83.8% от анкетираните в проведено от 26 до 30 октомври Национално представително количествено проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на страната ни.
Проучването е възложено от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев и е осъществено чрез пряко стандартизирано телефонно интервю. Обхванати са 800 пълнолетни граждани от цялата страна на базата на стратифицирана по регион и тип населено място извадка и подбор на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската структура на страната. Проучването има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Северна Македония с ЕС.
По отношение на основния политически въпрос – каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС – общественото мнение е изключително категорично. 83.8% от анкетираните не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Според 10.2% България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. Едва 5.9% нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията.
По голяма част от спорните въпроси, които България поставя и като изисквания пред Северна Македония, за да даде съгласие за началото на преговорите, българското обществено мнение е настроено компромисно – без жертване на историческо минало и достойнство, но и без крайно радикални позиции.
54.1% от запитаните подкрепят България да признае съвременната македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че в началото на 20-ти век огромната част от населението й се самоопределя като българско, а изграждането на нова "македонска национална идентичност" започва след 1944 г., без да засяга гражданите на България и техните предци. 29.5% застъпват по-крайната позиция, че България изобщо не бива да признава съществуването на съвременна македонска идентичност, а 6% са на противоположната позиция – за безусловно признаване на тази идентичност.
По-слабо изразени са компромисните позиции по отношение на езика. Тук 42.4% смятат, че България трябва да признае съществуването на македонски език, само ако Република Северна Македония признае съответно, че този език е започнал да се създава през 1944 г. на база на западните български диалекти. 45.5% обаче смятат, че не трябва да се признава съществуването на отделен македонски език. 4.5% са в полза на безусловното му признаване.
По отношение на позицията на България относно преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС/2 - 67.2% от анкетираните подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се откаже от антибългарската основа, върху която изгражда съвременната си идентичност, отричайки българската идентичност на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8% са против, а 17% нямат мнение по въпроса. 76.1% подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се съгласи да премахне текстовете от учебниците и паметниците на които пише "български фашистки окупатор" по отношение на българската администрация през Втората Световна война.
10.5% са против, 13.4 – нямат мнение, или не се интересуват от въпроса. От своя страна, насилствената македонизация на населението от Пиринския край през периода 1944-1948 г. среща също толкова негативни оценки, както и опитът да се отрича българското самосъзнание на част от населението на днешна Северна Македония. 71.6% имат отрицателно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена промяна на българското самосъзнание на хората от региона. 10.2% я приемат за правилна, стоейки на позицията, че е трябвало да се формира македонско самосъзнание. Почти една пета са слабо запознати с този процес и не могат а изразят отношение.
Общият извод, който може да бъде направен въз основа на проучването е, че българското обществено мнение не споделя претенции, или негативизъм към самоопределението на съвременната македонска държава и подкрепя нейния европейски път. Същевременно, то е много негативно настроено към подмяната на исторически факти, манипулативното формиране на антибългарски настроения и на тази база – изостряне на отношенията между двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения относно езика и идентичността на гражданите на Северна Македония, мнозинството българи подкрепят намирането на компромис. Много слаба е обаче подкрепата за безусловната „зелена светлина“ пред членство на Северна Македония в ЕС, без да са изчистени ключови спорни въпроси.
На база на националното представително проучване могат да се направят няколко основни извода за нагласите на българското обществено мнение по тези въпроси. Налице е сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добрсъседски настроени към нас държави на Балканите, в
момента едва 21.9% от пълнолетните българи я определят като такава. Двойно повече са хората, които смятат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5%), следвана от Гърция (37.1%). Третото място, но с доста по-нисък дял, 23% ,се заема от Турция. 22% смятат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място – с 21.9% се нарежда Северна Македония. Сходно проучване на агенцията преди една година показа почти идентични нагласи по отношение на съседните страни, като отново Северна Македония беше разглеждана в най-негативна светлина. Очевидно, споровете около историята, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската кампания в Северна Македония са повлияли трайно негативно на българското обществено мнение. И това, при положение, че почти всеки пети (19%) заявява, че има в рода си хора с корени в географската област Македония – т.е. независимо, че много хора се чувстват близки и свързани с тази страна, кампанията, която тя води към България, сериозно ерозират нейния образ.
Спорен въпрос, който периодически се повдига е, как се е самоопределяло в миналото мнозинството от населението на Република Македония и какъв език е говорило. Едва 9.2% от анкетираните смятат, че в миналото населението на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според огромното мнозинство, 79.3%, това е манипулация на историческите факти. Трябва да се подчертае, че тази позиция се споделя почти еднакво в различните възрастови, образователни и социални групи, както и независимо от факта, дали анкетираните имат в рода си хора с потекло от този край или не. Важно е и това, че тази оценка не води до желание за преразглеждане на съвременните реалности и непризнаване на Македония като самостоятелна държава, но тя е остра реакция срещу подмяната на исторически факти и създаване на антибългарски настроения в нашата съседка.
Цялото проучване на социологическата агенция може да прочетете тук
