Никой не иска от хетеросексуалните родители да доказват биологичен произход
- Адвокат Любенова, колко дела на ЛГБТ хора водите в момента?
- Много. Те засягат както българи, които живеят тук, така и хора, които са извън България, но по някакъв начин са свързани с държавата ни.
Делата са за признаване на актове за сключен в чужбина граждански брак между ЛГБТ хора, признаване на актове на деца, родени в еднополови семейства, престъпления от омраза, за дискриминация. Имаме и няколко дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В момента подготвяме още една жалба пред този съд. Предоставяме и безплатна правна помощ на транс лица, които търсят своите права пред международните институции.
- Вие представлявате и семейството, което живее в Испания и чийто казус стигна до съда на Европейския съюз в Люксембург.
- Да, така е, двете жени живеят в Испания. Едната е гражданка на Великобритания, а другата на България. Те имат сключен граждански брак в Испания и родено дете с издаден акт за раждане там. Българската гражданка като родител на дете, вписано в испанския акт за раждане, иска издаване на български. Според българското законодателство тя има пълно право на това. В нашето законодателство не се търси биологичният произход на родителя, който фигурира в акта за раждане, издаден от чужда държава.
Служителите от район “Панчарево” обаче изискват тя да предостави доказателства, че детето произхожда от нея. Ние се противопоставяме общината да навлиза в личния живот на родителя.
Подобна информация не засяга по никакъв начин администрацията. Освен това тя не се изисква по закон. Подобна информация не се търси от нито една хетеросексуална двойка, идваща от чужбина с акт за раждане на дете. Например,
ако детето е
осиновено в чужбина,
как ще докажете
биологичен произход?
- Тоест от хетеросексуалните родители български граждани, чието дете е родено в чужбина, никой не иска да доказват, че са биологични родители.
- Точно така. Никой не иска майката или бащата да доказват биологичен произход. И освен това се нарушава правото на свободно движение на детето, защото то, въпреки че е български гражданин по произход на майка, в момента няма право да се придвижва свободно в рамките на Европейския съюз. Макар и родено в Испания, детето няма испанско гражданство, а и няма как да го придобие, защото неговите родители не са испански граждани, не е родено и във Великобритания. Единственият начин да придобие изобщо някакво гражданство, е, ако се издаде акт за раждане в България.
В преюдициалното запитване съдът пита доколко детето, което е български гражданин и съответно европейски, ще може да упражнява правото си на свободно движение. Тук е нарушено и правото на равенство, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът е доколко държавите членки могат да имат свободата на преценка и широко поле за размисъл и да питат за биологичен произход на детето, когато става въпрос за свободно право на придвижване.
- Изпълняват ли се решенията на съда в Люксембург?
- Ако не се изпълняват, във всеки един момент може да бъдат наложени допълнителни парични санкции.
- Административният съд иска магистратите в Люксембург да отговорят във възможно най-кратки срокове, защото става дума за дете. Какъв е най-бързият срок?
- Делото може да бъде разгледано от 6 месеца до две години. За нас, юристите, бързи срокове са едно, за хората, които не са с юридическо образование - съвсем друго.
Ако обаче делото беше обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), той щеше да го насрочи за разглеждане в рамките на година - година и половина, което също не е бърз срок. Ако трябва да сравняваме съда в Люксембург и българската съдебна система, бих казала, че еднакво време ще ни отнеме да се произнесе и ВАС. Съдът на ЕС също е претрупан от дела, но има по-голяма ефективност, отколкото българския.
- Промяната в образеца на акта за раждане може ли да се извърши без големи законови изменения?
- Промяната в образеца може да стане чрез отразяване в наредбата, която го засяга. По отношение на децата, които са родени в България, и техните права, не мисля, че би могло да се постигне, без да има промяна в закона.
- В момента темата за нова конституция е отворена. Представителите на ЛГБТ обществото поканени ли сте да участвате в дискусиите и кръглите маси, които предстоят, ако не за друго, поне да изговорите пред депутатите и вашите виждания?
- Естествено, че никой не ни е поканил. Правата на ЛГБТ хората продължават да бъдат неудобна тема за политиците. Те се изключват от политическите платформи, освен от тези на крайнодесни политици, които вземат открити, аз бих ги нарекла фашистки, възгледи срещу ЛГБТ хората и ЛГБТ движението в България.
Проблем на
по-умерените партии
е, че се страхуват
от темата за ЛГБТ
правата у нас, въпреки че ЛГБТ хората са гласоподаватели и данъкоплатци. Говорим за един доста широк кръг от хора, които не вземат участие в изборните кампании и не дават своя глас за никоя партия, защото няма политически проект, който да защитава правата им. Това е проблем на политиците. Може би им трябва време, за да се осъзнаят, че ЛГБТ хората са от 5 до 10% от това общество. По една бегла сметка са 300 000 -400 000 човека.
Ние имаме много силна позиция по отношение на дебата за промяна в конституцията и правата на ЛГБТ хората. Смятам, че така предложените изменения на конституцията са просто измиване на ръце.
