Ваня Джаферович е бивш хърватски защитник на Локомотив (София) и Берое. След края на кариерата си остана в нашата родина и признава, че вече може да се нарече и българин. Бившият бранител, който е и телевизионна звезда, даде интервю пред Efirbet.com, в което говори за изминалата футболна година и разликите между Хърватия и България.
– От толкова години си в България, че вече можем да те наречем наш сънародник. Как ти се стори изминалата година в българския футбол?
– Като цяло футболът през изминалата година не беше футбол, най-вече заради пандемията. Футбол без публика не е истински футбол. Така не можеш да направиш и реална преценка колко са добри отборите, които са спечелили нещо и са участвали на големи форуми. Същото е и с българските отбори. За мен беше странна година, а и гледах доста по-малко мачове в сравнение с други години. Имаше хубави мачове, хубави отбори. Аз се радвам, че Ливърпул спечели титлата най-накрая, но не успя да го направи пред препълнен стадион.
Българският футбол за жалост пропада, гледам националния отбор и отборите. Имаше някои мачове, които бяха добри – например ЦСКА срещу Рома и Базел в Европа. Но като цяло не са добре нещата. Нашият футбол, вече го наричам така, пада все по-надолу и не виждам какво може да го спаси.
– Ще дойде нов президент на БФС, нов треньор на националния отбор.
– Това е хубаво. Със сигурност трябва да има промяна. Всъщност отдавна трябваше да има промени в БФС, но не мисля, че новият президент ще успее в кратки срокове да промени много неща. Нека видим как се развиват други страни, които не са толкова с традиции. И още ще се движат напред. Имаме да работим много с младите футболисти и школите, които са на много слабо ниво. Това е целият проблем. От друга страна има хубави бази вече и не можем да се оплачем от това. Но когато не си работил 20 години правилно, не може да очакваш за една година да се случат нещата и да се постигнат големи успехи. За това трябва време и много работа.
– Предполагам, че правиш паралел между футбола в България и Хърватска?
– Да, разбира се. Двете нямат нищо общо. Още като бях футболист в Хърватска се работеше много професионално и правилно. След войната, говоря за 96-97 година, започна да се работи усилено. Пратиха се много млади треньори в чужбина, след това излезе генерацията 98-а година, когато станаха трети в света на световното във Франция. Всички те са момчета, които са тренирали и израснали по време на войната. Всички те излязоха да играят в чужбина, но са били постоянни и са показали, че са качествени.
Това е разликата между двете страни – още тогава, при разрушена и разделена страна, се е работило правилно. Можем да погледнем Сърбия, Босна, дори Северна Македония. Всички те се развиха и постигат успехи. България имаше много добри футболисти и школа, имаше играчи на световно ниво. А в момента няма нищо и скоро няма да има. Дано да греша. Аз съм реалист към песимист, но се надявам хора с повече оптимизъм да покажат, че има новите Стоичков, Бербатов…
Хърватия не сме Бразилия, Германия или Испания, но имаме футболисти във всички най-добри отбори в Европа. Футболистите показват винаги най-добро от себе си, ето станахме и втори в света. А в същото време България не се е класирала от 20 години на голямо първенство. Пазарът е на едно от последните места в Европа. Дори да има качествени играчи, никой не може да ги забележи, а големите отбори смятат, че в България футболистите не са толкова добри, колкото в Хърватия.
– Следиш ли любимия си Берое и как се движи в първенството?
– Следя, разбира се, и се радвам, че се движи толкова добре. Херо е един от най-добрите треньори в България и е подходящия за клуба. Виждаме вече, че работата му дава резултати и се надявам тази година да се завърнем в европейските турнири. Наясно съм, че много трудно ще станем шампиони, но защо не скоро и това да се случи. Град Стара Загора заслужава това. Харесва ми и това, че Берое играе атакуващ футбол и хората се радват на това.
– Другият твой любим у нас отбор Локомотив (София) прекара няколко тежки години, но сега се е запътил обратно към Първа лига. Не беше нормално отбор с такива традиции да не е сред най-добрите.
– Да, така е. Аз признавам, че съм играл повече в Берое, но Локо ми е на сърцето. Има по-малко фенове, но има големи традиции и трябва да бъде сред най-добрите отбори в България. Много ще се радвам да ги видя отново в елита. Левски и ЦСКА имат повече фенове, но „железничарите“ също заслужават много повече от сегашното си положение.
– Мислиш ли за завръщане във футбола под някаква форма и търсил ли те е някой по тази тема?
– Не. Към този момент не мисля за такава крачка, но никога не трябва да се казва никога. Не виждам с какво бих могъл да помогна на футбола в България. От друга страна футболът ми е най-голямата любов след жена ми и семейството ми, и защо пък да не се включа. Бих се радвал, ако мога да помогна и да съм полезен.
– Ако играят България и Хърватия кого ще подкрепиш?
– Хърватия, но няма да съжалявам и България да спечели. Определено каквото и да стане, ще съм доволен.
– Какво си пожелаваш за българския футбол за 2021 година?
– Най-после да се променят нещата в БФС и лека-полека да се тръгне нагоре. Няма как да стане наведнъж, но нека през тази година започне издигането.
