Президентът на ПЕС посочи, че най-важното лидерско качество след вота ще е умението за диалог
Той беше категоричен, че БСП трябва да започне отсега разговор с партиите на промяната
В предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР Сергей Станишев предупреди за три предизвикателства пред левицата и изрази очакване те да бъдат преодолени в предстоящата предизборна кампания:
1. Да бъдат направени искрени усилия за обединение вътре в БСП при подреждането на листите и в самата кампания;
2. Противопоставянето с президента Радев да бъде заменено от ясна подкрепа за действията на служебния кабинет по разграждането на модела ГЕРБ;
3. БСП да излезе от образа си на партия на статуквото, като започне разговор с партиите на промяната.
Попитан за резултатите от предните избори, президентът на ПЕС коментира, че тези предизвикателства стояха пред левицата и преди 4 април, но вместо да се решат, бяха задълбочени. “Най-важното нещо, което БСП трябваше да направи, е да даде за себе си отговор защо след четири години в опозиция (при условие, че управляващите са толкова непопулярни, имаше месеци наред протести, отхвърляне на ГЕРБ на изборите), изведнъж загуби половината гласове, които имаше през 2017 г.
Според мен, това се дължи на няколко обстоятелства. Първо, самата линия на поведение не беше достатъчно категорична и ясна. Когато не беше необходимо, БСП напускаше парламента, когато трябваше да напусне накрая, тя остана. Левицата излъчваше постоянни сигнали за вътрешни междуособици, а никой не дава гласове за скарана партия. Това скарване вървеше „отгоре“, от ръководството. Постоянно се търсеше „врага с партиен билет“.
На въпрос за новото обединение вляво, Станишев посочи, че “в политиката, за да си успешен, трябва да обединяваш, а не да разединяваш. Сега виждаме опит в тази посока, чрез споразумения с две партии (трябва да уточним, че не става дума за нов формат на коалицията, не можем да говорим за широка лява коалиция). Едната е АБВ, която получи 15 000 гласа на последните избори, другата е партията на г-н Кадиев. Това само по себе си не е лошо, но честно казано изглежда малко изкуствено – както изглежда и коалицията между т.нар. „патриоти“. Те допреди месец не се понасяха, а сега изведнъж станаха “българските патриоти”. Видно е, че мотивът по-скоро е краткосрочен – да се направи механичен сбор от гласове. Но за да има сериозна промяна в резултата на нашата партия, трябва да покажем, че сме разбрали какво ни казват хората, които не ни подкрепиха.
Засега не личи тези уроци да са научени и го казвам с голямо притеснение. За да обединяваш другите, първо трябва да се обединиш отвътре. Тревожно е, че в медиите излизат публикации, че в близо една трета от областите, като се започне от Видин, Враца, Велико Търново, Кюстендил, Шумен, Добрич, Пловдив и други, редовите социалисти се отказват да участват в листите, и то хора, които носят гласове. Това показва, че партията е сърдита: на наложените отново водачи, които не са познати в редица региони; на липсата на диалог. Същото важи и за новото Изпълнителното бюро – извън него се оказаха тези, които бяха критични към ръководството и предложиха, наред с Бюрото, и Председателят да подаде оставка. Обяснението, че това се прави, за да могат водачите на листи да се съсредоточат върху кампанията много удобно не важи за заместник-председателите, които продължават да водят листи.”
“Притеснен съм и от други неща. Първо, линията на поведение. Когато се прави някакъв опит за обединение, той е с оглед на бъдещи партньори. БСП го направи за сметка на потенциалните си партньори в управлението. Визирам коалицията „Изправи се!“. Не се получи с Татяна Дончева, а това може би щеше да бъде единственият знак от този опит за обединение, че БСП е по-близка до партиите на промяната, отколкото до партиите на статуквото. Самият председател на партията каза след изборите, че БСП не е припозната като алтернатива и се възприема като част от статуквото. Значи трябваше да се търси връзка с партиите на промяната. А БСП, в няколкото седмици на работа на парламента, се изпокара и с „Има такъв народ“, и с „Изправи се!“, и с ДБ, т.е. с потенциалните партньори, а това задава лоша тенденция за евентуално участие в бъдещо управление.”
“Вторият въпрос е за отношенията с президента. По време на предишната кампания ни се обясняваше, че въпросът за президентските избори ще се решава после, след като минат процедурите; видяхме, че не е така. Сега пък се създаде изкуствена разделителна линия, че НС трябва да гласува кои потенциални кадри на левицата да участват в служебното правителство. Това никога не е правено. Става дума не за правителство, което се избира от парламента с политически мандат, а за служебно, назначено от президента. Виждам също, че политолози, говорители, близки до ръководството на БСП, са изключително критични към служебния кабинет. Моето разбиране е, че то се харесва на хората, които търсят промяна. Не разбирам защо е нужно това дистанциране, дори от членове на БСП.”, коментира Станишев.
“Има и редица други въпроси, на които все още няма ясен отговор. В крайна сметка, които са партньорите ни в бъдеще? На каква политика залагаме, кои са червените линии за БСП? Аз по-скоро виждам имитация на промени, отколкото реална промяна във вътрешната линия на БСП, в знаците, които дава на обществото. Казвам всичко това, за да може тези неща да се изчистят преди и по време на кампанията, а не да се натрупват като потенциални проблеми.”
“Една партия, която иска да спечели изборите, трябва да каже не само какво ще прави, но и как ще го направи, т.е. какви са възможните конфигурации. Хората разбират, че парламентът ще бъде фрагментиран, разпокъсан, но очакват изход от тази ситуация, така че да не се стига до трети избори. Българите искат политиците да намерят решение. Трябва да е ясно, че ще има коалиция, въпросът е каква.”
В разговора с Петър Волгин Станишев очерта и политическите цели пред следващото правителство:
„В здравен план трябва да бъде овладяна пандемията. Вече виждаме положителна тенденция, но здравната криза все още не е преодоляна напълно.
Приоритет е и Планът за възстановяване. Трябва да бъде коригиран, представен и да започне да се реализира, защото хората в България имат нужда от подкрепа. Мога да кажа добри думи за вицепремиера г-н Пеканов, който е много активен в Брюксел, има достатъчно силен екип и се опитва да направи необходимите подобрения. Старая се да помогна на него и неговия екип и вече съм осъществил контакт с комисаря по икономика Паоло Джентилони. От страна на комисарите социалисти ще има сътрудничество и подкрепа за това България да изработи един добър план, който да е ефективен и да може да помогне да излезем от кризата, в която се намираме.
След изборите хората очакват и нормализация на обществения живот и възстановяване на институционалността. Демокрацията е баланс между властите, не може цялата власт да се концентрира в едни ръце, защото това е порочно.“
„Темата за Зелена сделка е водеща в ЕС. Не можем да си заравяме главата в пясъка и да казваме колко опасности носи. Да, тя носи рискове, но това е тенденция в Европа вече близо десетилетие. България трябва да има собствен план как да преструктурира икономиката, какви компенсации да поиска и как да се помогне на хората в регионите, които ще бъдат засегнати. За целта има предвидени значителни средства от страна на ЕС. Ако не правим нищо, нищо няма да постигнем.”, добави Станишев.
На въпрос как пандемията повлия на политиките на ЕС, президентът на ПЕС открои основните постижения на лявото политическо семейство през последната година, както и редица предстоящи социални инициативи:
„Със самочувствие мога да кажа, че за последната година постигнахме много. ПЕС бяхме първите, които заявихме, че в тази криза по никакъв начин не бива да се повтаря политиката на ограничения на социалните и бюджетни разходи, която беше наложена при предишната криза. Беше важно, че това се постигна, защото отговорът преди години разруши цели общества в Европа.
От началото на кризата заявихме, че има необходимост от мащабен икономически план, който използва нови инструменти. В резултат на усилията ни, за първи път ЕС ще издава общ дълг, което е нова стъпка в интеграцията на Съюза. Заедно със средства от редовния бюджет на ЕС В България предстои да получи 27-28 млрд. евро. Това е много сериозен инвестиционен ресурс стига да бъде изразходван умно и да не се похарчат парите без достатъчен ефект и без добавена стойност.
По инициативата по португалското председателство и левия премиер Антонио Коща, след близо четири години, постигнахме нова среща на върха за социални политики. В резултат европейските лидери поеха доста ангажименти за една много по-фокусирана социална политика, за защита на работните места за младото поколение, за закрила от бедност на децата, за създаване на условия за достоен труд и роля на колективното договаряне в този процес. Това не е край на процеса, ние ще продължим с натиск за конкретни решения и преди няколко месеца комисарят от нашето семейство Никола Шмит изработи план за действие за отстояване и реализиране на социални политики. Успяваме да преместим фокуса и погледа на европейските институции към социалната сфера, защото започват да разбират много отчетливо, че без силна социална политика Европа няма да има подкрепа от гражданите. Да чувстват, че никой не е изоставен, че всеки може да разчита на подкрепа от своята държава и ЕС. Това е смисълът на социалната политика.”, обобщи постиженията на ПЕС лидерът на европейската левица.
