Ученият със забележителни открития в молекулярната биология и безспорен международен авторитет.
Човекът с огромен интелектуален потенциал и многостранни интереси.
Асен Асенов Хаджиолов е роден на 10 декември 1930 г. в София. Израства в семейство на учени-интелектуалци. Син е на академик Асен Иванов Хаджиолов, един от основоположниците на българската хистология, ембриология и цитология, асоцииран член на Френската Академия на Науките (по история на науките). Това е един от малкото случаи в историята на БАН, когато баща и син са академици по едно и също време. По майчина линия е внук на генерал Георг Силаги, участник в Американската гражданска война и издигнат до ранг Заместник-главен Командващ на Армията на Севера, т.е. втори след Генерал Грант. По тази причина много от документите в музея Гетисбърг са свързани с името на ген. Силаги. След края на войната напуска Америка и емигрира в гр. Шумен, България, където по това време се намира неговият стар унгарски приятел Лайош Кошут.
Асен А. Хаджиолов завършва Френски колеж, а през 1954 г. се дипломира в хуманна медицина със summa cum laude(най-високотоотличие)от Медицинския факултет в София. По разпределение работи като лекар в Хасково. През 1958 г. защитава кандидатска дисертация и работи като старши асистент в Катедра по Биохимия, ВМИ, София. През 1961 г. създава и ръководи Секция по Молекулярна Генетика към Централна Биохимична Лаборатория (сега ИМБ) - БАН, където е заместник директор. През 1986 г. става директор на Институт по Клетъчна Биология и Морфология (ИКБМ - БАН).
В периода 1988 - 1990 г. е Заместник- председател на БАН.
През 1991 г. е избран за редовен професор към Университета Пол Сабатие, Тулуза, Франция, където, наред с изследователската си дейност води курса по молекулярна биология до края на живота си.
Носител е на следните научни степени и звания:
- Кандидат на медицинските науки – 1958 г.,
- Доктор на биологическите науки – 1978 г.,
- Член-кореспондент на БАН (молекулярна биология) – 1984 г.,
- Действителен член /Академик/ на БАН – 1989 г.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ - КЛЮЧОВА ЗА ПОЛАГАНЕ ОСНОВИТЕ НА МОЛЕКУЛЯРНАТА БИОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ
Влечението на Асен Хаджиолов към научни изследвания в областта на биохимията се проявява още в началните му студентски години. Убеден, че химията е абсолютно необходима база за биологичните изследвания, той работи като студент-кръжочник в катедрата по химия на ВМИ и публикува първата си статия на 21 години. Спечелва конкурс за аспирант в катедрата по биохимия на Медицински Университет в София. Ще напомним, че този период от време се характеризира с политическата стагнация на „лисенковизмa“ и “учението” на Лепешинская, коитo отричат законите на наследствеността и функцията на гените.Студентите-медици не учат генетика. Но по същото време в катедрата по биохимия на Медицинския Университет се създава забележителен екип от заразяващи със своя ентусиазъм млади учени, вдъхновени за разкриване на реалните процеси в живата клетка. Начело са доц. Тодор К. Николов, Георги К. Саев и Асен А. Хаджиолов, със сътрудници и студенти-кръжочници около тях. Те са не само колеги, но и приятели с общи ценности за живота и науката.
На Дискусията по генетика, проведена през 1958 г. в Медицинска Академия, Асен Хаджиолов, Т.К. Николов и Г.К. Саев са едни от първите в България, които проявяват смелостта убедено и аргументирано да обосновават възможностите и правото на биохимията и биофизиката да разкриват и обясняват явленията в живата природа, дори и когато става дума за такова основно свойство като наследствеността, в защита на генетиката /“Проблемите на наследствеността от биохимична гледна точка”, сп. Природа, год VIII, кн. 1, (1959)/.
В 1964 г. под редакциятя на Асен Хаджиолов излиза първата у нас съвременна книга по биохимия, “Основи на Функционалната Биохимия”, която да замести описателната биохимия и която изиграва голяма роля за поставяне основите на молекулярната биология в България. Тогава Асен нарече тази книга “основен буквар”. Той е и автор на 6 от главите.
С прозрението на голям учен, още като аспирант Асен Хаджиолов се насочва към проблема с неопластичните процеси в живата клетка и създава серия от модели на експериментален рак в черен дроб на плъх. С присъщата му прецизност той проследява морфологията, обмяната и най-вече, още тогава, съпътстващите промени в рибонуклеотидите и разтворимата РНК. Тези изследвания са пионерни за България и директно го насочват в сферата на молекулярната биология. Резултатите от тях са публикувани в 23 статии в реномирани списания. Това обуславя и блестящата защита на кандидатска дисертация през 1958г.
Главните научни интереси на Хаджиолов са фокусирани върху причинната връзка между „структура“ и „функция“ на клетъчно ниво и върху механизмите на междуклетъчни взаимодействия. Динамичното проследяване на неговата творческа дейност показва развитие с начало Функционална биохимия, последвано от Молекулярна патология и трайно фокусиране върху Молекулярна генетика, достигайки до интимната структура и функция на рибозомните гени, рибозомите, клетъчното ядро и ядърце.
Забележителни етапи в научната кариера на Асен Хаджиолов са свързани с колаборацията му с Нобеловия лауреат проф. Ф. Липман от Рокфелеровия Университет в Ню Йорк, както и с други световно известни учени: проф. Ф.Б.Щрауб, Будапеща, проф. Грабар и проф. Вандрели, Институт по Изследвания върху рака в Париж. Хаджиолов е бил и Гост-професор в Националния Институт за Медицински Изследвания, Лондон (Англия), Професор в Отдела по клтъчна биология, Медицинския факултет на Ню-Йоркския университет, Ню Йорк, САЩ, гост-изследовател в Института “Фридрих Мишер” в Базел, Швейцария.
Създател и ръководител на секция Молекулярна Генетика. Признат авторитет в биогенезата и структурата на рибозомите и рибозомните гени.
В продължение на много години биогенезата на рибозомите е пробен камък за прогреса на молекулярната биология - една бързо развиваща се област, на която през 60-те и 70-те години са посветени редица световни научни центрове. Един от тези центрове безспорно беше ръководената от проф. Асен А. Хаджиолов Секция по Молекулярна и Клетъчна Генетика към ИМБ, БАН.
Посветен на голямата наука, той съзнаваше, че значими научни резултати могат да се постигнат само с добре сработен колектив от талантливи учени. Асен търсеше такива, приемаше ги, помагаше им и ги насърчаваше. Ръководил е 23аспиранти в България и Франция, консултант ена 3 докторскидисертации.
Благодарениенасвоятамеждународнаизвестност и престиж, Асенуспяваше да помогне навсичкитесисътрудницида заминат на специализация или работа в силни научни колективи извън страната. За много от тях това бяха събития от съдбовно значение в живота и кариерата им.
Изследванията на секцията по Молекулярна Генетика бяха в няколко основни направления:
- Биогенеза на рибозомите в еукариоти;
- Структура и експресия на рибозомните РНК гени в еукариоти;
- Регулаторни механизми по време на клетъчния цикъл и канцерогенеза;
- Регулация и механизъм на действие на различни агенти повлияващи синтезата и зреенето на предшествениците на рибозомните РНК;
- Молекулна структура на клетъчното ядро и ядърце.
В малкия кабинет на Асен, всяка седмица се провеждаха обсъждания -минисимпозиуми на европейско ниво. Докладваха се резултати и новости в науката, планираха се експериментите и тематиката на научните групи. Там, под негово ръководство се раждаха и зрееха забележителните постижения на Секцията, представени в над 200 публикации в реномирани международни списания Значими научни постижения на секция Молекулярна Генетика:
Изследване на рибозомните РНК гени и тяхната структура. Основно постижение в тази връзка е предсказаното неравномерно разпределение на нуклеотидите по дължината на рибозомната РНК, което по-късно беше потвърдено чрез идентифициране на първичната структура на техните респективни гени.
- Изследване ефекта на различни молекулни агенти върху струкурата на ядърцето и биогенезата на рибозомите.
- Идентификация на пътищата на зреене на пре-рРНК в еукариотни клетки. За първи път е демонстрирано, че това зреене може да протече и по други, алтернативни пътища.
- Първото безспорно доказателсво, че у висшите еукариоти промяната в скоростта на синтезата на рибозомната РНК не е свързана с промяна в броя на активните рибозомни гени.
- Първата идентификация на първичния транскрипт на еукариотните рибозомни гени
- Първата пълна секвенция на гена за РНК на голямата рибозомна субединица (1981, Saccharomyces cerevisiae); секвенциите на рРНК гените (1984, Rattusnorvegicus)
- Получаване на моноклонални антитeла срещу ядрени протеини, експресиращи се в пролифериращи животински клетки. Идентификация и характеризиране на един ядрен протеин, митотин, експресиран в G2 фазата на клетъчния цикъл и подготвящ клетките за влизането им в митоза.
- Идентификация на cis- сигнални секвенции, регулиращи зреенето на рРНК, използувайки скъсени рибозомни мини-гени , трансфектирани в миши клетки.
- Обобщение и задълбочен анализ на познанията върху формирането на рибозоми в еукариоти, структурата на клетъчното ядро и ядърце, както и формулиране на прспективи, в монографията на Асен Хаджиолов, озаглавена “The Nucleolus and Ribosome Biogenesis”
ПЕДАГОГИЧЕСКА И ПУБЛИКАЦИОННА ДЕЙНОСТ
Характерноза цялостнатадейностнаАсен Хаджиолов ехармоничната му изява като изследовател, педагог и популяризатор на науката. Великолепен лектор, с много богата култура, той имаше рядката дарбадаидентифицирасърцевинатанададеннаученпроблем и даобяснисложнитенещаразбираемо с малкодуми.Лекциитемусепосещаваханесамоотстудентите - в залатавинагиимаше научнисътрудници,асистенти иаспирантиотразличниинститути.
Преподавателската му дейност, без да се изчерпва с това, включва няколко основни лекционни курса:
1. КурспоМолекулярнагенетика и генноинженерствокъмБиологическияфакултетнаСофийскияуниверситет
2. Редовен курспобиохимия в Медицинскияфакултет, София
3.Курс по молекулярна биология към Университета Пол Сабатие, Тулуза, Франция.
Като водещ учен и популяризатор на молекулярната биология у нас, Асен Хаджиолов е автор и съавтор на обзорни статии, учебници и монографии. Неговодело е първият учебник поМолекулярна генетика на български език и първият у нас обзорен труд поФункционалнабиохимия(редактор и автор на 6 от главите).Биогенеза и Обмяна на Рибозомите, изд. БАН, Проблеми на Молекулярната Биология, изд. Наука и Изкуство; Основи на Молекулната Патология, ред. А.А.Хаджиолов и Т. Николов;Структура и Функция на гените, А.А. Хаджиолов, Пенчо Венков, Л. Карагьозов, Наука и Изкуство;Функционални единици в Белтъчната биосинтеза, Р.Кокс и А.Хадйжиолов, Академик прес Ню Йорк.
Изключително висока оценка от международната научната общност получи монографията му The Nucleolus and Ribosome Biogenesis.Многобройните отзивина най-изтъкнатите специалисти в областта са огромнопризнаниезаучения Асен Хаджиолов:
Оценката на Нобеловия лауреат Джеймс Уотсън за този труд не се нуждае от коментар:“Пълен и информативен трактат върху нуклеоларната структура и функция”
В рецензията си, публикувана в Cell през 1985г., Barbara Sollner-Webb нe се колебае да заяви аргументирано: “От 1970 г. книгата на Busch и Smetana „The Nucleolus“бешестандартнияизточникзатазиорганела. Сега, еднановакнигаThe Nucleolus and Ribosome Biogenesisна А.А. Хаджиолов се очертава да стане нуклеоларната библия на 80-те години“.
Всички отзиви изтъкват монографията на Хаджиолов като изключително ценна книга, в която не само изчерпателните литературни данни са дълбоко и критично анализирани, но и всяка глава завършва с идеи и прспективи за бъдещи изследвания, което е много ценно.
Благодарение на международния си авторитет Асен успяваше да организира конгреси, конференции и симпозиуми, които бяха посещавани от най-изтъкнати учени от целия свят. Това даваше възможност на много български изследователи да се срещат и обменят опит и идеи с колеги в тяхната област. Така например, Нобеловият лауреат Ф. Липман, от уважение и интерес към бившия си ученик, по своя инициатива взе участие вVII-ияКонгрес на ФЕБС във Варна през 1971г., чиито председател на Комитета по научната програма беше Асен Хаджиолов. Забележителен в това отношение беше и V-thNucleolar Workshop (1975) - едносъбитиезабългарскатамолукулярнабиология, посетеноот най-висок клас учени, включително отдалечнаЯпония. Организираната от АсенШкола на ФЕБС“Съвременни методи за изследване на нуклеиновите киселини“ (1981) изигра огромна роля за въвждането в ИМБ на най-новите методи в молекулярна биология.
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ И ПРИЗНАНИЕ
Признанието на Асен Хаджиолов от страна на световната научна общност е забележително. Заедно с богатата му международна дейност, би могло да бъде обобщено в няколко раздела:
- Международни награди и покани в престижни научни центрове:
Единственият български молекулярен биологудостоен сФ. Шпрингерпочетналекционнаобиколкана ФЕБС (1984/85). Лекцията е изнесена в Англия, Франция, ГФР, Австрия и Унгария;
Гост-прoфeсор в Националния Институт за Медицински Изследвания, Лондон, Англия;
Гост-профрсор в Отдела по клетъчна биология, Медицински факултет на Ню-Йоркския университет, Ню-Йорк, САЩ;
Гост-изследовател в Института “Фридрих Мишер в Базел, Швейцария;
Почетна лекция “Бристол” на Раковия Институт в Монреал, Канада;
Гост на Кралското научно дружество (Royal Society), Англия;
- Участие в редакционните съвети на реномирани международни списания, катоEuropean Journal of Biochemistry, Biochemical Journal (Great Britain),Biology of the Cell (France)и други;
-Член на международни съвети, федерации, организатор на международни конференции и симпозиуми:
Член на Съвета наЕвропейската Федерация по Биохимия, (ФЕБС);
Член на ръководството на Световния съюз по биохимия;
Член на постоянния Организационен Комитет на Европейските конференции по клетъчното ядро (Nuclear workshops);
Председател на Комитета по научната програма на VII Европейски Конгрес по биохимия (Варна, 1971);
Председател на Орг. Комитет на V Nucleolar Workshop (1975);
Председател на Орг. Комитет на Школата на ФЕБС “Съвременни методи за изследване на нуклеиновите киселини (1981);
Организатор на Симпозиума “Структура и експресия на гените” от II Европейски конгрес по Клетъчна Биология (Будапеща, 1986);
Председател на Оранизационния комитет на Симпозиума на Световния Съюз по Биохимия “Структура и биогенеза на рибозомите” (1986);
Референт на Chemical Abstracts ( 1966 – 1976).
- - Националнинагради и отличия: Освен многото национални награди (Медал 100 години БАН (1969), Медал за отлична работа (1975), Медал “Кирил и Методий” II и I степен (1976 и 1980, респ.), Медал 100 години Софийски Университет (1988), Хаджиолов е носител и на най-престижното за времето си държавно отличие Димитровска награда за наука - “за изследвания върху биогенезата на рибозомите в еукариотни клетки и нейната регулация”.
Можебинай–голямотопризнаниезаученияАсенХаджиолов е посмъртното му посвещениена цялоизданиенасписаниеChromosoma -всичкистатии в тазикнижкасапосветенинанего. Асен е първиятучен, на когототова престижно международно списаниеоказва подобна чест. Той е и единственият български молекулярен биолог получил такова признание.В Editorial четем:
„Motivated by our desire to appropriately commemorate our late colleague Asen Hadjiolov, who contributed essential knowledge to our understanding of the nucleolus in its nuclear and cellular context…“
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
АсенХаджиоловбешенесамоизключителенекспериментатор и прекрасенлектор, тойбеше и роденорганизаторнанауката. Неговосилноубеждениеи стремеж бешеорганизациятанабългарскатанаукадабъде в съответсвие с тазинаразвититедържави. ЗакраткотовремекатоМинистърнаНауката и ВисшетоОбразование,през 1990 г. тойсъздадепървият в историятанабългарскатанаукаНационаленфондзанаучниизследвания (НФНИ),койтосъществува и днес.Тойбешеи неговият първипрезидент.Етозащо, всичкиизследователи, чиитопроектисафинансираниот НФНИ битрябвалодасиспомнят с благодарност и уважениеакад.Хаджиолов. Справедливо би било да се предложиучредяванетонанаградананеговоимезанай-добръризследователскипроект.
Aсен Хаджиолов е известен също и с богатата си култура и познания в областта на литературата, историята, изкуствата. Негово хоби беше историята, но многократно е изумявал французите с дълбокото си познаване на френската литература, с почти професионалната си осведоменост за катарите в южна Франция, потомци на богомилите...
Не само един от създателите на молекулярната биология в България, но и нейното място в световната наука до голяма степен е спечелено от този забележителен учен – академик Асен Асенов Хаджиолов. Ще го помним като каризматична личност, която заразява със своята посветеност и влечение към научното откритие, с благата си усмивка и творчески ентусиазъм за съвършенство в науката.
Ст. н. с. Красимира Хаджиолова
