Азербайджан освободи след 44-дневни сражения Нагорни Карабах, който бе под арменска окупация, и промени 30-годишното статукво в Кавказ. Сега се търси ново уравнение, което да създаде ново статукво. Турция и Русия играят доминираща роля в това усилие, като Турция и Азербайджан споделят перспектива, която противоречи на подхода на Русия.
Преди да задълбаем в детайлите на това търсене на нов баланс, е необходимо да бъде анализирано старото статукво и играчите в него. В Кавказ предишното положение на нещата представляваше един замразен конфликт.
Нагорни Карабах беше поставен под арменска окупация и Минската група на Организацията за сигурност и сътрудническо в Европа /ОССЕ/ се явяваше единственият потенциален играч, който да разреши проблема. Тази група беше съпредседателствана от САЩ, Франция и Русия.
С други думи, те трябваше да изиграят решителна роля в Нагорни Карабах, докато други осем страни, сред които Турция, имаха второстепенна роля. За 28 години Минската група не постигна абсолютно никакъв напредък. Спорът между Азербайджан и Армения остана една замразена ескалация. Единствената друга забележима страна беше Иран, който подкрепяше Армения и не беше част от Минската група.
Военната победа на Азербайджан в планинския район изрита всички страни, с изключение на Турция и Русия, от преговорната маса. Възникналият ред включва Русия, Турция, Азербайджан и Армения. Има различни мнения обаче относно установяването на новия ред.
Русия е недоволна, че друга страна, Турция, упражнява влияние над Кавказ - район, който Москва възприема исторически като свой заден двор. Руснаците не направиха опит да прикрият раздразнението си след началото на сблъсъците и планираха стъпките си съобразно с това.
Руският президент Владимир Путин осигури споразумение между Азербайджан и Армения, когато Баку беше на път да обяви пълна победа, и убеди арменците да направят отстъпки. Това беше ясен опит да спрат излизането на ситуацията от контрола на Москва.
По подобен начин Русия се опита да спре разполагането на турски миротворци в Нагорни Карабах и да постави само руски войници в наблюдателните постове. Москва не желае също така компании от чужди държави да играят роля във възстановяването на Нагорни Карабах и инфраструктурата му, откъдето следва и решението на Путин да приеме в руската столица азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян.
Турция и Азербайджан, противно на това, са за регионален и цялостен подход с по-широко участие. Алиев и президентът Реджеп Тайип Ердоган призоваха за създаване на регионален орган, включващ шест кавказки страни, за насърчаването на икономическото и социалното развитие. Този проект, който би включил и Армения, цели да превърне региона в остров на мира и политико-икономическата стабилност. Съдейки по отговора на Ереван, арменците също не желаят да бъдат оставени извън играта.
Този подход ще извести създаването на нов ред в Кавказ, ще формира бъдещето на региона и ще определи неговото ниво на мир. Опитът на Москва да остане главната отговорна сила показва политика на изключване на другите регионални играчи, окуражавайки Армения да потърси завръщане към старото статукво. Скорошната визита на външния министър на Армения Ара Айвазян в Нагорни Карабах, която отново повиши напрежението, потвърждава този факт.
/От БТА/
