Чувствителен скок на жалбите на гражданите до омбудсмана Диана Ковачева, в които я сезират за нарушения, свързани с правото им на собственост, сочи статистиката за изминалата година, изготвена от експертите на националния обществен защитник, съобщават от пресцентъра на омбудсмана.
Над 1 300 души са потърсили помощ от омбудсмана, включително и в подписки, в които хората протестират срещу застрояване на зелени площи и особено на междублокови пространства. За сравнение, през 2019 г. те са били около 1 000. Така жалбите в раздел „Право на собственост“ се нареждат веднага след тези за парното, водата, пенсиите и правото на достъп до здравеопазване. Общият брой на хората, подали оплаквания до омбудсмана през 2020 г. е 13 200 души, а 23 865 са направили това в колективни жалби, подписки и петиции.
Така например, до омбудсмана постъпиха жалби по повод предвиждания на ново застрояване на индивидуални имоти в терени с комплексно застрояване, без провеждане на обществено обсъждане и неспазване правилата за изготвяне план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс.
Живеещите в жилищни блокове 419, 427, 428 и 429, ж.к. „Люлин” 4, гр. София, с подписка от 390 души протестират срещу проект за изменение на подробния устройствен план, предвиждащо високо етажно застрояване в междублоковото пространство. След намесата на омбудсмана, който изтъкна пред компетентните институции нарушените правила за преструктуриране на жилищни комплекси и непровеждане на обществено обсъждане, проектът не бе одобрен.
Жалба от 94 подписали се граждани, живеещи на ул. „Пловдивска“ в сграда с четири входа с номера 76, 78, 80, 82, срещу изграждане на автомивка в близост до жилищата им, върху тревната площ, която служи за буферна зелена зона между жилищния блок и натоварения с денонощен интензивен трафик бул. „Стефан Стамболов“, с високи нива на шум, високо съдържание на изгорели газове във въздуха и запрашеност. След намесата на омбудсмана, който сезира компетентните институции, този обект отпадна и бе преустановена работата по изграждане на автомивка.
С подписка 313 жители на с. Стоб, община Кочериново, и с публичен протест на 16.09.2020 г., настояват да се прекрати процедурата за отдаване под наем на посетителския център и прилежащия терен с паркинг към входа на екопътеките, изградени през 2005 г. в природния феномен Стобските пирамиди. Гражданите настояват да продължи стопанисването на обекта от общината.
В становището си до отговорните институции омбудсманът посочи несъответствия в Решение № 69 на Общинския съвет – Кочериново, взето на заседание от 1 септември 2020 г. по Протокол № 9 за откриване на процедурата, които засягат не само изискванията за законосъобразност, но и тези за целесъобразност, с оглед интересите на общината, на териториалната общност и на многобройните посетители.
Със своя заповед Областният управител на Кюстендил връща за ново обсъждане Решение № 69, като на извънредно заседание ОбС-Кочериново отменя решението в цялост.
Към омбудсмана се обръща за съдействие Сдружение „Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България“. Гражданите изразяват загриженост във връзка със замърсяването на Седемте рилски езера, на територията на Национален парк „Рила” от многократно по-интензивното посещение на туристи в тази част на планината след изграждането на лифта от х. „Пионерска” до х. „Рилски езера” през 2009 г. Деструктивните процеси, които с разрастването си през последните 10 години надхвърлят способността за самовъзстановяване на екосистемите, застрашават съществуването на езерата.
Конкретният повод за становището на сдружението е допускането в началото на м. юли м.г. на строителство и тежка строителна механизация в околностите на Седемте рилски езера, на територията на Национален парк „Рила”.
Омбудсманът поиска от отговорните институции извършване на проверка в съответствие с вменените контролни правомощия за спазване на изискванията относно строителните правила и норми и изискванията на режимите за опазване на горските и защитените територии и по-специално за съобразеност на движението на пътни превозни средства в същия участък, като същевременно се създадат подходящи условия за достъп на гражданите до националния парк. По случая се извършват проверки от Окръжна прокуратура – Кюстендил, Министерството на околната среда и водите и Върховна административна прокуратура, които не са приключили.
Сред по-важните дейности на омбудсмана през 2020 г. в защита правото на собственост е и фактът, че след намесата на доц. Ковачева през май месец м.г. бе спрян поредният опит за „национализиране“ на т.нар. „спящи акции“. В становището си до Министерството на финансите в хода на общественото обсъждане, омбудсманът не подкрепи предложения законопроект. Сред мотивите е посочена необходимостта от въвеждането на стимули за идентифициране на правата на акционерите, включително при наследяване, отпадането на свързаните с това финансови разходи, надвишаващи стойността на акциите, които често демотивират собствениците на акции сами да предприемат каквито и да са действия за упражняването на правата им на акционери. Проектът не бе внесен в парламента.
И през 2020 г. жалбите срещу банки, фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ остава традиционно висок – над 700 души са имали проблем с някои от тези институции и са потърсили помощ от омбудсмана.
Извън конкретни действия и оказване на съдействие по всяка индивидуална жалба, омбудсманът изпрати становище и защити позицията си на заседание на Комисията по правни въпроси по повод на внесен законопроект за изменение на ГПК за въвеждане на процедура за доброволно събиране на вземания, които не са минали през съд, от съдебни изпълнители.
Комисията по правни въпроси в Народното събрание подкрепи на второ четене становището като със седем гласа „против“, девет „въздържал се“ и само два гласа „за“, депутатите отхвърлиха новите текстове.
По темата колектори и фирми за бързи кредити: През месец юни омбудсманът изпрати подробна информация и анализ до председателя на парламента, председателя на правната комисия и министъра на правосъдието във връзка с многобройните жалби на граждани, които се оплакват от тормоза, оказван им от фирмите за събиране на вземания (колекторите) и фирмите за бързи кредити.
Освен анализ на жалбите до институцията, омбудсманът даде и конкретни предложения и посочи подробна съдебна практика – стабилна база, върху която депутатите да стъпят, за да сложат ред в дейността на колекторите и фирмите за бързи кредити, в подкрепа на гражданите. Впоследствие омбудсманът взе участие в заседанието на работна група към правосъдното министерство, която има задачата да предложи правна рамка на дейността на т. нар. колекторски дружества, на кредитодателите, осъществяващи дейност извън регулацията на БНБ и на дружествата, предоставящи бързи кредити като бе изготвено подробно становище по обсъждания законопроект.
