Пандемията заличи 25 години борба за равенство между половете. Това се посочва в най-новия доклад на ООН, свързан със ситуацията по света.
„Всичко, за което сме се трудили в последните 25 години, може да бъде загубено само за една“, коментира зам.-директорът на организацията „ООН-жени“ Анита Бхатия. По думите й има голяма вероятност да се върнат стереотипи от 50-те години на миналия век.
Според проучването заради COVID-19 натоварването за жените става още по-голямо. COVID-19 застраши физически човешкото здраве, но и основополагащи сегменти от прогреса в световен мащаб - кариерното развитие на жената и борбата ѝ за равенство.
Коронавирусът принуди нежния пол да домакинства повече вкъщи, което влияе на професионалното развитие на жената, както и на образователните й възможности.
Освен това в живота на нежната половинка на човечеството се появяват и все повече проблеми, свързани с физическото и душевното здраве, пише Би Би Си, цитирайки доклада на ООН.
По данни на ООН още преди пандемията по целия свят обемът на незаплащаната работа, в това число и тази по домакинството, е съставлявала 16 млрд. часа на ден. Три четвърти от тази работа се пада на жената, т.е. всеки час незаплащан труд, изпълняван от мъж е равен на три „женски“ часа.
Дори и по-голямата част от проучването да е проведено в страни с ниски и средни доходи на човек от населението и в развитите страни има подобна тенденция, уверява Бхатия.
Тревожно е, че много от жените не се връщат на работа след карантина. Само за септември данните в САЩ сочат, че над 860 хиляди жени са спрели да си търсят работа. Мъжете по този показател са 200 хиляди.
Тази голяма разлика се обяснява с факта, че основно жените се грижат за къщата и децата, като няма с кого да си поделят тези задължения, пише още в доклада.
Спадът на числото на работещите жени ще има плачевни последствия върху материалното им благополучие, развитието и икономическата независимост, предупреждава организацията „ООН-жени“.
Би Би Си представи няколко примера в рамките на инициативата си „100 жени“, свързана с личности, които са променили по някакъв начин средата около себе си.
Една от тях, която живее в Япония и е бранд консултант, споделя с изданието, че по време на първата карантина се е грижила основно за дома и детето си, докато мъжът й е можел да се затвори в стаята си и да работи. Тя е ставала в 5 ч. сутринта, за да дописва статии, преди всички да се събудят. За сравнение съпругът й е започвал работа в 9:30 ч. и е приключвал към 18. Съпругата е можела да се отпусне след 19:30 ч.
Друга жена от Боливия, която е фермер, пък казва, че заради първата карантина е успяла да въвлече в занятието си цялото семейство.
Трета – от Кения, определя себе си като една от малкото, защото има домашна помощница и успява всичко. Но признава, че става много рано, защото децата го изискват.
