По стъпките на инките в Перу (Видео, снимки)

Най-посещаваните забележителности от туристите са Мачу Пикчу, Наска, езерото Титикака, Колка каньон, Куско и столицата Лима

В първата част от пътеписа за Перу ви разказах за трудните преходи и прекрасните гледки в Кордилера Бланка.

Сега ще споделя и впечатленията си от известните туристически забележителности на Перу.

По програма следваше да посетим

пустинното

плато Наска

и да разгледаме от птичи поглед известните рисунки (геоглифи). След дълго нощно пътуване от Лима до Наска по панамериканската магистрала пристигнахме на автогарата сутринта и местният гид, който ни посрещна, каза, че ако не отидем веднага до летището и не се качим на самолетчето, няма да видим почти нищо от рисунките, защото се задавала прашна буря.

Разбира се, това и направихме, минахме всички проверки, едва ли не като за международен полет, и въоръжени с телефони и камери се настанихме до прозорците. Пилотът направи 30-минутен полет над платото, а ние само чувахме - отляво е “Маймуната”, отдясно ще видите “Кондорът”, “Астронавтът” и т. н. Между другото буря така и нямаше.

И до днес остава загадка как в този култов религиозен център са се появили тези огромни геоглифи. Всички фигури започват и завършват с една-единствена линия, която никъде не се пресича и описва съвършени контури, образувани чрез премахване на червеникавите камъни, като отдолу остава белезникава бяла настилка.

След гледките от високо имахме свободно време за разходки в градчето Наска, но то какво да му гледаш толкова. И тогава на някого от групата му хрумна гениалната идея да си наемем бъги и да покараме из пустинята и да се попързаляме със сърф по пясъчните дюни.

Преживяването беше много вълнуващо и се хареса на всички, макар пясъкът да беше навсякъде по нашите тела и дрехи, сигурно сме си донесли и в България.

Пак автобус, пак безкрайно пътуване, пак височини от 5000 м, и вече сме в градчето Чивай (3600 м). Там над река Колка е известният каньон.

Колка каньон е

2 пъти по-дълбок от

Гранд каньон в САЩ,

разположен е на около 160 километра северозападно от Арекипа. С дълбочина около 1000 - 2000 м, той е един от най-дълбоките в света. Дължината му е около 70 км.

Известен е с това, че там може да се види отблизо една от най-големите птици в света - кондорът, който е и един от символите на Перу. В точно определен час кондорите прелитат над каньона и трябва да си навреме там, за да ги снимаш. Гледката как изведнъж изкачат над скалите, разперили огромни криле, наистина е внушителна.

Южноамериканският кондор достига до над 1 метър дължина и между 10 и 15 кг, а размахът на крилете му – до впечатляващите 310 – 330 cм.

И така отново в автобуса и тръгваме за град Пуно, който е на брега на Титикака.

Титикака е планинско езеро, разположено в Андите, на територията на две държави – Перу и Боливия. То е най-високо разположеното плавателно езеро на Земята – 3812 м н.в., и второто най-голямо в Южна Америка след Маракайбо. Посетихме един от многото плаващи острови (Урос), където живеят местните потомци на индианците.

Запознахме се с обитателите на островчето и техните обичаи, поставиха печати в паспортите ни, за да удостоверим, че сме били на Титикака.

Папурът, който расте в езерото и от който са изградени островите, е вдъхновил и Тур Хейердал да построи своята лодка “Ра”.

Да не се повтарям, но отново автобус, отново дълъг път по завоите из Андите и стигаме

град Куско - първата

столица на инките

На местния език кечуа, коско – Куско, означава “Пъпът на земята”.

Всяка година в Перу на 24 юни, денят на зимното слънцестоене в Южното полукълбо, се отбелязва фестивалът на слънцето, или Инти Райми в Археологическия парк на Сачашуаман. Той е много важен за инките, тъй като посочва началото на годината и митичния им произход.

Местните жители припомнят ритуала на почитането на бога Слънце с древни костюми и типични танци отпреди стотици години. Още в ранна утрин императорът предлагал златна чаша със свещеното пиво на Инти (бога на слънцето), за да измоли неговата помощ и закрила. Той изсипвал древната царевична напитка на инките, известна като “чича”, върху земята, от церемониална урна. Кулминацията се достигала с жертвоприношението на една бяла лама. 

Ние бяхме в града точно по време на фестивала и стълпотворението от хора, дошли от всички краища на Перу, беше неописуемо.

Куско е отправна точка за посещение на световните атракции Мачу Пикчу и Планината на дъгата. С автобус стигаме до град Олантайтамбо. От там се качваме на влак за малко разнообразие, който навлиза в местната джунгла по поречието на река Урубамба и достига до гара Мачу Пикчу.

Там се изсипва цяла тумба туристи и всички поемаме към мечтаната от мнозина дестинация.

Мачу Пикчу в превод

“стар връх” е построен

на изумително труден

и отвесен терен

Той е създаден за свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути. Дворците, храмовете и домовете са на 2430 м надморска височина в Андите. Наричан е още Изгубеният град на инките.

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият храм с трите прозореца, изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Обратно в Куско, обратно в автобуса, обратно към големите височини,

запътваме се към

Планината на дъгата,

Виникунка

Както може да се види от снимката, височината, до която трябва да се стигне е 5036 м. Оттам се открива красивата цветна гледка наоколо.

След разтопяването на леда през 2016 г. седиментните минерални слоеве са били изложени на ерозия и са превърнали този склон в многоцветна дъга.

След многото с разнообразни забележителности ни останаха два дни за столицата на Перу. По това време на годината тя е покрита с мъгла. Но за нас изгря слънце и успяхме да се насладим на

красивите отвесни

склонове над

тихоокеанското

крайбрежие на Лима

и минаващата магистрала долу до океана. Разходихме се по крайбрежието и разбира се, проверихме колко е студен. Посетихме центъра и кокетните ресторанчета наоколо, дори ни остана време вечерта да се повеселим в местен бар.

И приказката свърши. До следващата!

Град Олантайтамбо, откъдето тръгва влакът за Мачу Пикчу.

Част от рисунките (“Спиралата” и “Маймуната”), които успяхме да видим, прелитайки над платото Наска, от малкото самолетче.

Част от рисунките (“Спиралата” и “Маймуната”), които успяхме да видим, прелитайки над платото Наска, от малкото самолетче.

Колка каньон е два пъти по-дълбок от Гранд каньон в САЩ с дълбочина 3000 м и е дълъг около 100 км. Там е царството на южноамериканския кондор. Той достига до над 1 метър дължина и между 10 и 15 кг, а размахът на крилете му – до впечатляващите 310 – 330 cм.

Гордият кондор

Приключението с бъги в пустинята до град Наска, с което препускахме през дюните, по които се спуснахме и с дъска за сърф, беше много вълнуващо.

На гости на жителите на плаващия остров Урос, които живеят във водите на езерото Титикака.

Плаващият остров Урос

Множество потомци на инките са се събрали в град Куско, за да празнуват Инти Райми (фестивала на слънцето) – най-известния в Перу считан и за първия ден от новата година по календара на инките. Всеки 24 юни Куско се подготвя за това голямо зрелище.

Планината на дъгата в Перу, или Виникунка, както е нейното име на кечуа – езика на инките.

Пред тази табела, указваща височината 5036 м н. в., се чака 30 мин., за да можеш да се снимаш.

Тълпи туристи от цял свят пъплят по стръмната пътека към световната забележителност, за да се насладят, макар и останали без дъх.

От високия бряг на столицата на Перу Лима се разкриват красиви гледки към Тихия океан, който с големите си вълни привлича много сърфисти.

Ранна утрин в Лима, Перу

Централният площад в Лима