България спира Македония за ЕС въпреки “пробив” за езика, постигнат в Берлин (Обзор)

Все още има шанс за съгласие по преговорната рамка, казва Захариева

България все още не е готова да каже “да” на Северна Македония за членство в Европейския съюз, защото Скопие системно не спазва договора за добросъседство от 2017 г. София обаче все още разчита на подкрепа от германското председателство за одобряване поне на преговорната рамка.

Това стана ясно във вторник от изявление на външната министърка Екатерина Захариева и след разговор на премиера Бойко Борисов с германската канцлерка Ангела Меркел. Ден по-рано Захариева проведе 5-часова среща в Берлин с германския министър на външните работи Хайко Маас, държавния министър по европейските въпроси Михаел Рот, македонския външен министър Буяр Османи и македонския вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров.

На тези разговори е постигнат известен пробив за липсата на териториални претенции и за езика, на който говорят в Северна Македония, обясни Захариева.

През последните два месеца българското правителство предупреждава, че няма да одобри първата междуправителствена конференция, нито преговорната рамка между Северна Македония и ЕС. А Борисов постави срок до 10 ноември спорните въпроси да бъдат изчистени.

Искам да благодаря на немското председателство, продължаваме да полагаме услилия поне да имаме одобрена преговорна рамка, обяви Захариева във вторник. България настоява в рамката да влязат двустранните спорове, което обаче не се подкрепя от останалите в ЕС.

“Знаете, че за името и по-точно за използването на краткото име за България е важно те да декларират това, което направиха и в НАТО - че това не води до географската част от България и не е свързано по никакъв начин с териториални или малцинствени претенции. Най-после колегите от Северна Македония поеха ангажимент да декларират това”, обяви Захариева.

Пробив имало и по отношение на езика. Захариева обаче не каза какъв е, а описа двата известни варианта - да се използва формулата от 2017 г. за официален език или да се признаят “еволюцията и генезисът на езика”. “Мисля, че и там имаме като цяло доста голямо сближаване на позициите, но нека видим окончателните текстове”, допълни вицепремиерката.

40 минути е

разговарял с

Ангела Меркел

премиерът

Борисов,

съобщиха от правителствената пресслужба. Той ѝ благодарил за ангажимента на германското председателство за търсене на формули, за да започнат преговорите на Скопие с ЕС. Но подчертал и позициите на София, изразени в Берлин от Захариева.

В преговорната рамка България ще иска ясно да се декларира, че “няма да се подкрепят малцинствени претенции от страна на държавните институции на Северна Македония”, стана ясно още от изказването външната министърка.

“Ние сме доброжелателни, но не можем да правим комромиси, които ще продължат да водят до антибългарска кампания. Имаме все още шанс да постигнем съгласие по преговорната рамка, не е много времето. Европейските държави са изправени пред много предизвикателства. Ще бъде най-вече във вреда на Скопие да изпусне този прозорец. Не всички държави са чак толкова ентусиазирани по отношение на разширяването”, посочи Захариева.

Българо-македонската историческа комисия вече е постигнала договореност за 5 исторически личности, но те не били публично обявени още, не намирали отражение в учебниците, нито в музейните експонати, припомни вицепремиерката.

“Единствената цел е

премахване на

езика на

омразата

Няма как да се постигне това. 25 да са личностите, те остават на хартия, в някаква договорка на комисията”, настоя тя.

Радев подкрепи кабинета - как да дадем евролегитимация на омразата към България

“Като отговорен член на ЕС не можем и не трябва да вкарваме в него нови нерешени проблеми. Не можем да дадем европейска легитимация на омразата към България”, коментира президентът Румен Радев, като така подкрепи позицията на кабинета.

Но критикува, че 3 г. след подписването на договора между двете страни продължава да има “обидни и недопустими формулировки” за България. Членството на Северна Македония в ЕС е изключително важно за целия регион, но трябва да имаме ясни гаранции, че нашето единство като българска нация и нашето културно и историческо наследство няма да бъдат никога поставени под въпрос от външни фактори. Не можем да ипотекираме нашата национална идентичност, категоричен бе Радев.

Той очаквал правителството да се пребори за включването на Националната рамкова позиция, приета преди година от Народното събрание, в гл. 35 от преговорната рамка за Северна Македония като ясно обособени критерии, които да бъдат следени в целия преговорен процес. Според президента обаче това изглеждало все по-малко вероятно, затова изходът е отлагане на преговорите, докато не се сключи ясно обвързващо двустранно споразумение между София и Скопие за изчистване на всички двустранни въпроси. Радев настоява да има ясен правнообвързващ документ, а не “вяли декларации” от правителството ни. (24часа)

Каракачанов: Доверието към Скопие е изгубено

“Подкрепям основните констатации на българския външен министър, че двустранният договор между Република България и Република Северна Македония не се спазва от македонска страна. В резултат на това към този момент доверието на София към Скопие е изгубено поради системно неизпълнение на поетите от македонска страна ангажименти.” Тази позиция разпрати вицепремиерът Красимир Каракачанов след изявлението на министър Екатерина Захариева.

“От октомври 2019 г. има рамкова позиция, утвърдена и от българския парламент, ясно дефинираща сроковете и условията, при които България ще подкрепи членство на Северна Македония в ЕС. Нито едно условие не е спазено от македонска страна, особено тези за напредък в работата на двустранната историческа комисия, която бе едностранно блокирана от правителството в Скопие”, казва Каракачанов. За него било неприемливо Македония да получи подкрепа за преговорите на базата на компромиси. (24часа)