Нов план за инвентаризация и управление на лесопарковите територии в столицата, включително Борисовата градина, Ловния парк и района около спирка “Вишнева”, изготвя Столичната община.
Прегледът на растителността в големите паркове в момента се извършва поетапно, като експерти лесовъди постоянно маркират болни или опасни дървета, обясниха от екипа на Васил Терзиев пред “24 часа”. Приоритетно се премахват паднали дървета, както и клоните, които пречат на преминаването или са потенциално опасни за хората, особено в 10-метровата зона около алеите.
Сегашният план за инвентаризация и управление е приет през 2016 г. и е в сила до края на тази година. Новият мащабен план ще започне да действа от догодина и ще бъде изготвен от
външни лицензирани експерти
по лесоустройство, за да се гарантират максимална обективност и експертност, подчертаха от общината.
Оттам добавят, че данните за изсъхналата и опасна растителност се актуализират постоянно, като на терен се отбелязват болните и негодни дървета. Премахват се приоритетно от екипи на общинското предприятие “Общински гори и земи”.
Разчистването в лесопарковите територии се извършва през целия вегетационен сезон. В тези зони
част от падналата дървесина се оставя на място. Това не е пропуск, а екологична практика
за поддържане на биоразнообразието - мъртвата дървесина е важен биотоп за екосистемата на парка.
Дейностите по санитарна сеч и поддръжка се финансират от общинския бюджет, като средствата се гласуват ежегодно от СОС.
Към момента Столичната община работи по програмата с капиталови разходи, одобрена по предложение на Терзиев - механизъм в размер на над 151 млн. евро, който гарантира непрекъсваемост на работата по важни за града обекти до приемането на официалния бюджет.
В тази предварителна програма са заложени средства за ремонт и обновяване и на други паркове и зелени площи в столицата. Като например близо 86 хил. евро за основен ремонт на парк “Хиподрума” в “Красно село”, 200 хиляди за обновяването на междублоковото пространство “Люлин градина”.
За 2026 г. общината ще включи в инвестиционната си програма средства и за други паркове и зелени площи като например
нов парк в “Младост 3”
Планираната инвестиция за него е 1,38 млн. евро. Допълнително ще се отделят 190 хил. евро за изграждането на пъмптрак площадка - за колоездене и ролкови спортове. 1,2 млн. пък са необходими за парк “Здравето” на територията на “Овча купел”.
Конкретните суми за тези планирани обекти ще бъдат окончателно определени при приемането на бюджета на Столичната община, когато предварителната програма ще бъде надградена с пълния списък от проекти за годината, обясниха от “Московска” 33.
Очаква се през тази година да продължи и изпълнението на проекта “Зелени мерки за по-чист въздух”, финансиран от ЕС, в който се предвижда мащабно озеленяване на повече от 10 обекта в града - междублокови пространства, транспортни трасета, вертикално озеленяване при Първа градска болница и др.
Паднали клони, сухи стволове, непочистена растителност - "белите дробове" на София едва си поемат дъх
Паднали клони, изсъхнали и изкоренени дървета, непочистена растителност и пълна непроходимост. Това не е джунгла, а лесопарковата част на Борисовата градина в сърцето на София, която се простира на 2400 дка.
Известна като “белите дробове” на столицата, градината всъщност днес едва си поема дъх. Поддържани са само централните алеи и представителната част, но ако човек реши да свърне извън тях, го дебнат неочаквани препятствия. И това се случва само три месеца след трагичния случай с майката, която загина, смачкана от паднало дърво в подстъпите на Витоша.
Преди това пък през 2025 г. имаше няколко инцидента с паднали изсъхнали дървета от парка “Врана” по протежението на бул. “Цариградско шосе”, които се разминаха без жертви. А според специалисти
около 30-40% от дървесната растителност в царския парк е в лошо състояние
Все още не е ясно кога той ще бъде отворен за посетители, след като миналото лято държавата си го взе от общината, а сега тя отново си поиска парк “Врана”.
Десет години по-рано нелеп инцидент имаше и в Борисовата градина. Тогава дърво падна и уби мъж в горската част на парка близо до булевард “Драган Цанков”.
Лошото състояние на лесопарковата част от Борисовата градина притеснява столичани, но не ги спира от разходки там, установи “24 часа”.
Притеснявам се да не падне дърво и да стане инцидент, но пък няма къде другаде да разхождам кучето си на воля, казва Любов Илиева, докато върви след хъскито си из гората под Семинарията. Тя разказа, че с други стопани на кучета, с които се засичат в района, имали желание да изнесат падналите дървета и да прочистят тази част от Борисовата, но не получили разрешение от общината.
Въпреки изпочупените дървета и паднали клони, зелените площи около Семинарията далеч не са в най-лошото състояние. По-надолу - покрай Телевизионната кула, броят на повалени дървета и непочистената растителност се увелйчава. Колкото по-далеч от центъра стига Борисовата градина, толкова по-диво става.
“Дразни ме, че не са почистени клоните. По маршрута, по който минавам до вододайната зона, има 3-4 паднали дървета, които си стоят така от есента. Така е цяла зима”, казва Бочо Йорданов. Недоволен е, че много паднали дървета има и около Телевизионната кула.
Така се случва в природата, просто трябва да има хора, които да се грижат за дърветата и да отстраняват болните и старите, коментира пък Робърт, който често кара колело извън основните алеи.
В Ловния парк също е пълно с паднали дървета буквално на метри едни от други, видя репортерът ни.
“Този леко горски стил, който ме отдалечава от шума, ми харесва
Не ме притеснява, че може да се случи инцидент”, признава Денис, който редовно търси спокойствието и усамотението в тази част на парка. Но допълва, че все пак растителността трябва да се поддържа и не е добре това да се случва чак след инцидент.
Това мнение споделя и Теодора. “Харесва ми, че няма толкова хора, това е гората на София, но е хубаво да се поддържа и почиства, за да се предотвратят произшествия”, казва младата жена.
Че има опасност трагедии като тази на пътя за Витоша да се случват и в сърцето на града, предупреди в края на януари в интервю за “24 часа” ректорът на Лесотехническия университет доц. Христо Михайлов.
“Лесопарковата част на Борисовата градина е създадена с екзотични и чуждоземни видове. Това са изкуствени горски екосистеми, които изискват двойно и тройно повече усилия по поддържане, стопанисване, реновиране и пр. Ако говорим за естествени екосистеми от местни видове, могат да се прилагат методи за възобновяване и поддържане, които ги правят устойчиви, ландшафтът - сигурен и безопасен. Но в Борисовата градина има над 100-годишни насаждения, например с червен американски дъб, които в последните десетилетия не се поддържат, а влизат във фаза на старост. Това са организми, в които можем да видим признаци на заболявания и съхнене.
И тук ни липсва “лекар”
Трябва не само план за управление на Борисовата градина, а и коректна експертиза, която да каже: “Трябва да отстраним 20-30 дървета, застрашаващи живота на хората, да успокои, че лесопарковата част няма да пострада, защото на тяхно място ще влязат местни видове. Иначе бих похвалил парковата част, за която общината се справя добре”, каза тогава доц. Михайлов.
Проблем са не само падналите и непочистени изсъхнали дървета в най-големия парк на столицата, но и липсата на подробен устройствен план - документа, който да определи облика и развитието на софийските бели дробове и който да укаже къде и какво може да има там.
Всъщност процедурата за изработване на устройствен план на парка стартира през 2015 г. с конкурс, обявен от общината. Той бе спечелен от “Ковачев архитекти”, а тяхната разработка тогава бе определена за най-консервативната откъм намеси в парка. След 10 години проектът за устройствен план на парка бе публикуван едва през есента на миналата година за обществено обсъждане.
