Чуждестранни диверсионни центрове, тайни служби и заинтересовани политически среди се опитват да дестабилизират ситуацията в Беларус с цел през пролетните месеци да се поднови протестната дейност в страната. Това заяви шефът на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ) Иван Тертел, цитиран вчера от официалната агенция БелТА, съобщава руският в. "Известия".
КГБ е осуетил според Тертел терористични атентати срещу държавни обекти и длъжностни лица, в които са били замесени "съседни държави", и е открил в Беларус скривалища с оръжие и експлозиви. Обстановката в страната обаче е стабилна, силовите структури имат достатъчно сили и средства за справяне със заплахите, уверил той.
През февруари беларуската опозиционерка Светлана Тихановска заяви, че при "силен натиск" президентът Александър Лукашенко може да подаде оставка още тази пролет. В страната продължават започналите през август протестни акции срещу обявеното преизбиране на Лукашенко на висшия пост. Опозицията и Западът не признаха изборния резултат и призоваха държавния лидер да се оттегли, напомня вестникът, предаде БТА.
Беларуските власти вече се готвят за "пролетната вълна" от народно недоволство, пише "Комерсант". Според говорили пред изданието руски и беларуски експерти нови протести може да предизвика видеото на Степан Путило от опозиционния беларуски портал "Нехта", разказващо под заглавие "Лукашенко: Златна мина" за резиденциите, автомобилите и самолетите на беларуския президент.
"Комерсант" описва подробно филма на Путило, според който Лукашенко поддържа корупционни връзки с руски бизнесмени. Изданието го сравнява с видеоразследване на руския опозиционер Алексей Навални, според което президентът Владимир Путин притежава разкошен дворец на брега на Черно море. Привържениците на беларуския лидер твърдят, че двата филма са направени по един и същ модел, разработен на Запад. Местният политолог Пьотр Петровски заявява, че във видеото на "Нехта" няма "никаква нова информация". Но всичко това няма да убеди зрителите, че филмът съдържа клевета срещу Лукашенко, изтъква руският му колега Абас Галямов.
След известни съмнения Москва реши всячески да подкрепи режима на Лукашенко, започнал през лятото да се клати под натиска на масовите протести. Властовите структури в Русия открито не обичат самия беларуски президент и за нищо му нямат доверие, но алтернативата - да бъде сменен например с бившата му съперничка в изборите Светлана Тихановска, изглежда в очите им много по-лоша. В смисъл че ще има нови избори с непредсказуем изход, демонтаж на полицейската държава, дестабилизация и демократизация и всичко това е толкова ужасно, че по-добре хич да го няма, пише "Новая газета".
Каквото и да говорят Тихановска и съратниците й за бъдеща демократична Беларус, която ще запази близки отношения с Русия на Путин, в Москва никой не им вярва. Заради растящото военно и политическо противопоставяне със Запада руските политици смятат, че ако Лукашенко падне от власт, базите и "танковете" на НАТО неизбежно ще се придвижат от руско-полската граница на изток, отвъд Днепър и чак до Смоленск, а оттам вече е близо и до Москва. Остава им да търпят Лукашенко - но това не е лесно, подчертава вестникът.
Въпреки все по-силната си международна изолация беларуският управник не е станал по-сговорчив - продължава да отхвърля всички приказки за интеграция между Беларус и Русия в единна, а не фиктивна съюзна държава. Трудно е да се договаряш с него и по икономически въпроси - за да се стабилизира, режимът в Минск спешно се нуждае от пари и е готов да ги търси къде ли не, обяснява "Новая газета" по повод прогнози на бизнеса в Русия, че руските петролопроводи и друго имущество в Беларус ще бъдат национализирани.
Изданието припомня, че Лукашенко предложи Москва да разположи най-нови руски бойни самолети с най-нови оръжия в беларуски бази. Това "изглежда като гавра. Значи Москва доставя и поддържа скъпа техника, а реално ще я контролира Минск", се казва в статията.
Съюзът с Лукашенко струва много скъпо, а единствената практическа полза изглежда е там, че докато той е на власт, Беларус никога няма да бъде приета в НАТО - дори ако внезапно се примоли, заключава "Новая газета".
Военното сътрудничество между Русия и Беларус вероятно ще се укрепва по-специално чрез миротворчески проекти, предполага "Независимая газета" във връзка с подписан наскоро двустранен документ и със започналото вчера край Волга миротворческо учение на въздушни десантчици от федерацията и беларуски специални сили.
Според всекидневника войските може би тренират операции за предотвратяване на конфликти в постсъветското пространство и се готвят за действия в сепаратистка Източна Украйна. Лукашенко неведнъж е изразявал готовност да изпрати миротворци в Донбас и да поеме контрола върху част от руско-украинската граница, ако страните изразят съгласие. Нито Киев, нито отцепническите републики в Донбас впрочем не са подкрепили още инициативата, добавя изданието.
Някои политически сили в Киев искат да представят руско-беларуския военен съюз като враждебен на Украйна, коментира военният аналитик Николай Шулгин.
Бившият шеф на украинското разузнаване Микола Маломуж заяви пред журналисти, че Русия подготвяла в Беларус плацдарм за "нахлуване" в Украйна, "но това е явна конспирология и доказателства няма", казва Шулгин. Но според видеозаписи в публичното пространство "Киев струпва около Донбас и Крим военни ешелони с танкове, артилерия и други оръжия", а "САЩ и други страни от НАТО поемат курс към снабдяване на украинската армия със смъртоносни въоръжения. Значи се готвят военни действия. Това е много тревожна ситуация", добавя експертът.
