Според НСИ през ноември са починали 15 964 души - двойно повече спрямо 2019 г.
Жертвите на COVID са 2681. Липсват данни на какво се дължат останалите 5168 случая от увеличението
До невиждани досега нива се е повишила смъртността в България през ноември, сочат данните на НСИ. Въпреки пандемията от COVID-19 до средата на октомври се запазваше средната седмична смъртност за последните години - около 2000 души.
За 43-ата седмица на 2020 г. обаче починалите се повишават с 461 души, или с 23% спрямо същата седмица на 2019-а. Седем дни по-късно вече има 668 починали повече, през 45-ата седмица смъртните случаи нарастват с 1037, през 46-ата с 1857, за 47-ата статистиката вече сочи 2370 повече починали спрямо обичайните стойности. В последната седмица на ноември (48-ата) скокът е с драстичните 2585 случая. Това е
смъртност от
35 на 1000 души
На пръв поглед тази мрачна статистика следва пика на втората вълна на пандемията у нас и сбъдва мрачното предупреждение, че “яко ще се мре”. През последните две седмици България държи второто място в света по брой починали от COVID-19 на 1 милион население - около 20 на ден.
При съпоставяне на драстично увеличения брой на починалите с данните за жертвите на вируса през същите седмици обаче получаваме огромни разлики. За 43-ата седмица например отчетените смъртни случаи от COVID са 133. Общо обаче починалите са с 461 повече спрямо същата седемдневка на 2019 г., или разликата е 328 смъртни случая. Това дава 15% допълнително повишение на седмичната смъртност спрямо миналата година по неустановени причини. (Виж таблицата).
Сметките стават още по-мистериозни за последната седмица на ноември. От COVID са починали 966-ма, а отчетеното повишение спрямо същата седмица на м.г. е 2585 смъртни случая. Така разликата между двете статистики - на информационния портал за COVID и НСИ, е 1619 души, или 80% допълнително повишение срямо 2019 г. с неустановена причина.
Обяснението на този феномен може да се крие в неустановен коронавирус при някои от починалите, но процентът е шокиращо висок, за да се дължи само на подобни пропуски.
Затрудненият достъп до болници на хронично болните, забавянето на линейките при спешните случаи заради претоварения им график, отложените планови операции и нагласата на хората в пандемичната ситуация да
търсят лекар
само в краен
случай,
както и останалите затруднения на здравната ни система също влияят, коментират експертите. Но подобни затруднения в условията на пандемията здравеопазването ни изпитва от месеци и отново липсва логическо обяснение за резкия скок на починалите през ноември.
Вероятно за мрачната картина допринася огромният брой заболели медици, които не могат да лекуват пациентите си.
Много хора нямат достъп и до личния си лекар - някои от докторите са в карантина, други се боят да контактуват с потенциално заразени, а “прегледът” по телефона невинаги е ефективен. Джипита в пенсионна възраст пък решиха да се оттеглят от практиките си в условията на повишен риск за здравето им и сега пациентите им си търсят нов личен лекар, което е трудна задача.
Обяснение за рязко завишената смъртност може да се търси в хипотезата за многократно по-висок брой на заразените от този, който официално се регистрира. От началото на пандемията България е държавата в ЕС с най-малко тестове на глава от населението.
Заради липсата на масови тествания за антитела пък нямаме ориентировъчни данни какъв процент от населението кара в момента или вече се е срещало с COVID-19. Седмици наред броят на карантинираните като контактни лица на болен бе значително по-нисък от броя лица с положителни PCR тестове поради невъзможността на здравните инспекции да ги издирят и уведомят. Т.е. те са ходили на работа, по магазини и в транспорта, предавали са заразата. При около 40% позитивни тестове от седмици насам е възможно подобен или дори по-висок процент от населението да се е срещнал с коронавируса тази есен.
