Дори при соца държавата не можеше да удържи цената му
По времето на социализма чак до средата на 80-те години на миналия век средният българин е можел да купи със заплатата си около 250 литра бензин месечно. В момента дори със сегашната му цена 1,47 евро за литър той може да купи около 750 литра със средната заплата, показва сравнението на цените и заплатите тогава и сега.
Повечето хора са забравили, но открай време при цените на горивата у нас е имало динамика. Социкономиката имаше изключително сложна регулация от субсидии и дотации, цените се променяха след много дълги и сложни процедури, да не говорим, че биваха отбелязвани дори върху всеки пирон в магазина.
Цените на горивата по бензиностанциите също бяха субсидирани от държавата, но и тя беше безсилна например при арабско-израелския конфликт от 1973 г., който доведе до първата в историята световна петролна криза.
Тя е далеч по-мащабна от сегашната, защото цената на петрола тогава за кратко време се е учетворила, скачайки от 3 на 12 долара за барел. Сега просто се повиши от средно 60 до средно 100 долара за барел.
До 1973 г. най-масовият бензин у нас, който тогава беше А-93 и беше оловен, струваше по 20 ст. на литър. От началото на 1974 г. вече струваше 22 ст., като до края на годината цената му е стигнала 40 ст. - нещо безпрецедентно за тогавашния пазар.
Средната заплата по това време в България е около 150 лева месечно, но ударът върху джоба не е усетен толкова силно колкото сега. Просто защото по данни на КАТ през 1974 г. у нас е имало регистрирани само 251 хиляди лични леки автомобила, докато сега са над 3 милиона и половина.
До края на 70-те години литър от най-масовия бензин А-93 се е продавал по 40 ст. Но през 1979 г. започва иранската революция, свалила от власт тогавашния шах Мохамед Реза Пахлави и установила властта на аятоласите. Тогава цените на петрола отново нарастват шоково и независимо че България купува нефт на преференциални цени от СССР, индиректно поскъпването се отразява и на нас.
Точно тогава в България се прави сериозна корекция на всички цени и масовият А-93 от 40 ст. поскъпва двойно – става 80 ст. за литър. Няколко години по-късно поскъпна до 1 лев за литър при средна заплата, която вече достига 250 лева. С тази цена пазарът посрещна демокрацията.
Още при социализма обаче имаше няколко периода на силно ограничение на потреблението – бяха въвеждани купони и лимити от 30, а после от 40 литра бензин на месец.
Друго ограничение беше въвежданата няколко пъти и отменяна после мярка личните автомобили да не може да се карат в почивните дни. Ако номерът завършваше на четно число, колата можеше да се кара само в събота, а нечетните – само в неделя. Не е ясно колко гориво се е спестило по този начин и дали въобще е имало осезаем контрол, защото отиването на село или на вилата в събота и връщането в неделя нямаше как да стане, ако забраната се спазваше стриктно.
Друго ограничение в началото на 80-те години беше свързано с масовите кражби на гориво, предназначено за служебни коли и камиони. По онова време дизеловите леки автомобили бяха сравнително малко, дизелът се продаваше само със специално разрешително за нуждите на селското стопанство и индустрията. За да спре черната търговия, държавата тогава наложи на “Нефтохим Бургас” да оцветява дизела за индустрията с червена добавка. И въведе жестоки глоби за лични автомобили, които карат с оцветен дизел.
Всички тези ограничения обаче бледнеят в сравнение със случилото се през Лукановата зима. Тогава купоните бяха въведени не само за горивата, а за всички основни хранителни продукти, а пред бензиностанциите се натрупаха опашки, като често хората нощуваха там, за да могат да заредят на другата сутрин, ако изобщо докарат гориво.
Дефицитът продължи още известно време, тъй като либерализацията на всички цени през 1991 г. не обхвана веднага и горивата, които заедно с цигарите още известно време се регулираха от държавата. Но въпреки това постепенно масовият бензин стигна до 5,50 лв. за литър.
По време на Виденовата зима средната му цена вече беше 0,46 долара за литър, което по тогавашния курс правеше към 35 лева. А в най-хаотичния период през 1997 г. дори струваше по 1000 лева за литър, ако изобщо можеше да се намери.
Цените на горивата се стабилизираха едва по време на деноминацията, но на 900 стари лева за литър, които станаха 90 ст. от 1 юли 1999 г. За съжаление, още в края на същата година международната конюнктура беше такава, че литърът вече струваше по 1,58 лв.
