Извършеното от него не било изключително тежко
престъпление, за да получи доживотен затвор
Прострелването в слепоочието на малката Никол
не го характеризирало като хладнокръвен убиец
Викторио Александров, който през октомври 2018 г. застреля приятелката си Дарина и едногодишната им дъщеричка Никол, е личност с ресурс, който може да бъде добра изходна позиция за неговата корекция, поправяне и разгръщане в обществото.
Това пише съдия Иван Коев от Софийския градски съд в мотивите си към присъдата. На 20 януари тази година 29-годишният Викторио получи 20 години затвор за двете убийства. Присъдата беше взета единодушно от петчленния съдебен състав - двама магистрати и трима съдебни заседатели.
Убийствата станаха на 29 октомври 2018 г. Викторио първо застрелва с два куршума в главата Дарина, която 3 дни преди това му съобщила, че иска да се разделят заради тормоза върху нея. Преди да я убие, я повалил на земята с юмрук. След като 8 часа броди из София с малката Никол, заплашва с пистолет таксиметров шофьор, в постройка край столицата той прострелва в слепоочието дъщеричката си.
Присъдата шокира не само родителите на Дарина - Ваня и Георги Министерски, но и възмути стотици хора, които се бяха подписали в петиция. В нея над 5000 души призоваваха Викторио да получи доживотен затвор без замяна. За същото наказание настояваха прокуратурата и родителите на Дарина, които губят единственото си дете и единствената внучка. Затова и мотивите на съдия Коев се очакваха с голям интерес.
От тях става ясно, че при определяне на наказанието превес са взели смекчаващите обстоятелства.
“Разбираемо е общественото недоволство”, признава съдията в мотивите си. Но допълва, че общественото мнение не може да взима превес.
“Основните житейски стратегии на Викторио на този етап от живота му могат да бъдат развити в посока на неговото пълноценно поправяне и бъдещо вграждане в обществото”, смята съдия Коев.
Според него не може да се твърди, че Викторио нямало да се превъзпита до края на дните си. Затова и не бивало да се наказва с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, които заместват смъртното наказание.
Съдебният състав е приел, че има много обстоятелства, които смекчават обществената опасност на Викторио. Той имал чисто съдебно минало и не бил личност с престъпни навици.
Освен това бил млад. Когато убил приятелката си и детето си, бил на 26 години и работел през последните 4 от тях, давал и извънредни дежурства като охранител.
“Не може за такъв млад човек да се приеме, че няма никакви изгледи за неговото превъзпитаване”, смята съдът.
Викторио имал и подкрепата на баща си, с когото били в силна връзка, а подкрепящата среда била много важна за превъзпитанието. В същото време той е в много лоши отношения с майка си.
При определяне на наказанието съдът е взел предвид и психическото му здраве (заключението на психиатрите и психолозите - виж в карето), самопризнанието и изказаното съжаление.
В предпоследното заседание на съда Викторио, освен че съжали, хвърли цялата вина за краха на отношенията си с Дарина върху нейните родители.
Освен това имал приятели, които го описали като весел и комуникативен. Затова и
не можело
да се смята,
че е деградирал,
за да бъде
изолиран до края
на живота си
Да, той бил личност, която имала трудности в отношенията с хората и не успявал да съдържа импулсите си, но това не му пречело да създаде приятелски отношения.
“Разбираемо е желанието на родителите на Дарина, които са баба и дядо на Никол, да получат възмездие”, признава съдията. Според него обаче не можело да се приеме, че извършеното от Викторио е толкова тежко, за да получи доживотен затвор.
При присъждането на това наказание трябвало да има много други допълнителни факти, които да придават изключителност на престъпление.
“Без да омаловажава убийството на Никол, съдът намира, “че то не се отличава радикално от обикновените случаи” на убийство.
Безспорно убийството на рождена малолетна дъщеря в безпомощно състояние, в невръстна възраст, е едно от най-тежките посегателства срещу личността, признава съдът.
Всички посочени обстоятелства са отчетени при квалификацията на деянието, поради което същите не могат да се отчетат като допълнителни утежняващи обстоятелства.
Самото убийство на Никол обаче не го охарактеризира като хладнокръвен убиец, за което говори състоянието на подсъдимия след деянието, нито изразява други отрицателни характерови особености, допълва съдът.
Той бил обидчив, приемал
ролята на жертва, равнодушен
към другите, с големи претенции
Викторио Александров е дисхармонично структурирана личност, с високо ниво на емоционални претенции, при едновременна ниска способност за тяхното адекватното реализиране. Не е способен да обективира причините за своите неуспехи върху околните поради непризнаване на собствената си несъстоятелност като личност. Това е изводът на псхиатрите и психолозите, които са го преглеждали в хода на делото. Според техните изводи основната психологична защита при него е бягството от реалността и приемането на ролята на жертва, за чието поведение са виновни другите, което му позволява отказ от отговорност за собствените постъпки.
Справянето му е чрез опити за контрол.
Основният му страх бил от отхвърляне и катастрофалния провал на житейската му цел да постигне сигурен, стабилен и свободен от проблеми начин на живот.
Освен това той бил с ниска степен на зрялост на личността. Характерни за него били повърхностна и незряла емоционалност, незрялост на съжденията, експанзивност на емоционалното реагиране, егоцентризъм, самонадценяване, неспособност за извличане на поука от собствения негативен опит, неподатливост на корекция, което води до трудности в отношенията и ограничен набор от стратегии за ефективно решаване на проблемни ситуации.
Той смята, че е в правото си да получава това, за което храни надежда, и се чувства безпомощен, когато обстоятелствата се обръщат срещу него. По характер е егоцентричен и обидчив, но равнодушен към преживяванията на другите, е изводът на експертите.
