Сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ в рамките на инициативата „Един пояс, един път” е от ключово значение за всички държави, категоричен е известният български професор д-р на икономическите науки и Директор на Центъра по икономика и политика на Китай към Софийския университет „Св. Климент Охридски Георги Чобанов.
За Радио Китай българският учен коментира и представените преди дни данни на Държавното статистическо управление на Китай за икономическото развитие на страната и БВП през 2020 г.
Въпрос: Проф. Чобанов, нека да започнем разговора с кратък коментар на най-прясната новина – изнесените икономически данни от Държавното статистическо управление на Китай за икономическото състояние на страната и за 2,3 % растеж на БВП през 2020 г. Ще окаже ли този икономически растеж влияние върху развитието на световната икономика?
Отговор: Разбира се, че развитието на китайската икономика с бързи темпове ще окаже неминуемо влияние и върху цялата световна икономика. Защото Китай е „локомотива”, а останалите икономики на страните са вагоните, които вървят след него! Китай поставя живота и здравето на хората на първо място – и това е в основата на техния прогрес! Това бе подчертано нееднократно и в думите на президента Си Дзинпин по време на новогодишното му приветствие. Много важно е да отбележим, че Китай избра изключително конструктивна политика за реагиране и справяне с епидемията от коронавируса, като с пълна мобилизация на силите успя да я ликвидира и отхвърли. И това се случи преди всичко, защото Китай постави на първо място живота и здравето на хората, на народа, без да се интересува от икономическите загуби в онзи момент. И това бе тяхното върхово постижение – защото е естествено, че когато грижата за хората е безпрецедентна, и икономическите проблеми се решават по-лесно, хората се отплащат, постепенно се увеличава и потреблението, постепенно и икономиката започва да се съживява и се стигна до повишаването на БВП. Както подчертава и Директорът на Националното Статистическо управление на Китай Нин Дзиджъ, успехите на китайската икономика са постигнати на фона на пандемията от COVID-19, сериозния спад на световната икономика и усложнените външни условия. Моето мнение е, че именно това ще бъде крачката на Китай, с която страната ще излезе като първа икономическа сила в света. КНР успя да се справи с бедността пак по този начин – чрез грижата преди всичко за хората, и продължава със същата си политика. Това ще помогне на страната да продължи по-нататъшното положително икономическо развитие.
Въпрос: Като един от водещите експерти в България по въпросите на икономическото и политическо развитие на Китай, моля да споделите мнението си за българо-китайските отношения и по-специално в контекста на инициативата „Един пояс, един път”?
Отговор: Отношенията между Китай и България са традиционно добри. Българите, като цяло, се отнасят с уважение и симпатия, както към древната китайска цивилизация, така и към постиженията на съвременен Китай. За един – от историческа гледна точка – невероятно кратък период от 72 години, съвременен Китай успя да се превърне от бедна и изостанала страна, във втората икономическа сила в света, като тенденцията е да стане първа! Преди време Уинстън Чърчил беше казал: „Внимавайте със спящия Дракон – когато той се събуди, светът ще се разтресе”! А „спящият Дракон” – както Чърчил нарича Китай – вече се събуди. Събуждането на Китай предизвика сериозно разместване в геополитическата структура на света и го превърна от дву-полюсен, в три-полюсен, с тенденция за още повече полюси.
Въздигането на съвременен Китай се посреща от световната общност, както с надежда и симпатия, така и страх или явна и неприкрита неприязън. Съвсем естествено възниква въпросът: какви са целите, стремежите и намеренията на новопоявилия се гигант? Каква е китайската мечта? Векове наред Китай живя като Поднебесната Империя, която разглеждаше себе си като център на света, а всичко останало – като периферия. Съвременното развитие на света накара Китай да преосмисли своята роля в семейството на народите. До голяма степен сега Китайската мечта сега се свежда до това да покажат, че китайците са дали нещо на света. А те наистина са дали много! Като се започне от цялата древна китайска цивилизация, която е безценен принос в съкровищницата на човешкото знание, философия и светоглед. Поведението на Китай по време на различни световни форуми и инициативи се определя до голяма степен от каноните на древнокитайската етика на Конфуций и на Лао Дзъ – които постулират хармония и равновесие на противоположностите . А в рамките на човешките отношения това означава толерантност, взаимно зачитане, уравновесяване на противоположните и миролюбие.
Въпрос: Проф. Чобанов, според Вас какви възможности разкрива мега-проекта „Един пояс, един път”, иницииран от китайския президент, за всички участници в него?
Отговор: Инициативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път”, която той предложи през 2013 г., представлява инвестиционен мега-проект, който не само възстановява, но и значително разширява древният търговски Път на коприната. Този Път на коприната, още преди 2000 години е свързвал Китай и Европа. Модерният път на коприната се състои от икономическия пояс по пътя на коприната и морския път на коприната на 21 век, целта на който е да изгради търговска инфраструктурна мрежа, която свързва Азия с Европа и Африка.
В този взаимноизгоден инвестиционен мега-проект, Китай влага около 150 милиарда долара годишно в 68-те страни, които са подписали споразумения за включване на проект към инициативата „Един пояс, един път”.
Модерният път на коприната е с тенденция да се превърне в най-голямата световна мрежа за доставки, извършвани с най-модерната за 21 век железопътна инфраструктура и логистика, което драстично ще намали транзакционните разходи , а следователно – цените на стоките и услугите.
В тази връзка, китайският посланик в ООН официално заяви наскоро, че макар и предложен и финансиран от Китай, Модерният път на коприната принадлежи на цялото човечество. Много важно е да подчертаем, че Модерният път на коприната далеч надхвърля търговският обмен на стоки, услуги и технологии. Той представлява всъщност „двупосочно взаимно проникване” на две велики цивилизации – източната /Китай/ и западната /Европа/.
Сливането на тези две цивилизации ще постави фундамента на постиндустриалното общество.
Въпрос: Какво означава Модерният път на коприната да мине през България?
Отговор: На първо място това означава да се построи модерна, според стандартите на 21 век, железопътна инфраструктура с високоскоростни влакове и модерни логистични центрове, които да поставят България на логистичната карта към света! Включването на България в Модерния път на коприната ще е от полза, както за страната ни, така и за целия Балкански регион и региона на Централна и Източна Европа.
Въпрос: Срещите на високо равнище между Китай и страните от ЦИЕ в рамките на формата „17+1”: какво е значението им, както за Европа, така и за Китай и какво е тяхното бъдеще според Вас?
Отговор: За Европа сътрудничеството с Китай, наред с икономическия просперитет дава възможности и за решаване на редица политически проблеми.
Срещите във формата „17+1” между Китай и ЦИЕ, провеждани на най-високо правителствено равнище, дават много големи възможности за сътрудничество и особено за финансиране на големи инвестиционни и особено инфраструктурни проекти. Разговорите по време на срещите в този формат досега, показаха желанието и на централно-европейските държави и на Китай те да продължават. Поради пандемията COVID-19, през миналата година такава среща не се състоя, но тяхното бъдещо развитие би следвало да продължи. Древният път на коприната е минавал десетилетия наред през българска територия, засега остава обаче открит въпросът дали той и сега ще мине през България!? И това е само един пример за необходимостта и важността за нашата страна от провеждането на срещите между Китай и страните от ЦИЕ, на една от които домакин беше и България. По време на домакинството на нашата страна бяха проведени редица бизнес-срещи и двустранни разговори между българския и китайския премиери. Важно и съществено е те да продължат, заедно с останалите страни от ЦИЕ. Сливането на източната и западна цивилизации поставя фундамента на постиндустриалното общество.
