През 1880 г. депутати гласуват Княжество България да има собствена валута. Наричат я лев - лъв, който е символ на държавата още от древността. Името на стотинката си идва само - 1 лев се състои от 100 стотинки.
1 лев е равен на 1 френски франк. На другите валути Министерството на финансите обявява текущи курсове в левове.
Фирмите са задължени вече да водят счетоводството си в левове.
През същата година народните представители приемат закон за рязане на монети. Първите са отсечени през 1881 г. и са медни. В обращение влизат 2 и половина стотинки - петаче, 5 стотинки - рупче, 10 стотинки - гологан, 20 стотинки - грош, и 50 стотинки - сто пари.
Понеже хората се разплащат главно с османски грошове, е определено съотношението им с лева. 1 турски грош е 20 стотинки. 1 османска лира е 20 лева.
От 1884 г. се секат и сребърни монети.
Българската народна банка започва да емитира банкноти през 1885 г. Първите са от 20 и 50 лева.
Българите гледат на хартиените пари с голямо недоверие, макар да се твърди, че те имат златно покритие.
Впрочем дори държавниците трудно свикват с родната валута. Когато през януари трябва да се гласува промяна в закона за БНБ и да започне емитирането на банкноти, се оказва, че от 195 народни представители 115 нейде са зачезнали. Петко Каравелов, премиер и министър на финансите, казва: "Мене ми жално, че има депутати, а повече от провинцията, които дохождат само да се покажат на заседанието, за да получат по 15-те франка, и отиват си".
15 лева надница са много пари по онова време, но те не правят народните избраници нито работливи, нито мъдри. Те объркват икономиката и бюджетите на държавата, кризата се задълбочава и в края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато. Започва да емитира банкноти със сребърно покритие.
В следващите години икономическото положение постепенно се подобрява. БНБ пак емитира златни левови банкноти и през 1907 г. те стават повече от сребърните банкноти.
Краят на стабилността настъпва с войните. След Първата световна властта фиксира българския лев към щатския долар. Взима външен заем и през курса на долара установява златен стандарт - 1 лев е равен 10,86956 mg злато през 1929 г. Това трае кратко заради Голямата депресия.
След 1933 г. левът е вързан с френския франк, но златното покрие отпада. През Втората световна война - от 1939 до 1945 г., левът се обезценява 12 пъти.
Инфлацията продължава и през 1951 г. се прави смяна на парите. Номинално 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. Този курс обаче не е приложен за всички пари в обращение - реформата се използва за експроприяция на богатите. Курсът е базиран върху руската рубла - 1,70 лева за 1 рубла.
През 1962 г. се извършва втора деноминация. Този път съотношението е 10 стари лева към 1 нов лев. Фиксира се обменен курс 1,17 лева за 1 щатски долар.
Следващият голям трус за лева е през 90-те години, след либерализацията на цените и галопиращата инфлация. В кризата от зимата на 1996-1997 г. левът драстично девалвира. На 1 юли 1997 г. при въвеждането на валутния борд той е "вързан" - 1000 лева струват 1 германска марка.
На 5 юли 1999 г. влиза в сила поредна деноминация - 1000 лева вече са равни на 1 лев. А 1 лев е равен на 1 германска марка.
Когато германската марката изчезва през 2002 г., българската валута е фиксирана за еврото при курс 1,95583 лева за 1 евро.
След това относително кратко, но бурно 145-годишно съществуване българският лев от 1 януари 2026 г. остава в историята, за да отстъпи място на еврото. За щастие обменният курс е непроменен - 1 евро е равно на 1,95583 лева.
