СЕМ ще контролира и видеоплатформите според промените в медийния закон, предложени за обществено обсъждане
Търговските телевизии вече сами ще определят колко реклама да излъчват в един час програмно време. Тя обаче не може да бъде повече от 20% в периода между 6 и 18 ч и също толкова от 18,00 до 0,00 ч. Как и къде ще бъде разположена, решават медиите.
Това предвиждат промените в Закона за радиото и телевизията, предложени от Министерството на културата. Те са предоставени за обществено обсъждане от 31 юли до 31 август.
В сега действащия закон рекламата в частните телевизии е позволена до 12 минути на час. С промените телевизиите ще могат да ги увеличат в по-гледаемите часове и съответно да ги намалят тогава, когато зрителската аудитория не е интересна за рекламодателите. Като цяло рекламата за денонощие е намалена, след като липсва разписание за нея от 0,00 до 6,00 ч, но това поначало е “мъртво” време за реклами и едва ли ще доведе до загуба на приходи за медиите.
Същевременно от т.нар. рекламни паузи са изключени авторекламите, промоциите на европейски филми, призивите за благотворителност, съобщенията за спонсорство и продуктовото позициониране, тъй като те не се приемат за търговски съобщения от закона.
Рекламата
в БНТ и БНР
обаче
не се променя
Обществената телевизия остава с изискването да излъчва 15 минути реклама на денонощие и 4 минути на час, докато за БНР позволението е 6 минути на час. В регионалните програми и на двете медии рекламата може да е 6 минути на час.
Другата голяма новост в предвидените промени е, че платформите за споделяне на видеоклипове започват да се контролират от Съвета за електронни медии. За тях впрочем ще важат същите изисквания какво да е съдържанието на рекламата, както и за доставчиците на медийни услуги. Така например са забранени рекламите на цигари, като промените включват вече и електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.
Ще се изисква и ефективно
намаляване
на търговските
съобщения,
които
предлагат на
децата “храни
и напитки,
по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен”.
Промяната на медийния закон трябва да стане факт през септември. Тогава изтича крайният срок, в който той трябва да бъде синхронизиран с европейската Директива за аудио-визуалните медийни услуги. Тя е приета на 14 ноември 2018 г., а държавите в ЕС имаха 21 месеца, за да я приложат в своите законодателства.
Директивата засяга аудио- и видеосъдържанието в медиите, включително и в интернет сайтовете. Разпоредбите ѝ, както и на българския медиен закон, не важат обаче за електронните варианти на вестници и списания, включително видеоклипове, включени в редакционното им съдържание, и анимирани изображения.
Не важат също и при предоставяне на аудио-визуално съдържание на интернет сайтове за лично ползване.
Според предложените промени регулирането на медийната среда ще става и чрез няколко кодекса на професионални организации, чието спазване също ще се контролира от СЕМ. Това са етичният кодекс на българските медии (създаден през 2004 г.), за чието изпълнение следи фондация “Национален съвет за журналистическа етика”, единният стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, приет в индустрията, и националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от сдружение “Национален съвет за саморегулация”.
Впрочем
етичните
правила за
рекламата
важат и за
видеоплатформите,
като при нарушение СЕМ ще може да им налага финансови глоби.
За голяма част от дейностите си съветът е длъжен да уведомява Европейската комисия. В закона много подробно е описано взаимодействието между СЕМ и ЕК, след като се осигурява свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави членки. Например СЕМ трябва да уведоми ЕК в срок от 1 месец за правилата, по които медиите у нас работят. Ако има нарушения от страна на доставчик, който е под юрисдикцията на друга държава членка, също трябва да бъде уведомена ЕК. От своя страна Европейската комисия се произнася за мерките, които СЕМ взема спрямо нарушителите от чужди държави членки. При установяване на несъвместимост Съветът за електронни медии спешно прекратява прилагането на мерките.
Освен това чрез директивата си Европейската комисия изисква актуализиран списък на доставчиците на медийни услуги и на видеоплатформи, който се поддържа от СЕМ. Те ще влязат в централизирана база данни на ЕК, до която е осигурен публичен достъп.
Според проектозакона
СЕМ показва и
собствениците
на електронни
медии,
като осигурява в регистрите си връзка към информацията за “структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари”.
