В региона на Петрич отглеждат “зеленото злато” далеч в планината и на ничия земя
Половината ни село е с условни присъди, цели семейства са минали през съда. Веднъж вината поема бабата, другия път - дядото, казват местни жители
Кило суха маса производителите продават за 2-3 хил. лв. След като премине през ръцете на няколко прекупвачи, на черния пазар на дребно стига до 15 хил. лв.
Жестокото убийство на бизнесмен от Петрич, починал след побой на улицата, повдигна отново въпроса за наркоразпространението в южния град.
Появиха се съмнения, за които няма категорични доказателства, че двамата арестувани и обвинени в умишлено убийство са извършили смъртоносния побой под влиянието на наркотици.
“Петрич е център на разпространението на канабис. Младите не работят, занимават се с наркотици, пият и се друсат, а след това се стига до побоища”, гневяха се петричани на мълчаливия протест след смъртта на Самуил Кацарски. Някои обвиняват полицията, че не прави достатъчно, за да пресече каналите, знаят кои са дилърите, но не ги закачали.
За това, че граничният град е Меката на марихуаната, се знае отдавна.
Първата
предпоставка
е географското
разположение
на района - на две граници, което е удобство за трансграничен трафик на марихуаната. Климатичните условия също са подходящи - плодородна почва и достатъчно слънце.
Местата за засаждане отдавна вече не са в задния двор на къщите по селата, нито пък в близките до населени места ниви с ясни собственици, където преди време измежду царевицата и боба сееха и марихуана.
Избират се обезлесени терени от държавния горски фонд, далеч в планината, така че дори и при откриване на плантацията да не може да се докаже кой е собственикът. А такива места в трите гранични планини има достатъчно - малки полянки измежду дърветата, далеч от хорски поглед, труднодостъпни по земя и за полицията.
Местните познават добре планинските терени, защото в началото на 90-те много от тях се занимаваха с каналджийство през зелената граница, като прекарваха към Гърция бежанци и са наясно с всяка педя земя.
Традициите в земеделието също не са за подценяване. И ако
допреди години
“зеленото злато”
беше тютюнът,
сега е канабисът
С по-малко труд - повече печалба.
“Защо да гледаме тютюн, като килото от най-качествения се изкупува за максимум 9-10 лв. Канабисът върви поне 100 пъти по-скъпо. Хвърляш семената, а те се хващат дори и на асфалта”, казват хората в граничните села.
Признават обаче, че като всяка полска работа, ако искаш да получиш добра и качествена реколта, без труд не става. Има нужда от подхранване на почвата с оборска тор, ако хумусът не е достатъчен, плевене, поливане, прочистване на мъжките растения, ако семената не са само женски, събиране на реколтата и сушене при специални условия.
Ако преди години семената просто се хвърляха и развитието на растенията се оставяше в ръцете на природата, сега вече се полагат все повече грижи.
Забиват се
колчета до всеки
стрък, изграждат
се системи
за напояване,
за да се получава повече и по-качествена стока.
Заради факта, че плантациите са високо в планината и до тях се стига само с високопроходими автомобили или след вървене часове пеша, проблемът с напояването е сериозно изпитание пред нелегалните производители на марихуана.
Те стават все по-изобретателни, констатират полицаите. Ако в близост до нивата има река или извор, оттам се прокарва вода с помпа и маркучи. Наскоро пък беше открита нива, в която водата бе в надуваем басейн и оттам стигаше до лехите с импровизирана система за капково напояване.
Засичани са и случаи, в които корените са поливани с прясно мляко, за да растат по-бързо, а и да дават продукция с много високо качество. Полската работа за отглеждането на наркотичното растение трябва да
става при пълна
секретност
основно в
тъмните часове
на денонощието.
След събиране на стръковете пък добитите количества канабис трябва да се сушат и това също напоследък става на място, в землянки или навеси, където стоката остава, докато пристигнат купувачите.
Все по-рядко хората рискуват да приберат стръковете за сушене в дворовете си. Да оставите продукцията на място, в гората, също крие рискове - най-вече от недоброжелатели, които може да я отмъкнат. Полицаите са се натъквали и на сериозна охрана на плантации.
Намирали са фотокапани, които се включвали при най-малкото движение и собствениците разбират дали в имота има човешко присъствие, или минават диви животни.
Някои монтирали телени огради със сигнално-охранителна система, за да пазят продукцията от крадци. Полицаите са виждали дори опъната до нивата палатка, в която дебне пазач.
До жива охрана
се прибягва в
последните
месеци от
растежа на
конопа,
когато е живо прецакване някой да ти изкорени отглежданите с доста усилия растения.
Пенсионерите нямат нищо против да си допълнят доходите с продажба на канабис, още повече че са свикнали с кърската работа. Младите пък си правят сметки, че една месечна заплата могат да получат само от половин кило марихуана. Ако успеят да се договорят с изкупвачите, кило суха маса може да се продаде и за 2-3 хил. лв.
Въпреки че по цени на съдебната система килограмът се оценява на 4 хил. лв., след като премине през ръцете на няколко прекупвачи, на черния пазар на дребно стига до 15 хил. лв.
В последните години полицията прави мащабни акции по унищожаване на канабисовите плантации, които буквално са заели всяко свободно обезлесено място в планините Малешевска, Беласица и Огражден.
За 2020 г. от МВР самостоятелно и съвместно с Агенция “Митници” са иззети 3120 кг марихуана, 49 027 кг и 13 584 стръка канабис, като голяма част от количествата са от Петричко-Санданския край.
В благоевградската ОД на МВР отчитат иззети 2451 стръка, което е 5338 кг. Останалите по-големи количества са открити и унищожени от Гранична полиция, защото терените, на които се отглежда, са в граничните зони до Гърция и Македония.
В РПУ-Петрич, са образувани 18 досъдебни производства за отглеждане на растения и 39 - за притежаване, производство и пренасяне на дрога. Дознанията в Гранична полиция са близо 100.
Повдигнатите
обвинения са
по-малко, тъй
като плантациите
често са на
ничия земя
Освен обезлесен горски фонд те се правят и на общински терени или пък на пустеещи частни имоти, чиито собственици са възрастни хора и от години не обработват земята. Има обаче и случаи, в които полицията залавя на място хора, които обработват канабисовите градини.
Възрастните никога не признават, че гледат конопа по заръка на внуците си. Поемат отговорността, за да спасят младите. Оправдават се, че садят растенията за лична употреба и лекуване на болежки. Получават обикновено условни присъди.
Десетки са осъдените в селата Чуричене, Иваново, Баскалци, Драгуш, Крънджилица, Коларово и др.
“Половината ни село е с условни присъди, цели семейства са минали през съда. Единия път, като ги хванат, вината поема бабата, на другата година - дядото. После друг от фамилията и така, докато мине изпитателният срок, и после пак отново”, казват в петричките села.
Местните
са особено
мнителни към
присъствието на
външни хора
Знаят кой се занимава с отглеждане на “зеленото злато”, но не сочат конкретни имена и се пазят да говорят по темата. Признават, че често виждат непознати, които идват да раздават семена, а след месеци пък - да прибират изсушената стока.
Част от нея се разпространява във вътрешността на страната, не малко количество се изнася и за Гърция.
В плантациите в подножието на Беласица се сеят холандски сортове, а в Огражден - албански. Имало е случаи полицията да хваща внос не само на семена, но и на разсад в кофички.
По време на “жътвата” през юли и август с помощта на отряда за въздушно наблюдение с хеликоптер Гранична полиция и ОД на МВР прелитат над района и откриват и картографират стотици декари насаждения от наркотичното растение и в най-затънтените места.
Хеликоптерът е снабден със сензорна система, камери за дневно и нощно виждане и друга техника, която да забележи всяко движение, да увеличи картината, за да се картографират нивите. Предварителните облитания се правят още през юни, когато стръковете вече са избуяли.
“Жътвата” става по-късно, когато растенията са стигнали поне метър.
Допреди години тоновете зелена маса се транспортираха с камиони до двора на полицията в Петрич, където
стояха на
слънце,
докато приключи
разследването
Тогава живеещи до районното се оплакваха от нетърпимата специфична миризма на марихуана, която се носеше месеци наред и не смееха да си отворят прозорците. След промяна на наредбите работата на униформените е улеснена.
Зелената маса се събира на място, взима се проба за изследване и се изгарят огромни клади с корени канабис.
