Хората да бъдат поощрени да открият акции и облигации, съветват експертите на UniCredit в последното си изследване
У нас обсъждат държавни ценни книжа за граждани през борсата и мултифондов модел при пенсионните фондове като конкуренция на банковите депозити
Икономическият потенциал на домакинствата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е далеч от изчерпване, благосъстоянието им се подобрява, но все още е значително под това на хората от Западна Европа.
Това е основният извод от последното изследване “Благосъстоянието на домакинствата в ЦИЕ”, публикувано от The Investment Institute by UniCredit. Авторите му търсят възможностите за устойчиво и дългосрочно развитие на икономиките в региона и за ускорено повишаване на благосъстоянието на хората, живеещи в него.
Сравнителен анализ показва, че домакинствата в Централна и Източна Европа
насочват свободните си пари към покупка
на валута и в банкови депозити
и почти не присъстват на финансовите пазари. Това на свой ред стеснява кръга от възможности и намалява потенциала за печалби и допълнителни източници на доходи. Радващото е, че тази констатация означава, че финансовите инструменти имат голям потенциал и могат да играят водеща роля за преодоляване на неравенствата между двете Европи - Източна и Западна.
“Благосъстоянието на домакинствата не е просто финансов показател - то е мярка за устойчивост, за възможности и за дългосрочното доверие на хората в техните икономики. Изследването показва, че ЦИЕ е регион в трансформация и пред нови възможности”, коментира Теодора Петкова - директор на “УниКредит” за Източна Европа.
В изследването се посочва, че финансовото благосъстояние на домакинствата от региона на глава от населението се е
увеличило почти петкратно през
последните 20 г. и е достигнало до близо 30 000 евро на глава от населението, тъй като икономиките постепенно се доближават до тези на Западна Европа. За сравнение в страни като Германия, Италия и Австрия увеличението е двукратно.
“Въпреки това финансовото състояние на глава от населението в ЦИЕ остава около 30% от нивото в Западна Европа, което предполага значителен потенциал за допълнителна конвергенция”, подчертава Мауро Джорджо Марано - старши икономист на “УниКредит” за ЦИЕ и един от авторите на изследването.
Домакинствата в ЦИЕ демонстрират предпазлив подход към разпределението на инвестициите, като валутата и депозитите остават техните основни активи. Те представляват около 40-50% от общото количество на домакинствата в Източна и Централна Европа. Изключения са Унгария, Чехия и Словакия, където делът е по-близо до 20%, доближавайки се до този в Западна Европа, където е 25-30%.
Що се отнася до акции, облигации и фондове, делът на домакинства, които инвестират в тези инструменти, е с 10% по-нисък в сравнение със Западна Европа, подобна е статистиката и за застраховането и пенсионните фондове.
Ограниченият дял на дългови ценни книжа в структурата на активите на домакинствата показва потенциал за разширяване на ролята им във финансирането на държавния дълг, коментира Естер Гаргян - стратег по валутни пазари за ЦИЕ. Според нея това би могло
да помогне и за ограничаване на
външни шокове
Унгария, Полша, Хърватия и Чехия вече отбелязват значителен напредък в тази посока. Финансирането на държавен дълг през фондовите пазари обичайно става чрез предлагане на държавни ценни книжа за физически лица. Гаргян отбеляза, че дори правителства, които имат относително ниски нива на задлъжнялост, като България или Сърбия, могат да имат висока зависимост от външно финансиране само защото вътрешният им дългов пазар е слабо развит.
Последните добри резултати на фондовите пазари в ЦИЕ могат да направят местните борси по-привлекателни за вътрешните инвеститори от домакинския сектор, което би променило баланса между местния и външния капитал на тези пазари, смятат авторите на проучването.
Интересно е, че макар финансовите пазари да са по-слабо развити, борсовите индекси в Централна и Източна Европа се представят изключително добре. При тях има увеличение с 35-40%.
Съветът на експертите е да има повече стимули хората да инвестират в държавни облигации. От “УниКредит” заявяват, че предвид натиска върху пенсионните системи във всички страни заради демографските особености е добре да има повече мерки за увеличаване на спестяванията, които да бъдат насочени към пенсионни фондове.
В България вече се обсъждат подобни възможности, а банките предлагат като алтернатива на депозитите инвестиция в различни фондове.
Преди дни пред “24 часа” председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански сподели, че започват обсъждания за въвеждане на мултифондовия модел в пенсионното осигуряване. “Ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовия пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. Предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване ще предоставят нова посока на развитие на допълнителното пенсионно осигуряване - по-гъвкава и по-сигурна за осигурените лица пенсионна система, като се очаква да доведат до различни по обхват социални промени - по-високи пенсии и по-добра защита на техните интереси в дългосрочен план”, обясни Големански.
В момента в пенсионните
фондове има 30 млрд. лв.
За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре. В същото време, по данни на КФН, близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително и чрез инвестиции в инфраструктура, аргументира се Големански. Тези проекти са дългосрочни, което ще даде хоризонт и на инвестициите на фондове. Нещо повече – част от тези проекти са и печеливши, което ще гарантира доходност на фондовете. Ние следим на ежедневна база инвестициите на пенсионните дружества и гарантирам, че всички средства на българите ще бъдат запазени и умножени, даде гаранция шефът на регулатора.
Алтернатива за свободните пари на българите, която също се обсъжда, е търговията с ДЦК за индивидуални инвеститори на Българската фондова борса. “Това би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси. Нещо повече –
ще даде пари в
ръцете на хората
Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци, ако се закупят от регулиран пазар и са гарантирани от държавата”, смятат от финансовия регулатор.
Ако тези две препятствия бъдат преодолени, пред българските домакинства ще се открие възможността да инвестират, а не просто да спестяват свободните си пари. Така хората, които сега имат главно банкови депозити, могат да се насочат към взаиимни фондове, които предлагат по-висока доходност от тях, парите се управляват от специалисти и могат да бъда изтеглени до 3 работни дни при необходимост.
Могат да предпочетат спестовни планове в договорен фонд, при който парите не се влагат накуп, а се правят с ежемесечни вноски, което пази от пазарен риск. А някои от хората със спестени пари могат да започнат и сами да влагат в акции и облигации през борсата, ако имат достатъчна финансова грамотност.
