- Места в общинските гробища няма, което позлатява мафията и отприщва спекулации с цените
- Минимум 4000 евро плащаме да изпратим
близък човек при най-ниски доходи в Евросъюза
България е сред най-скъпите дестинации в Европа за "вечен покой". В частни гробищни паркове в столицата цената за гробно място вече удари 17 000 евро. Сума, срещу която в провинцията може да се купи цяло жилище. Допълнителните такси също не са малки и зависят от това какво място си наел. В държавните паркове места официално отдавна няма, а т.нар. "гробищна мафия" процъфтява. Общинската администрация също има принос за този абсурд. През миналото лято, веднага след като се разбра, че страната ни със сигурност ще приеме еврото за национална валута,
таксите за откупуване на вече заети гробни места за
вечни времена тихомълком скочиха двойно
Колко скъпо е да издъхнеш в България?
Според последните данни на НСИ средната заплата у нас е 938 евро. В Германия е близо 2800 евро, а в Швейцария над 6000 евро. Така едно "нормално" погребение в София, което струва около 2500 евро, изисква от българското семейство да задели почти три пълни месечни заплати. В Германия среден клас погребение от 6500 евро се покрива с малко над две заплати, а в Швейцария дори "скъпото" изпращане от 12 000 евро е равно на едва две месечни възнаграждения. Същото е и в Монте Карло – 10 000 евро при близо 5000 евро месечна заплата. Разликата е, че там погребението без никакви екстри е около 2000 евро, т.е. под половин заплата.
В Женева, един от най-скъпите градове в целия свят, ако сте жител на града, общината плаща за стандартно погребение или кремация. Ако покойникът е чужденец, среден клас погребение е 8000-10 000 евро. в тази сума влиза всичко свързано с организацията, ковчега, церемонията и наемането на място. У нас с 10 000 евро ще успеете да няемете място в частно гробище, но няма да ви стигнат за цялото погребение.
Така че, за българина е близо два пъти по-трудно да погребе близък, отколкото за средния европеец. В допълнение, заради липсата на места в общинските гробища, за да плати гроб в частен парк, столичанинът трябва да похарчи заплатите си минимум за половин година.
Но ако говорим за скъпо погребение, сумите излитат в Космоса. В разговор с представители на водеща столична траурна агенция става ясно, че горна граница практически няма.: "Имали сме клиенти, които поръчват американски ковчези от масивен махагон със златни обкови за 8000 евро, наемане на частни зали със специализиран кетъринг и жива музика, което
вдига сметката до 40 000 евро
Ако искате семейна гробница в частен парк с поддръжка, ще платите над 80 000 евро". Това прави българския луксозен погребален сектор по-скъп от този в Германия, където 20 000 евро излиза обслужването по най-висок стандарт.
Но щом говорим за VIP услуга и атмосфера, нека да погледнем как седят нещата в страната, където по улиците се разхождат повече милионери на квадратен метър, отколкото където и да е другаде, а именно Монте Карло. Ако решите да приключите земния си път в сърцето на лукса, ще откриете нещо шокиращо. Смъртта там е по-достъпна, отколкото у нас. В Монте Карло цената за средно по клас погребение е около 6000 евро. За местните, чийто стандарт е космически, тази сума дори не се усеща в семейния бюджет. Всичко е включено: от полирания ковчег до безупречната церемония с изглед към морето.
Но нека се върнем обратно в София. Ако си мислите, че със същите 6000 евро може да си позволите погребение в столицата, грешите. Тъй като в нормалните градски гробища места отдавна няма, а в частните
сумата не стига за нищо
единственият вариант да погребете близък в "столицата" е в покрайнините на града в с. Волуяк.
Мястото представлява огромна, гола нива с нисък хоризонт, почти постоянно е ветровито, дървета няма, през лятото жегата е непоносима, а през зимата полето става ледена пързалка.
Понеже теренът е нов и е бивша земеделска земя, при всеки дъжд паркът се превръща в кално изпитание, през което скърбящите трябва да газят, за да стигнат до погребаните си близки.
Цената за самото гробно място тук е символична
но абсурдът е, че вашите 6000 евро ще потънат в "борба с природата". Почвата е мека и ще платите хиляди левове за масивни бетонни отливки и укрепвания, за да сте сигурни, че ковчегът няма да се свлече при следващия порой. В общи линии за 6000 евро в Монте Карло получавате красива гледка под масивно дърво, а у нас кал и голо поле.
В дъното на тази ценова вакханалия, стои "гробищната мафия". Липсата на гробни места създава паралелен пазар, където траурни агенции действат като безскрупулни имотни брокери. Те следят некролозите и се опитват да изкупуват "право на ползване" от наследници на стари гробове -
практика, която е напълно незаконна
тъй като гробните места са публична общинска собственост и могат да се предават само по права наследствена линия. "Предлагат ни по 2000-3000 евро, за да се откажем от гроба на прадядо ни, а те после да го препродадат за 10 000", разказват потърпевши граждани в социалните мрежи. Тази препродажба става чрез корупционни схеми в общинските предприятия, където стари гробове се "чистят" и прехвърлят на нови "собственици" срещу огромни комисиони.
Разликата с останалата част от Европа е грандиозна.
В Полша например едно евтино погребение струва около 1200 евро, а държавата отпуска значителна помощ, която покрива почти всичко. В Гърция за 4500 евро получавате доста лъскаво изпращане, а в България
за тази сума трудно бихте могли да погребете ваш
близък
Извън пределите на столицата кризата с недостига на гробни места и хаоса в траурния сектор също е осезаема, но тя има различни измерения и специфики в зависимост от икономическото развитие и географското положение на съответния град.
В Пловдив ситуацията се доближава най-много до софийския колапс. Трите основни гробищни парка в града под тепетата, включително тези на Рогошко шосе и Централните гробища, от години страдат от критичен недостиг на капацитет. Това води до сериозни търкания между частните погребални агенции и общинското предприятие, като се стига до ситуации на блокиране на погребения и съдебни дела за правото кой да управлява агенция. В Пловдив цените на самите услуги са малко по-ниски от софийските, но
намирането на нов гробен парцел често
е мисия невъзможна
и изисква сериозни совалки и нерегламентирани плащания.
Във Варна картината е малко по-различна благодарение на работещия там крематориум, който сериозно облекчава "навалицата" около гробните места в морската столица. Въпреки това централните паркове са запълнени и новите погребения масово се пренасочват към крайградски зони и квартали и села като Тополи или Виница. Цените в общинските тарифи на Варна за запазване на места за по-дълъг период също бележат ръст, като за семейна гробница или дългосрочно ползване сумите могат да достигнат до 2000 евро. В другия ни голям морски град- Бургас, ситуацията е доста по-облекчена. Гробищен парк "Капчето" е най-модерният некропол в Бургас, изграден като единствено спасение за препълнения град. Разположен на възвишение, той предлага идеален ред и широки асфалтирани алеи
но поради липсата на големи дървета посетителите са изложени на бруталните морски ветрове. Въпреки "голия" си вид, паркът е отлично организиран административно.
В по-малките областни центрове напрежението и мафиотските схеми от големите градове почти отсъстват. Там общините успяват да реагират по-адекватно на нуждите на населението. Например в Хасково местната администрация извърши мащабни разширения на терените за вечен покой и така гарантира спокойствието на гражданите за години напред. В малките населени места в България погребението все още е достъпна и строго регламентирана дейност, където хората плащат минимални общински такси, а свободни места има в изобилие. Големият проблем на страната остава съсредоточен в няколкото големи града, където липсата на държавна визия за гробищните паркове превръща
смъртта в незаконен и скъп пазар на
недвижими имоти
Несъществуващият закон за погребалната дейност в България е дупката, в която изтичат парите на опечалените семейства. Експерти от бранша признават, че без строги правила държавните гробища ще останат развъдник на мафиотски структури. Така България се оказва парадоксално място: стандартът ни е нисък, животът ни е скъп, но правото да почиваш в мир се е превърнало в недостъпен лукс и обект на най-грозния вид рекет. Когато смъртта стане по-скъпа от живота, това е сигурен знак за разпад на социалните норми и триумф на сенчестия бизнес над човешката скръб.
