Американците Харви Олтър и Чарлз Райс и роденият във Великобритания учен Майкъл Хоутън са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физиология или медицина, присъдена им за откриването на вируса на хепатит С. Редица експерти приветстват техните постижения, довели до "заслужено признание", съобщават световните агенции.
Оповестявайки тазгодишното отличие, Нобеловият комитет отбелязва, че благодарение на труда на тримата лауреати е идентифициран основен източник на предаван по кръвен път хепатит, който не е можело да бъде обяснен с откритите по-рано вируси на хепатит А и В. Дейността им, датираща от 70-те и 80-те години на миналия век, е допринесла за спасяването на милиони човешки животи, предава БТА.
Харви Олтър получава признание за откриването на нов вирус, причиняващ трети тип хепатит - хепатит С, Майкъл Хоутън - за изолирането му, а Чарлз Райс - за предоставянето на окончателното доказателство за съществуването му.
"Благодарение на тяхното откритие са налични силно чувствителни тестове за вируса. С тяхна помощ са елиминирани много случаи на хепатит след кръвопреливане на редица места по света, допринасяйки съществено за подобряване на глобалното здраве", посочват от комитета.
"Откритието им позволява и бързото развитие на антивирусни лекарства, насочени директно към хепатит С. За първи път в историята заболяването може да се лекува, увеличавайки надеждата за изкореняването на вируса на хепатит С от глобалното население", допълват от Нобеловия комитет.
Уил Ървинг, вирусолог от Университета на Нотингам, цитиран от Асошиейтед прес, казва, че идентифицирането на хепатит С е "Свещен Граал" в медицината.
"След откриването на хепатит А и В става ясно, че има поне още един вирус или повече, които причиняват чернодробно увреждане", казва специалистът.
"Знаехме, че има вирус в кръвта, защото след кръвопреливане хората получаваха чернодробно увреждане. Рискът ни беше известен, но не можехме да направим нищо. Не знаехме какво представлява този вирус и не можехме да го тестваме", допълва Ървинг.
Патрик Ернфорс от Нобеловия комитет прави паралел между тазгодишното отличие и настоящата усилена дейност на милиони учени по света да преборят коронавирусната пандемия.
"Първото нещо, което трябва да се направи, е да се идентифицира вирусът причинител. Когато това се случи, вече имаме отправна точка за създаването на лекарства и разработването на ваксини. Така че действителното откритие, самото откриване на вируси, е критичен момент", казва Ернфорс.
За разлика от вируса на хепатит А, който се предава чрез замърсена храна или вода и причинява остра инфекция, която може да продължи до няколко седмици, вирусите на хепатит В и С се предават чрез кръвта.
Американският учен Барук Блумберг открива вируса на хепатит В през 1967 г., за което през 1976 г. печели Нобелова награда за физиология или медицина. Неговото откритие обаче не обяснява всички случаи на хроничен хепатит - заболяване, което става все по-често срещано дори при привидно здрави хора след кръвопреливане.
"Преди откриването на вируса на хепатит С преливането на кръв беше малко като руска рулетка", казва Нилс-Йоран Ларсон от Нобеловия комитет.
Харви Олтър работи за Националните здравни институти на САЩ, когато открива, че плазма от пациенти, които не са имали хепатит В, също може да пренася болестта. Пробивът идва през 1989 г., когато Майкъл Хоутън и колеги, работещи във фармацевтичната фирма "Кайрон", използват комбинация от молекулярна биология и техники от имунологията, за да клонират вируса. По-късно Чарлз Райс потвърждава, че клониран хепатитен вирус може сам да причини трайна инфекция при шимпанзета и да възпроизведе заболяването, наблюдавано при хора.
Вирусът на хепатит С принадлежи към семейството на флавивирусите, към което спадат също причинителите на западнонилска треска, денга и жълта треска.
Греъм Фостър, професор по хепатология от университета "Куин Мери", отбелязва приноса на Олтър, Хоутън и Райс за спасяването на милиони човешки животи и казва, че отличаването им с тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина е "напълно заслужено".
