Демонтирането на мафиотизираното управление на ГЕРБ повелява да се затворят вътрешните фронтове в цялата демократична общност, смята евродепутатът
„Снощният дебат в Европейския парламент е закъсняло признание от страна на Брюксел, че в България има тежка криза на демокрацията. Европа също носи отговорност за тази криза със своето съглашателство и снизходително отношение към премиера Бойко Борисов."
Това заяви в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.
По думите му дебатът е победа за хилядите българи, "които не се умориха да протестират три месеца срещу беззаконието и мафиотизираната държава. Брюксел най-сетне бе принуден да признае, че България е в тежка криза на демокрацията. Достойните наши сънародници, които си износиха подметките по софийските павета, постигнаха тази етапна победа".
„За съжаление, дебатът показа и цялата безпомощност на европейските институции, които дори не могат да формулират избистрено мисълта си, защото робуват на брюкселския език. На европейския жаргон покварата, провалите, погазването на закони и демокрацията се наричат с евфемизма „предизвикателства", а различните законови актове, с които нашите власти извращават препоръките на Комисията, се наричат „напредък". Чиновническият манталитет, компромисният дух, обтекаемите формулировки са отнели на Брюксел способността да изрича истината. В този смисъл - нашите свобода, демокрация, честни избори зависят от мобилизацията на протеста в България. Ние сами трябва да изречем истините, които президентът, хората от протеста, политици от опозицията, като г-жа Корнелия Нинова и г-н Христо Иванов, вече изричат. Културната общност също, макар и със закъснение, се подписа под тези истини. Европа е абстрактен коментатор, който все още се радва на старите си лаври на еталон на демокрацията и обича да се произнася върху проблемите в трети страни, но често премълчава своите - както в случая с България", коментира още Иво Христов.
Критиките на Европейската комисия относно безотчетния главен прокурор, зависимите медии, неясната медийна собственост и "злополучната завера на ГЕРБ да си напише конституция" българският евродепутат коментира така: "Неприятното е, че тези пороци се знаят отдавна. Европа, в частност Германия, също носи отговорност за тази криза с наивната си, понякога и користна подкрепа за режима на Борисов. Да речем, мониторингът на българското правосъдие не само не го подобри, а задълбочи упадъка му - заради формалния и политизиран начин, по който се провеждаше.
През годините той се превърна в инструмент за политическа подкрепа за режима в България срещу покорно поведение от страната ни в рамките на Европейския съвет."
Според Христов празната пленарна зала и клишетата на лидера на Групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер в защита на Борисов ще стимулират много евроскептични настроения у нас и това е напълно разбираемо.
„Чест прави на хора като евродепутатите Клеър Дейли и Даниел Фройнд, които изрекоха истините за България от трибуната. Европейският жаргон и компромисният дух, този чиновнически манталитет са скопили Брюксел. Той е неспособен да изрече отчетливо едни очевидности", каза Христов пред Българското национално радио.
Той допълни също така, че се надява резолюцията да бъде одобрена.
„Инак Европа ще покаже обидна липса на интерес към събитията в България, което няма да спре процеса на промяната у нас, тъй като той е дълбинен; той е в ход. Икономическата криза у нас се задълбочава и е неизбежна, инвестиции вече няма, премиерът работи в странен режим, без да се появява пред хората. Ясно е, че това не може да продължава дълго и дано Европа го осъзнае своевременно", каза още Иво Христов.
Той коментира и изказвания на български евродепутати, които определиха резолюцията за България като „клевета" и „тюрлюгювеч": „Това е нелепо ехо от журналистиката на Гочоолу и Дочоолу - ползват се ефектни думи, хвърлят се, гърмят. Разбира се, че това е една реалистична резолюция, която в голямата си част изрича онова, което всички българи знаем за режима в България. Естествено е застъпниците на властта да търсят да я дамгосат с подобни високооктанови определения."
Иво Христов бе категоричен, че не е усетил разединение в рамките на БСП по отношение на резолюцията или политическия прочит на ситуацията в България.
„Политическата задача пред България е демонтирането на мафиотския управленски модел на ГЕРБ и това повелява да се затворят вътрешните фронтове в цялата демократична общност", смята той.
Присъствието на редица други теми в текста на резолюцията Христов коментира така: "Еврокухнята е такава, че почива на много широк компромис между всички държави членки и всички политически чувствителности, които присъстват в парламента. В този смисъл, всички документи на Европейския парламент са много разляти и много нефокусирани. За съжаление, това дава храна на популисти, които изместват фокуса от конкретния повод за една резолюция и поставят акцент върху традиционно присъстващи напомняния като Истанбулската конвенция, политиката към малцинствата и т.н. Те по никакъв начин не могат да поставят под въпрос решението на българския Конституционен съд, който обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на нашето законодателство."
Иво Христов смята, че ЕК вече е заявила по-реалистична позиция, отколкото по времето на Жан-Клод Юнкер.
„Не е изключено и да се активизира повече, тъй като новите механизми, които обвързват европейските фондове с върховенството на закона, дават достатъчно аргументи на Комисията да лиши България от тези средства. Такъв механизъм е на път да бъде въведен и ще видим кой ще бъде засегнат от неговото прилагане, при положение че актуалният дебат е дебатът за България. Напълно възможно е България да бъде засегната. Лошото е, че следващите управляващи, които и да са те, ще плащат греховете за десет години съглашателство на Европейската комисия с режима на Борисов."
На въпрос дали ще се повтори сценарият от 2013 г., когато по времето на Пламен Орешарски бяха блокирани еврофондове, Христов отговори: „Те бяха блокирани не заради конкретни грехове на България, а тъй като бяха използвани като инструмент за санкциониране на една нова власт, която не беше по вкуса на Брюксел, за да дойде друга, с която Брюксел се погажда добре - на гърба на българските граждани. Приемането на резолюцията, това, че външните фактори осъзнават наличието на голям проблем в България, би било една първа стъпка към оздравяването на българската обществена и политическа среда."
