Чудесата на Троеручица

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/9015630 www.24chasa.bg
Иконата на Троеручица и верният препис

Невероятната история на една от най-големите светини на православния свят

С едната си ръка Богородица държи Младенеца, а с другата сочи към него, показвайки верния път. Върху масивния златен обков под десницата й е прикрипена още една сребърна ръка, а на главата й – корона, обсипана със скъпоценни камъни. В сумрака на храма сред трепкащите пламъци на свещите тя изглежда едновременно и близка, и далечна.

От XVI в. насам иконата на Св. Богородица Троеручица стои на игуменското място в Съборния храм на Хилендарския манастир в Света гора, превърнала се в негова земна настоятелка и небесна закрилница.
Пред нея са коленичели светите отци Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Неофит Бозвели и още много светли имена на българското Възраждане. През годините всякакви молители, постигнали

изцеление с нейна помощ,

са я обкичили с ценни дарове, така че днес третата й сребърна ръка почти не се вижда от накитите. 

Тази икона има невероятна история и е една от най-големите светини на православния свят. Чудесата й започват през VIII век, когато ръката на Йоан Дамаскин, отсечена по заповед на дамаския халиф, ненадейно заздравява. Свети Йоан Дамаскин с речи и писма се бори против иконоборческата ерес, заради което е оклеветен пред халифа от византийския император-иконоборец Лъв III. След като е несправедливо наказан, иконата на Пресвета Богородица, пред която Йоан Дамаскин се моли ден и нощ, го изцерява. Като благодарност за милостта той придава към лика на Богородица трета ръка, изработена от сребро. И оттам насетне иконата придобива името Троеручица.

След чудотворното си изцеление св. Йоан става монах в манастира „Св. Сава Освещени“ в Палестина, а иконата остава с него до последния му ден. Преди да предаде Богу дух на 104-годишна възраст, св. Йоан завещава на братята си в обителта да пазят иконата, докато не се сбъдне пророчеството на св. Сава Освещени. Според него в манастира ще дойде царски син, пред когото жезълът на св. Сава Освещени, подпрян на иконата на Троеручица, ще падне три пъти. Това пророчество наистина се сбъдва, макар и пет века по-късно, когато свети Сава Сръбски, син на цар Стефан Неманич, отива в манастира. Затова и първият сръбски архиепископ получава от монасите иконата на Троеручица, заедно с жезъла на св. Сава Освещени.

Освен че е смятана за чудотворка и спасителка, иконата се явява и първообраз на всички съществуващи по света ликове на Божията майка с три ръце. Включително и на известната у нас чудотворна икона на Богородица

Троеручица от Троянския манастир,

която се смята за нейно копие от XVII в. Но се налага да бъде направено уточнението, че в света на православната иконография не се използва думата копие, а препис.

Троеручица се радва също на голяма почит в Русия и Украйна. През лятото на 1661 г. един препис на иконата от Хилендар пристига в Москва като дар за руския патриарх Никон и построения от него Новойерусалимски манастир. Това е началото на разпространението на чудния образ на Троеручица из цяла Русия. От иконата в Новойерусалимския манастир през 1716 г. е снет поредният препис, който и до днес е в московския храм „Успение Богородично“ на Българското подворие. Местните хора вярват, че заради застъпничеството на Троеручица и в най-мракобесните времена на гонения църквата никога не е затваряла врати и е запазила всичките си камбани.

През 1905 г. руското военно командване праща депеша до Хилендарския манастир, че има нужда от закрилата на Троеручица и иска първообразът да бъде изваден от манастира в Света гора и

изпратен на бойното поле 

в помощ на православното воинство

срещу японската императорска армия.

Съветът на манастирските стар­ци се събира, за да мисли по руската просба и накрая решава да не праща самата светиня, а точен неин препис в по-малък размер. От двете страни на тази икона на Богородица били изписани настоятелите на Хилендар – св. Симеон и синът му св. Сава Сръбски. 

Вярва се, че благодарение на този препис руските сили удържали нееднократни победи над японците. Войната в крайна сметка завършила с подписване на мирен договор и руското военно командване върнало иконата в Хилендар, където тя се пази и до днес в Съборния храм, където е и първообразът на Троеручица.

От поредицата руски преписи много почитана икона на Троеручица има и в Троицкия събор на московския Святоданиловски манастир. Тази икона е изографисана във втората половина на XVII век и също се смята за чудотворна. По-малко известно копие на Троеручица се е намирало в Ипатиевския дом в Екатеринбург, където през 1918 г. са разстреляни император Николай II и членовете на неговото семейство. Заради скромния й вид, предполага се, тази икона не е била собственост на никого от царското семейство, но така или иначе станала духовен свидетел на техните страдания и мъченичество. Затова години по-късно се пази от наследниците на Романови, които завещават светия образ на храма, който днес се издига на мястото на Ипатиевския дом в Екатеринбург.

Препис на триръката дева има и в Спасо-Преображенския събор на Чернигов, Украйна, и на още много места, в знайни и незнайни църкви, параклиси и манастири из Сърбия, Гърция, Румъния и останалия православен свят.

Повечето от тези икони обаче, макар и много почитани, не се смятат за точни копия на хилендарската светиня. 

Така наречените верни преписи

на Св. Богородица Троеручица

са изключително редки. 

Вероятно има не повече от три. Последният такъв – четвърти по ред, бе направен неотдавна с помощта на фондация „Трейс за хората“ и изнесен от Хилендар, за да поеме към България, а след това и към Сърбия, където бе дарен на Вранската епархия.

„Богородица дава помощ на всеки страдалец, който се обърне с гореща молба към нея. Тя винаги се отзовава, когато имаме нужда някой да бъде на наша страна“, кава отец Симеон.

Монахът от Хилендарския манастир, чието послушание е да се грижи за иконите и параклисите на средновековната обител, наглежда верния препис на Троеручица. Скоро новата икона трябва да бъде внимателно опакована, защото ще поеме на път. Откакто е завършена, тя е поставена в Съборния храм на манастира, точно до светинята, от чийто образ е снета, черпейки духовна мощ от нея.

След вечернята отец Симеон е заръчал българските и сръбските поклонници, които са дошли за иконата, да останат в храма. Всеки ще може да се помоли пред светия лик и дори да се заснеме за спомен, ако желае, при все че фотографиите са абсолютно забранени в пределите на манастира.

Това благоволение вероятно се дължи на факта, че в българската делегация, дошла в манастира, присъства и самият ктитор – проф. Николай Михайлов – председател на фондация „Трейс за хората“.
По тази причина всички българи се радват на радушен прием в манастира, а отец Симеон даже откликва на молбите да отвори
параклиса на св. Иван Рилски.

Това свято за българите място не може да се види лесно, тъй като достъпът до него минава през крилото с монашеските килии – зона, напълно недостъпна за външни хора, пък били те и поклонници.
Групата е предупредена за това и безмълвно се прокрадва през открехнатата порта и коридора с килиите към стълбата, която води нагоре към параклиса. Отказвайки да се отвори лесно, ръждясалият катинар на вратата само потвърждава колко малко свидетели е имало на това място през последните десетилетия. 

Когато най-сетне резето изщраква с нежелание, а отворената врата пропуска сноп дневна светлина в параклиса, първите влезли още не могат да видят цялата красота на това място. Погледът трябва да свикне с полумрака вътре, защото няма електричество. После с помощта на фенери пред очите на малката българска група се откриват красиви рисунки. Свети Иван Рилски – най-големият български светец – лекува болните. След тази фреска следва друга – светецът е в пещерата, после е изографисан с разбойници... По стените на параклиса е цялото житие и страдание на св. Иван Рилски, до момента на неговото успение и пренасяне на мощите му в София. На една от фреските е показан и ктиторът - хаджи Вълчо от Банско, който поднася на св. Иван Рилски храма в негова чест. 

Хаджи Вълчо от Банско е

брат на Паисий Хилендарски.

През 1756 г. с негови средства започва голяма строителна дейност в манастира. Цялото южно крило е построено наново, а на мястото на полуразрушения параклис на св. Стефан през 1757 г. е изграден нов параклис в чест на св. Иван Рилски. Точно затова свидетелства и големият ктиторски надпис, запазен в параклиса.
През тази втора половина на XVIII в., когато проигумен на манастира е архимандрит Данил от Габрово, в Хилендар започва усилен градеж, изографисване и подновяване на целия манастирски комплекс. Друг ктиторски надпис свидетелства, че през 1774 г. иконостасът в Съборния храм е

бил позлатен от хаджи Цветко от Видин 

и хаджи Димитър – абаджия от Пазарджик. С общите усилия на Копривщица през 1779 г. е обновен и украсен и параклисът на св. Димитър в Хилендарския манастир. Имената на ктиторите следват едно след друго: поп Найден, хаджи Вълко, хаджи Нейко, хаджи Стоян...  
Същата година майстори от Копривщица изграждат и част от монашеските килии, съсипани от пожар преди това, както и параклиса на свети Сава, където стилът на изографисване напомня този от Рилския манастир.

Тези примери от Хилендарската света обител всъщност са сред най-ярките символи на общата православна култура на Балканите и духовното единство между сърби и българи. Както впрочем и самата икона на Света Богородица Троеручица, в чиято история се преплитат съдбите на средновековния български владетел Иван Асен II и свети Сава – първият сръбски архиепископ. Това е и връзката, заради която свещеният първообраз на Троеручица пристига в България през 1235 г. от Светите земи.

След като я получава като благословение от монасите на манастира „Св. Сава Освещени“, сръбският архиепископ поема по море към дома. През зимата на 1235 г. от Константинопол той пристигнал в Месемврия, където го чакат

пратеници на българския цар Иван Асен II.

Българският владетел посреща тържествено в Търново св. Сава, оказвайки му най-голямо гостоприемство в двореца си. На Богоявление сръбският архиепископ участва в празничната служба край водите на Янтра. За зла участ обаче зимата е люта, архиепископът се простудява и не след дълго ляга тежко болен.

Свети Сава умира в Търново през нощта на 14 януари и е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, където на гроба му по заповед на цар Иван Асен II е сложена скъпа плоча и златоковани кандила. Там била поставена и иконата на Света Богородица Троеручица.

Сръбският крал Стефан Владислав, който е зет на българския цар, на два пъти провожда пратеници в Търново с искане мощите на св. Сава да бъдат предадени на Сърбия. Но все напразно. Накрая сам Стефан Владислав пристигнал със свитата си в българската столица, за да моли Иван Асен II да му върне тялото на светията.

Българският владетел все така държи да запази мощите на св. Сава, но в крайна сметка променя решението си, след като признава, че имал сън, в който св. Сава му се явил и поискал мощите му да лежат на сръбска земя. Така Иван Асен II 

предава на зет си, сръбски крал,

останките на светеца, а заедно

с тях и иконата на Троеручица и

всички украшения и дарове от гроба.

Стефан Владислав отнася ценния товар и полага мощите в построения от него Милешевски манастир. Там те остават следващите три века. На 27 април 1594 г. по заповед на Синан паша останките на св. Сава са изровени и закарани в Белград, където са публично изгорени на площада във Врачар.

Има различни обяснения защо това се е случило. Основната версия за тази будеща недоумения заповед на Синан паша е, че така иска да накаже сърбите за подкрепата им за Хабсбургите във войната с Османската империя. Гораните (смятани за етнически българи) в Шар планина обаче имат друго предание. Според него Синан паша, чието име преди да бъде взет като дете в еничарския корпус е Коце Тополски, е потомък на богомили. Всъщност изгаряйки мощите на св. Сава, Синан паша отмъщава за проклятието и последвалите гонения срещу богомилите, произнесено от бащата на Сава – крал Стефан Неманя на църковния събор в Рашка през 1186 г.

Тъй или иначе, от тялото на светия сръбски архиепископ остава само една ръка. Някои изследователи са склонни да търсят в този трагичен детайл символична препратка към ръката на св. Йоан Дамаскин и изворите на историята за чудото на Троеручица. Днес оцелялата ръка на св. Сава, без малкия пръст, се съхранява в реликварий в манастира „Св. Троица“ в Плевня, Черна гора. Малкият пръст на светеца е в България. Той се пази в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“, който навремето е бил в диоцеза на Печката патриаршия и метох на Хилендарския манастир.

Обяснение защо частица от мощите на светеца е запазена в Самоков, може да бъде открито в един текст на проф. Аксиния Джурова. Там се разказва за един хилендарски йеромонах на име Серафим, който умира в Самоков на 12 януари 1906 г.

„Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст – над сто години, той диктува духовното си завещание. В него оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 г. от Хилендар мощехранителница...”

А каква е съдбата на иконата на Св. Богородица Троеручица след погрома на гроба на св. Сава? През 1594 г., за да спасят иконата от турците, вярващите натоварват светинята на едно муле и го пускат да върви на воля. Без да бъде водено от хора, но всъщност по волята на пътуващата чрез него Божия майка, животното стига до Света гора.
Казват, че спряло на метри от портата на Хилендарския манастир и затова днес на това място е издигнат параклис, до който всяка година монашеското братство прави литийно шествие. 

След като намират иконата край стените на Хилендар, монасите я внасят в Съборната църква на манастира. Намират й място в олтара, където тя остава известно време, докато не се случва ново чудо.
Тъй като игуменът на манастира се бил споминал, дни наред братята спорели кой да заеме мястото му. Крамолите продължавали безуспешно, докато една сутрин, когато се събрали за молитва, монасите видели, че иконата на Троеручица не е в олтара, а на игуменското място. Върнали я, където си седяла, но на другата сутрин отново я намерили, където седи игуменът. За пореден път я преместили, но вече заключили вратите на храма и ги запечатали. И на третия ден се случило същото, макар никой да не бил влизал в храма. В същото време един отшелник изповядал, че му се явила Божията майка, заръчвайки да не я местят повече. Така братята прекратили споровете за игуменското място и от този момент нататък

Хилендар има само наместник, а

Троеручица е игумения на манастира.

Това се е отразило и на богослужебните церемонии в Хилендар. Всеки път, когато еклесиархът на Съборния храм се яви пред иконата, той прави два земни поклона, прекръства се и й целува ръка. После прави и още един поклон като пред игумения.

В последните дни на май до светинята, която от векове заема игуменското място, бе поставена и иконата, поръчана от фондация „Трейс за хората“, Българският верен препис, както го наричат монасите, допълвайки, че никога досега не е виждана толкова изящна изработка и толкова близка до старата икона. Единственото, по което новият препис се различава, е по-големият брой на скъпоценните камъни, инкрустирани в обкова. 

След дни и нощи на общи молитвени церемонии новата икона бе изнесена от манастира и по море пренесена до Уранополи. Оттам по суша образът на Троеручица стигна в София, където бе въведен в офиса на компания „Трейс“ на ул. „Никола Образописов“ 12.

Служителите на компанията бяха сред първите, успели да видят иконата, която на следващия ден пое към ГКПП Стрезимировци, придружена от сръбска поклонническа делегация.

Веднъж влязла в Сърбия, иконата на Троеручица бе отнесена първо във Владичин хан, където бе посрещната от богомолци. По това време гражданите на Враня също се подготвяха за тържествено посрещане на светинята. Кръстовището около църквата „Света троица“, където иконата трябваше да бъде въведена, бе особено натоварено. На това място, съвсем близо до сръбския офис на фирма „Трейс“, има един паметник. Той е на жертвите на българите. По-точно на „българския фашистки окупатор, избил по зверски начин много хора, жени и деца и подпалил 8100 сгради“, Така пише на плочата, поставена през 1951 г. 

Антибългарската пропаганда

в този град и цялата област се е водила години наред с какви ли не средства. Самият Врански владика Пахомий дава идея Сръбската църква да канонизира като мъченици всички убити в Сурдулица от българските войници по време на Първата световна война.
Когато преди няколко години българската компания „Трейс“ отваря офис във Враня и започва да работи по проекти в Сърбия, тези изкуствено подклаждани настроения срещу българите там озадачават, но не обезсърчават ръководството на фирмата.

За проф. Николай Михайлов и Десислава Любенова – движещата сила зад фондация „Трейс за хората“ - решението да направят нещо за промяна на това тъжно заварено положение става движеща сила. В крайна сметка промяната се случва заради упоритата работа на терен и доверието на местните хора, които се радват на резултата от труда си и успешно завършените проекти. Едно приятелство, създадено покрай работата на „Трейс“ в града, ще се окаже решаващо за неочакваната поява на хилендарската светиня във Враня.

Любинка Милованович – добротворка от фондация „Животна помощ“, която всички в града наричат Буба, споделя с приятелката си от България Десислава Любенова, че години наред живее с мечтата за иконата на Троеручица.

Като жена тя никога не може

да види светинята, защото

в Света гора е разрешен

достъпът само на мъже.

През вековете много от преписите на Троеручица са правени и поради тази причина - за да може светият лик да достигне до всички, които имат нужда от него, а няма как лично да му се поклонят на Атон.

Г-жа Любенова разказва на проф. Михайлов за мечтата на своята приятелка Буба, а председателят на фондация „Трейс за хората“ вижда в това човеколюбиво начинание и надежда за истинско добруване между българи и сърби. Така идеята става факт.

На 1 юни 2019 г. улиците на Враня, на 170 км от София, се изпълват с народ. Нишкият военен оркестър на Сухопътните сили на Сърбия марширува по главната улица, събирайки след себе си хиляди хора, дошли да зърнат преписа на прословутата чудотворна икона.
Вранският владика Пахомий води шествието, придружен от брегалничкия епископ Марко и владиката на Ниш Арсений.  

Когато иконата на Троеручица и следващите я миряни приближават църквата „Света Троица“, камбаните на храма започват да бият, ято бели гълъби полетява към небето, а девойки разпръскват по пътя на иконата розови листенца. Пред входа на храма чака Бачкият владика Ириней, който посреща иконата с поклон и целувка, а
църковният хор запява: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“
Няколко часа пред църквата се вие опашка от богомолци, дошли да изпросят милост и здраве от Света Богородица Троеручица за себе си и близките си.

„Сърби и българи са имали много тежки моменти, но идването на Св. Богородица Троеручица прави така, че тези моменти да останат назад, а напред българи и сърби да вървят все като братя с божието благоволение.“

Това са думи на Вранския владика Пахомий, изречени публично след посрещането на иконата в града. А всички, които са го чували преди това да говори друго за българите, са убедени, че току-що се е изпълнило първото чудо на верния български препис на Троеручица. 

Посрещане на иконата в църквата
Посрещане на иконата в църквата "Св. Троица" във Ваня

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Процедура по изграждане на морски хотел е стартирал бившият вицепремиер в правителството на Иван Костов Евгений Бакърджиев, показа проверка на "България Днес". Шикозната постройка ще се намира на първа линия зад Северния плаж на Приморско. Така шансът гледката от балконите на гостите да бъде закрит от друга бетонна постройки е нулев

В голям магазин за пердета се спря лорд Евгени Минчев, видя "България Днес". В типичния си шармантен вид паркетният лъв влезе в магазина и заразглежда стоките, като не пропусне да сложи задължителната маска на лицето. Трябва да признаем, че и с маска Минчев не губи от своята ексцентричност, а дори я подсилва

Руската гимнастичка Екатерина Селезньова показа изваяно тяло. Тя публикува снимка по бански на фона на морето в инстаграм. "Лятото свърши, не може ли да е до Нова година, моля?", написа Селезньова. Красавицата е двукартна световна шампионка от Баку миналата година. Тя взе злато в отборната надпревара и на обръч. На лента завоюва бронз