Не препоръчват откриване на университети в 9 области
Националната карта на висшето образование дава най-различни отговори за структурата и нуждите от развитие. Документът, който беше публикуван за 30-дневно обществено обсъждане, показва в кои райони на страната има нужда от развитие на висшето образование и в кои то изпреварва тази необходимост,
къде какви кадри
трябват на
икономиката,
къде са излишни и т.н.
През 2021 г. районите за планиране с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование са Северозападният и Югоизточният. Това са райони от тип А:
- с високо съотношение на брой наети специалисти с висше образование/ един студент в района
- и с високо съотношение брой ученици в гимназии/ студент в района. Висшето образование в тези райони в момента е малко както спрямо демографията, така и спрямо икономиката. (Виж картата.)
Югозападният район, в който попада и София, е район от тип Б - с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в района, но с нисък брой ученици в гимназията на един студент в района.
Южният централен район е тип В - с нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в района, но с много ученици в гимназия на студент.
Североизточният и Северният централен район са от тип Г - с нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в района и с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в района.
Картата казва още, че в районите от тип Г не се препоръчва откриването на нови висши училища. В тях са областите Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Търговище. Те са точната противоположност на Северозападния район. В тези области има най-малко ученици на 1 студент в района, както и най-малко наети висшисти на един студент в района. Затова висшето образование в тези 2 района е сравнително добре развито спрямо нуждите.
“Много често се казва, че има много висши училища, да - 52 на брой, 27 са в Югозападния регион.
Има дефицит
обаче в района
около Бургас
Това е важно да се знае, защото младежи трябва да напускат тези региони и повече не се връщат. Ние трябва да решим 3 проблема - да се открие висше училище в Северозападния регион, в София трябва окрупняване и общо да се повиши качеството”, коментира образователният министър проф. Николай Денков.
Таблицата към картата дава отговор на въпроса от какви кадри има нужда по райони. От всички, завършили в България през последните 5 години, 5,5% са наети в Северозападна България. Те работят там без значение къде са завършили. Там
наемат повече
специалисти
с “Педагогика”,
където работят 9% от завършилите, отколкото от “Теория и управление на образованието”, където пък са наети 5,4%.
В Югозападния район са наели 49,4% от всички завършили, но там работят 70% от завършилите философия. В района се реализират и 81,7% от завършилите “Обществени комуникационни и информациони науки”. В Северозапада по-рядко назначават журналисти, защото са наети едва 2,3% от завършилите. Логично, в София е концентрацията на най-много медии.
Същото важи и за завършилите “Социология, антропология и науки за културата”. В Северозапада са наети едва 2,7%, докато в Югозапада са 70,1%. Почти 10% от всички завършили “Машинно инженерство” работят в Северозападния район, а там въобще не се произвеждат такива специалисти. Имат нужда от енергетици (10,% от завършилите са наети там) най-вероятно заради АЕЦ “Козлодуй”.
В Югоизточния район пък са наети 36,5% са завършили “Материали и материалознание” и 13,9% от завършилите “Химични науки”. От завършилите “Информатика и компютърни науки” 64,6% са наети в Югозапада, 2,8% в Югоизточна България, 9,1% в Североизточна България, 1,5% в Северозапада, 5,3% в Северния централен район и 16,7% в Южния централен. (24часа)
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на
Университета за национално и световно стопанство
и главен секретар на Съвета на ректорите:
Мит е, че има твърде
много висшисти
и университети
l Картата дава потенциал за развитие, не
бетонира непременно ситуацията в момента
l Ако някой смята, че образованието
е скъпо, нека опита с невежество
Националната карта на висшето образование от петък е изнесена за обществено обсъждане в сайта на Министерския съвет. Преди това близо 2 месеца я дискутирахме с участието на синдикатите, на Министерството на образованието и науката и на Съвета на ректорите. Има доста голям разработен проект от института “Отворено общество” с
много
статистически
данни
Това е в изпълнение на Закона за висшето образование и с последните поправки от 2020 г.
Картата е инструмент, който не може да реши всички въпроси, но е още едно огледало, в което висшето образование трябва да се огледа. Цели както повишаване на качеството, така и провеждане на определени регионални политики. Говорим, че имаме много университети, но всъщност те не са толкова много, ако ги сравняваме с Европа. Повечето от българските университети не са класически с по 20 факултета. Общият брой на университетите не трябва да ни заблуждава. Въпросът е да не се откриват филиали и отделения в села и паланки с лошо качество и преподаватели, които пътуват като хвърковати чети.
Картата ще доведе до известно стабилизиране на нещата. Коментирахме в Съвета на ректорите, че картата дава възможност за развитие. Там, където има нужда да се открие нов филиал, той би могъл да бъде открит, като се гледа какво е реално състоянието в определения регион. Не си представям, че в съвременните условия в България може лесно да се открие нов университет. Това вече е невъзможно, защото истински университет изисква много големи изисквания към качеството.
Разбира се, предстоят още сериозни обсъждания. В нашия университет пуснахме съобщението, че картата вече е за обществено обсъждане, за да може всички колеги да се запознаят.
В областта на икономиката има интересни данни. Статистиката мери средни показатели за цялата страна, но всъщност има няколко университета в България, които
главно се занимават с
икономика и обучават
над 80% от студентите
в това професионално направление. Когато ги сравните с други места, където също се преподава икономика, резултатът малко се изкривява и това трябва да бъде коригирано. Отбелязано е и в картата.
В същото време картата дава потенциал за развитие на висшето образование в България. Като брой висшисти на 100 хиляди България е с 30 и няколко процента в активната възраст от 20 и няколко до 34-35 години. В Европа са 39-40%. Мит е, че има твърде много висшисти, университети и специалности. Картата ще внесе по-добра статистическа информация. Ако някой смята, че образованието е скъпо, нека опита с невежество.
В картата има и други полезни неща – как да се изчислява приносът към осигурителната система, заетостта как се измерва. Това са технически неща, но
имат отражение върху
планирането на
държавните бройки в
едно или друго
професионално
направление
Има много малък брой студенти в определени направления и сравнени с много големите, отново се получават изкривявания, които не дават реалната картина.
Има професии на бъдещето, има интердисциплинарни направления. Целта на картата не е да бетонира всичко досега. Тя трябва да дава възможност за развитие. Ако има интересен проект в индустриален район например, който се нуждае от специалисти, трябва да се дава път за развитие. Трябва да се гледа конкретният проект в неговата дълбочина, а не просто чисто статистически.
Стана дума, че може да се открие университет в Северозападна България, защото там нямало. Може би няма нужда. Студентите са доста мобилни. Много българи учат и в чужбина. Да не отделяме толкова голямо внимание на чисто статистическите показатели. Няма значение, че няма университет във Враца или в Монтана. Студентите са и в София, и в Благоевград, и във Варна. Националната карта на висшето образование ни дава възможност да видим каква е реално картината в момента.
