Той е сред петимата от ВИТИЗ,
пратени да подмладяват
Народния театър
1977 г. Завършва поредният випуск по актьорско майсторство на ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. София тръпне в очакване.
Докато абсолвентите треска ги тресе къде ще ги запокитят по разпределение, на петима техни колеги ректорът на института проф. Кръстьо Горанов гласува специално доверие.
Изпраща ги да подмладят състава на Народния театър “Иван Вазов” - най-престижния културен храм на България. Как точно да стане това, не се уточнява.
Щастливците са Георги Мамалев, Камелия Недкова, Константин Цанев, Елена Кънева и Емил Джамджиев, всичките от класа на проф. Енчо Халачев.
От тях все още в Народния е само Георги Мамалев.
Тогава той е само на 25 години, но вече се е снимал в няколко филма: “Като песен”, “Пазачът на крепостта”, “Пиано за четири ръце”.
И дори е “влязъл в кожата” на знаковата личност от българската история Стефан Стамболов в сериала “Записки по българските въстания” по едноименния епос на Захарий Стоянов.
На 5 август Георги Мамалев навърши 70 години! И вдигна невиждан артистично-интелектуален купон в любимия си Созопол. На този купон отиват дори хора, които са възпрепятствани да отидат.
Мамалев е звезда и на българското кино, и на българския театър. Както и на шоуто с неотразимото предаване НЛО.
Ето обаче няколко весели истории за него, случили се в живота - зад кулисите и зад камерата. Които доказват същото - където и да го посееш Мамалев, изниква звездата от с. Мамарчево.
Тодор Живков гледа пиеса в Народния театър и след спектакъла кани артистите в ресторанта на последния етаж.
Започва да говори за пиесата, за театъра, но се отплесва за нередностите в икономиката. Изрежда и всеки път приключва острата си тирада с въпросите: “Кой е виновен?”, “Кой е виновен?”, “Трябва да се накажат виновните!” .
След поредния въпрос “Кой е виновен?” някъде от масовката се изправя Георги Мамалев, още млад и слабичък, вдига два пръста и казва:
- Аз съм виновен, другарю Живков...
Георги Мамалев е съвсем млад актьор в Народния театър. Получава роля в постановката “Бяг”, където си партнира с колосите Георги Черкелов и Георги Георгиев-Гец.
Един ден сяда на масата в ресторанта на театъра на последния етаж, където Черкелов обядва супа, и започва ентусиазирано да разказва какви идеи има за образа си в спектакъла. Черкелов продължава мълчаливо да обядва, но в един момент започва да говори:
- Жоре... (сръбва от супата)...
- Да?
- ... не може ли утре... (отново сръбва от супата)...
- Да?
- ... като излезеш на сцената... (пак сръбва от супата)...
- Да, да?! - наостря слух Мамалев с надеждата, че ще чуе някаква творческа идея от известния си колега.
- ... да си малко по-висок.
В “13-ата годеница на принца” участват и Павел Поппандов и Георги Мамалев. На един обяд Мамалев се оплаква, че водата в стаята му в хотела не е достатъчно топла. Поппандов казва:
- Тя си е много топла и дори гореща, мой човек, ама докато стигне от душа до главата ти, изстива...
На друг обяд Павел обяснява защо приятелят му Мамалев няма как да стане министър-председател на България.
Предвид неговата особа не можело да се използва популярното журналистическо клише: “На летището високият гост беше посрещнат от...”.
Тодор Колев, Велко Кънев и Антон Радичев репетират пиеса в Народния театър. Но работата нещо не върви и те седят мрачни и мълчаливи в кафето на театъра. Влиза Георги Мамалев и жизнерадостно се провиква:
- Здравейте, фенове мои!
Бурен смях и край на лошото настроение.
След време Велко Кънев коментира:
- Беше много интересно да се видят физиономиите на Тодор и Тонката Радичев, обвинени, че са твои фенове...
Георги Мамалев се обажда на Сергей Трайков по телефона:
- Какво правиш бе, Достоевски?
- Преброявам идиотите у нас - отговаря журналистът от в. “Стършел”.
- Лъжеш - отсича убедено Мамалев. - Ти не можеш да броиш до толкова много!
Тодор Колев и Георги Мамалев са на плажа в Мичурин. Седят си двамата и по едно време Мамалев отива да се плацика в морето. Малко след това идва Илка Зафирова:
- Здравей, Тодоре, разбрах, че и Мамалев бил с теб.
- Да, ей го там, играе си на пясъка...
