Видеоконференцията между политически съветници на държавните лидери от "нормандската четворка" (Русия, Германия, Украйна и Франция) вчера се провали. Страните не успяха да договорят конкретни мерки за деескалация в конфликтния регион Донбас. Руските преговарящи обвиниха за това Киев, пише в. "Комерсант".
Ситуацията в зоната на украинския конфликт рязко се влошава от края на март, страните информират за засилване на обстрелите и струпване на военна техника по допирната линия. Украйна обвинява Русия, че увеличава военното си присъствие в региона, защото смята, че Москва е отговорна за конфликта. Преговорите в Тристранната група са в безизходица, припомня електронното издание "Лента", предаде БТА.
"Комерсант" пише, че Украйна "вдига залозите" - парламентаристи от партията "Слуга на народа" предлагат Киев да скъса дипломатическите отношения с Русия, която според тях се готви за разширяване на военната агресия в региона.
Пропрезидентските депутати приканват държавния лидер Володимир Зеленски да поиска от САЩ и Великобритания войскови контингенти в защита на Украйна, а от НАТО - да разположи временно на украинска територия части за противоракетна отбрана, противокорабни ракети и да насочи бойни кораби към региона. Президентският офис засега не коментира, посочва вестникът.
Решението на Русия да затвори за шест месеца акватории в Черно море, където ще провежда флотски учения, изглежда е превантивна мярка с цел избягване на провокации. Същевременно обаче дразни западните политици, които виждат в него нови заплахи към Киев, отбелязват руски наблюдатели, цитирани в друг материал на "Комерсант".
Според експерти ситуацията сега е в ръцете на външни играчи - на първо място САЩ, пише в. "Известия".
Трудно е да си представи човек "голяма война между Украйна и Русия с вероятно включване и на други страни", казва пред всекидневника киевският политолог Михайло Погребински. По думите му "ситуацията ще се решава от САЩ, Европа и Русия, а мнозинството там все пак би предпочело какъв да е компромис пред сериозна конфронтация".
Тези дни Украйна увеличи групировката си по допирната линия с Донбас на 90 000 военнослужещи, което надхвърля една трета от въоръжените й сили, пише онлайн изданието "Военнопромишлен куриер".
Киев е подготвил няколко ударни групи, включващи общо 2450 танка, бронетранспортьори и бронирани коли, 2000 артилерийски установки, ракетни системи и миномети. Според онлайн изданието "този мощен брониран юмрук показва, че Украйна смята да воюва" не с проруските сепаратисти в Донбас, а с Русия.
Киев не изоставя авантюристичните си планове със сила - "с помощта на приятели и съюзници", да си върне полуостров Крим (анексиран от Москва през 2014 г., б. р.). Това е заплаха за Русия - тъкмо затова федерацията засилва своята сухопътна, въздушна и морска групировка в региона, твърди във в. "Комсомолская правда" военният експерт Виктор Баранец.
Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел съобщи вчера за 150 000 руски военни по границата с Украйна, но след това неговата служба коригира тази бройка на 100 000. Според Баранец обаче Русия може "навсякъде на своя територия да създаде групировка, необходима за отразяване на военна заплаха - ако ще 150 000, ако ще 550 000, ако ще 750 000 души".
Москва няма да признае украинските сепаратистки републики, нито ще ги присъедини към Русия. Ако се задоволи с тях, това би означавало президентът Владимир Путин "да се откаже от цяла Украйна", заявява израелският политолог Яков Кедми, цитиран във в. "Московский комсомолец". "Твърде много области в Украйна (. . .) са на ръба да експлодират (. . .) няма да стане нужда Русия да ги заграбва. Народът сам ще ги приветства", смята наблюдателят.
Украинският парламент може в най-близко време да поиска от американския Конгрес статута на основен съюзник на САЩ извън НАТО, пише в. "Независимая газета", като се позовава на проект, внесен във Върховната рада от депутат в групата на партия "Европейска солидарност". Идеята се подкрепя и от други политически сили, включително партията на президента Зеленски. Същевременно Киев е поел курс към подписване на План за действия за членство в НАТО (ПДЧ), припомня руският всекидневник.
"През 2008 г. НАТО фактически се поддаде на шантаж от страна на Русия и отказа на Украйна ПДЧ (. . .) Приказките за реформи в Украйна са удобен механизъм да не се поемат конкретни задължения, като не се признава, че в случая с Украйна позицията на НАТО е повлияна от "трета страна" - Русия", казва пред вестника киевският анализатор Петро Олешчук.
Той добавя, че президентът Зеленски "правилно поставя въпроса" пред страните от алианса, и цитира негово интервю за италианския в. "Република": "Не може всичко да се свежда до реформи и особено сега, когато явно не реформите са начинът да не се допусне разширяване на руската агресия".
Обръщението на Върховната рада към Конгреса на САЩ също се очаква да засили украинските позиции по въпроса за ПДЧ в момент, когато се разработва дневен ред за срещата на върха на НАТО през юни, изтъква "Независимая газета".
