Замрелият от дълго време пазар на селски имоти се оживи през тази година и много малки населени места, в които живееха по 10-15 човека, се понапълниха с хора.
“Селските имоти бяха първите, които привлякоха вниманието на търсещите второ жилище и сделките с тях се увеличават, каза за “24 часа” управителката на “Бългериън пропъртис” Полина Стойкова.
Притегателните места из страната според нея са централните части на България на юг от Стара планина, също селата около Велико Търново, както и всички села в близост до голям областен град, до които пътят с кола е до половин час. Според нея всички, които са купили такъв имот тази година, са доволни, защото се оказа, че са направили правилен избор.
Цените на селските къщи варират в много широки граници най-вече в зависимост от състоянието на имота и от района. Може да е от няколко хиляди евро до над 100 хиляди. Най-много се продават къщи, които са ремонтирани или нови и са готови за обитаване.
Селата в централната
част на страната
се оформят като притегателна зона, тъй като са с по-ниски цени от тези около София, а същевременно са лесно достъпни с кола. Освен това те дават удобството да може да се пътува из цялата страна. Купувачите са най-вече млади семейства и хора, които имат възможност да работят от дистанция. Има и хора пред пенсия, които искат да живеят по-спокойно, след като се пенсионират”, каза Стойкова.
През лятото Асоциацията на българските села направи изследване, от което излезе, че сделките за покупка на селски къщи тази година са двойно повече от средното за минали години.
Типичната българска селска къща, която е обект на имотни сделки, е в село, което е отдалечено най-много на 25-30 км от най-близката община. Обикновено тя е с жилищна постройка на един или два етажа до 120 квадрата и с двор между 0,7 и 1 декар. Много често се получава така, че средствата за пригаждане на постройката към съвременните изисквания са повече от покупната цена.
Българинът обаче е много изобретателен. Във фейсбук има дори група “Имот под наем без наем”, която вече има 48 500 членове, събрани с мисълта да направят нещо за наследствените си къщи на село. Много от обявите са от хора, които имат такива къщи и са съгласни да пуснат да живее някой в нея дори безплатно, с цел да опази имота от крадци, а двора – от подивяване.
Други членове на тази група ако се съди по обявите, са хора, които търсят селски имот, но нямат много средства и предлагат да го потегнат срещу ползването му временно или постоянно. Трети пък искат да изпратят възрастните си родители да живеят на чист въздух в планинско село, а нямат такъв имот.
