През следващите дни ще се състоят важни срещи между Турция и Гърция. Първо военни представители на двете страни ще подновят в рамките на НАТО разговорите за намаляване на напрежението след двумесечно прекъсване. Нещо по-важно - проучвателните преговори между Турция и Гърция ще се възобновят с 61-ия им кръг на 25 януари в Истанбул.
Тези два технически механизма имат за цел да намалят риска от въоръжен конфликт в Егейско и Средиземно море и да търсят пътища за решаване на съществуващите проблеми в тези региони.
Въпреки че Анкара и Атина имат напълно противоположни гледни точки за съдържанието на проучвателните преговори, общото решение за възобновяването им след петгодишна пауза говори само по себе си. Срещата в Истанбул ще даде на двете страни важна възможност да направят цялостна оценка на въпросите, обсъждани в 60 кръга преговори от 2004 г. насам.
Не е тайна, че Гърция изпитва тревоги във връзка с тези разговори, настоявайки, че определянето на морските граници е единственият проблем между двете страни в Егейско море. Външният министър Мевлют Чавушоглу обаче даде да се разбере, че на разговорите ще бъде засегнат и въпросът за гръцките претенции за въздушно пространство от 10 мили, милитаризацията на някои гръцки острови и зоните за проучване и спасителни операции.
"Това ще бъде 61-ата среща. Въпросите, които бяха обсъждани на 60 срещи, ще бъдат обсъдени и на 61-ата. Така че не е само въпросът за морското делимитиране", каза Чавушоглу. "Ако те кажат, че не искат да обсъждат тези въпроси, тогава провеждането на проучвателните разговори няма да има смисъл", коментира Чавушоглу преди преговорите.
Като се има предвид факта, че САЩ, Европейският съюз и водещи държави в НАТО, като Великобритания, Франция и Германия, приветстваха и силно подкрепиха началото на турско-гръцките разговори, ще бъде трудно за Гърция да напусне масата на преговори, само защото не е съгласна с тяхната цел.
Естествено, тези разговори между високопоставени цивилни и военни представители трябва да бъдат преплетени и с диалог между правителствата, за да доведат до резултат. Тече подготовка в тази насока, според външния министър Чавушоглу, който се позова на инициативата на албанския премиер Еди Рама да събере двамата външни министри в Тирана.
"Казах на Еди Рама, че съм готов да се срещна с (гръцкия външен министър) Никос (Дендиас), когато той е готов за среща. Топката сега е в тяхното поле. Бях информиран, че гръцката страна подкрепя идеята за среща след проучвателните преговори", каза Чавушоглу.
Среща между двамата външни министри със сигурност е необходима за планиране на бъдещи политически консултации и за нормализиране на отношенията. Тя също така ще помогне на двете страни да уговорят среща между президента Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в рамките на Съвета за сътрудничество на високо равнище, който ще се проведе в Солун.
Говорейки пред журналисти на 15 януари, самият Ердоган изрази готовност за среща с Мицотакис. Той говори за желанието си да се срещне с гръцкия премиер и по време на телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в началото на януари. "Винаги искам да се срещна с гръцкия премиер. Това не е проблем за мен. Когато назреят условията за това, първо ще се срещнат нашите приятели (външните министри) и след това ние ще се срещнем", каза Ердоган в телефонния разговор с фон дер Лайен.
Разочаровано от решенията на Европейския съвет миналия месец, който не одобри санкциите срещу Анкара, за които настояваше Атина, гръцкото правителство със сигурност се нуждае от време, за да подготви гръцката общественост за нов ангажимент с турската страна. Според гръцки медии Мицотакис не изключва възможността за среща с Ердоган, но в същото време той не иска да остава впечатление, че е твърде ентусиазиран за такава среща.
Както бе споменато по-горе, Гърция първо ще изчака приключването на проучвателните разговори на 25 януари. След това ще види как ще завърши срещата на високо равнище Турция-ЕС. Междувременно Гърция ще продължи натиска върху ЕС най-малко да разшири обхвата на рестриктивните мерки срещу отговорни турски представители, участващи в сондажните дейности в Източното Средиземноморие.
Колебанието на Гърция за приемане на ново споразумение в отношенията с Турция е разбираемо, но само до някаква степен. Сегашното състояние на нещата очертава бърза нормализация на отношенията между Анкара и Брюксел, както и между Турция и ключови европейски държави, като Франция. Новият климат със сигурност ще бъде от полза за всички страни в Европа и по-широкия регион.
Много важно е Турция и Гърция да развият нова политическа рамка и да продължат диалога помежду си, за да бъдат избегнати опасни конфликти.
