Европейската комисия представи днес новите доклади за страните от Западните Балкани и Турция по пътя им към ЕС, предава БТА
Докладите са съпътствани от по-ясни и точни препоръки и насоки за следващите действия за тези страни, се посочва в съобщение на комисията. Надеждната политика на разширяване представлява геостратегическа инвестиция в мира, сигурността и икономическия растеж в цяла Европа, особено във време на нарастващи световни предизвикателства и разделения. Категоричната и основана на заслуги перспектива за пълноправно членство в ЕС за Западните Балкани е изцяло в интерес на ЕС по отношение на неговата икономика, политика и сигурност, допълва ЕК.
Постигането на напредък по въпроса с върховенството на закона остава значително предизвикателство, често свързано с липса на политическа воля, отчитат докладите. Изграждането на съдебна култура в целия регион на Западните Балкани все още е бавно, като няма достатъчно ангажираност с принципа на съдебна независимост. Общият ход на борбата с корупцията се забави и в повечето страни резултатите далеч не отговарят на изискванията за членство в ЕС. Най-слабият напредък през последната година беше отбелязан при свободата на изразяване и медийния плурализъм, се допълва в документите.
ЕК прави за пръв път цялостна оценка на постигнатото в преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия, и предлага по-нататъшни действия. Това ще даде възможност на предстоящите междуправителствени конференции да последва политически диалог за реформите, да се направи преглед на цялостния процес на присъединяване и да се изготвят мерки за следващата година, включително за отваряне и затваряне на преговорни глави.
По отношение на Албания и Северна Македония ЕК очаква първите междуправителствени конференции да се състоят възможно най-скоро. Комисията потвърждава, че двете страни са постиганали напредък в изпълнението на реформите. Албания отбеляза решителен напредък и е близо до изпълнението на поставените от Съвета на ЕС условия за първата междуправителствена конференция, пише в доклада.
От Босна и Херцеговина се очаква да работи по 14 ключови цели, посочени от ЕК, като досега са предприети само някои необходими действия. Косово бележи ограничен напредък по свързаните с ЕС реформи и е важно местните власти да увеличат усилията, включително с изпълнението на споразумението за стабилизиране и асоцииране, отбелязва комисията.
Допълва се, че ЕК е приела днес икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, чиято цел е да насърчи дългосрочното възстановяване на региона и прехода към "зелена" и цифрова икономика, да повиши регионалното икономическо сътрудничество, да насърчи икономическия растеж и да подпомогне реформите, необходими за напредване по пътя към ЕС.
Турция остава ключов партньор за ЕС, но продължава все повече да се отдалечава в областите на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт, където се наблюдава значително отстъпление, посочва ЕК. Преговорите за присъединяване са в застой и отварянето или затварянето на други преговорни глави не е на дневен ред, пише в доклада.
Основните факти, довели до тази оценка, остават налице, въпреки потвърдения от правителството в Анкара ангажимент за присъединяване към ЕС. Диалогът и сътрудничеството с Турция продължиха, особено за преодоляване на предизвикателствата с миграцията, въпреки безпокойството от събитията на гръцко-турската граница през март 2020 година. Външната политика на Турция противоречи във все по-голяма степен на целите на ЕС по общата външна политика и политиката на сигурност, допълва ЕК.
