение на тази сума и до ден днешен не ми е известно. Разказвам как те се оказаха у мене: Един ден при среща Васил ми съобщи, че неговият човек Лозан (б.а. - това е нелегалният псевдоним на Вапцаров) намерил някакви пари. “Намерил” казвам не в смисъл, че са били намерени на улицата, а че са попаднали у тях по някакъв случаен или друг начин.
На въпроса ми чии могат да бъдат тези суми, Васил не можа да ми даде определен и ясен отговор. Добавям: при срещата Васил ми съобщи, че сумата, на която бил попаднал Лозан се изразявала в две хиляди и петстотин (2500) долара, сто и нещо динари и приблизително толкова драхми. При друга среща Васил предаде 2500 долара на мен. По-късно същият ми съобщи, че се нуждае за своята работа от пари и поиска да му върна 1000-та долара (което и сторих, но не напълно,както искаше той, а му върнах само 210) и 230 хиляди лева...”
Радойнов и Антон Иванов пропускат да кажат че Вапцаров урежда да се срещат нелегално в дома на адвоката Кирил Николов, който му се струва най-сигурен и небудещ никакво съмнение у полицията. Това става на 4 пъти само в събота. Вапцаров и Николов, който е от Гоце Делчев, пък се познават покрай имотно дело на Вапцарови в Банско, а след Соболевата акция в Разложкия край, в която поетът е активен участник, той го наема за свой защитник. Истината е, че Цвятко Радойнов при една от срещите в дома на Кирил Николов дава на домакина 20 банкноти от по 50 долара, които да обмени. Вапцаров е помолил адвоката за тая “услуга” и той я извършва с помощта на зъболекаря Лазар Божинов, председател на, както свидетелства самият Николов по време на следствието, “американската колония в България”. После предава равностойността им - 230 000 лева на Вапцаров, а той от своя страна - на Радойнов.
През цялата дейност след обмяната на доларите Вапцаров по негово нареждане е раздал 180 000 лв така: На Атанас Д. Романов в 15 000, на Цв. Радойнов 20 000 лв. за Горна Оряховица: 20 000 лв. За един болен 10 000 лв. Втори път на Цв. Радойнов 5000 лв. За Сливен 30 000 лв. За Чепинско - 30 000 лв., за Горна Оряховица още 10 000 лв. За Пловдив 50 000 лв. Всички тези пари са давани за купуване на оръжие и приготвяне на скривалища. Вапцаров обаче продължава да се издържа от 2000-те лева, които му дава Радойнов.
Колко плаща полицията на информаторите
По същото време и полицията прави всичко възможно да знае какво става в средите на нелегалните и вербува срещу заплащане хора от средите на партийните работници. В запазен документ във фонда на Държавна агенция “Архиви” за полицията в Бургас от това време четем за четирима души, които фигурират с псевдоними.
За един от тях е написано: “Завербуван от два месеца. Ще установи връзка с отряда на Н. Лъсков, укриващ се в Поморийския Балкан. Получава 3500 лева. Рибар.”
За втори: “Дългогодишен сътрудник. Отчасти провален. Дава периодически сведения. Изпратен веднъж в Цариград, за да провери връзките на комунистите там. Получава 2000 лева.”
За трети: “Завербуван от 3-4 години. Познава всички функционери в града. Близък с лица от ОК. В миналото е давал ценни сведения, в последно време по-слаб. Материално добре.”
За четвърти: “Твърде ценен. Познава всички функционери в района на Бургарския ОК. Бил е натоварен от същия комитет за връзка между образуваните бойни групи в града. Плащат му се 2000 лева месечно възнаграждение.”
Други четирима души са в полезрението на полицията за същия район като бъдещи доносници.
За един от тях се изтъква, че “работи на пристанището и ще бъде особено ценен за сведения от турските гемии”.
За втори: “Бивш параходен готвач. Бил във връзка с персонала на съветското консулство във Варна. В услуга е на германския консул в Бургас”.
За трети: “Сътрудник от седем месеца. Работи изключително с руското разузнаване. Да му се осигури редовно заплащане.”
За четвърта: “Чиновничка в параходна агенция. Следи дейността на Данонович и групата около него. Същите са в услуга на английското разузнаване чрез екипажите на турските гемии.“
Това са сведения само за Бургас. А колко са във Варна, Велико Търново, Пловдив, и особено в София?
Продължава в следващия
брой с това как и къде изчезват
няколко хиляди долара
