Индекс на пълноценния живот е национално представително за България проучване, което изследва значението на 82 показателя, разделени в 7 категории – здраве, рекреация, отношения, пари, професия, образование и цели. На тази база се изчислява и Индекс за пълноценен живот, който показва доколко качеството на живот на българина отговаря на неговите очаквания. То се изготвя от „Прогрес Консулт“ по поръчка на Лидл България. Проведено е сред 1000 респонденти в периодите непосредствено преди и след обявяването на извънредното положение в страната (януари 2020 г. и април 2020 г)
- Изготвяте проучването Индекс на пълноценния живот на българина по поръчка на Лидл България четири години. Споделете какви са основните тенденции в последното проучване, което оповестихте преди няколко дни спрямо предишните три изследвания?
- Едни от най-важните тенденции, които наблюдавахме в предходните години, получиха своето силно развитие. Най-съществената от тях е, че в условията на извънредна ситуация българинът не реагира първосигнално, а като мислещ човек. Той не се фиксира върху конкретния проблем, а търсейки начин да се адаптира към новите условия, се вглежда по-дълбоко в себе си и в света около себе си. Имаше вариант да се капсулира, да се отдаде на най-битово мислене, но не го направи. Използва това, че за момент трябваше да спре всекидневния си бяг и започна да си даде сметка за повече неща в живота. Възможността да загуби много конкретни неща – здравето си, част от препитанието си, разбира се заеха голяма част от съзнанието му. Но той остави „свободна“ достатъчно голяма част от него, за да хвърли по-широк поглед. И като се вгледа в себе си и се огледа около себе си той по-добре си даде сметка кои са нещата в живота му, които действително си струват. Така той продължи – но на много по-висока скорост и рязко – като драг рейсър, да се придвижва в посоката, която бавно и методично се развиваше досега: посоката на осъзнаване, че всъщност много по-широк комплекс от фактори правят живота му пълноценен.
- За първи път правите допълнително проучване, което сравнява критериите на българина за пълноценен живот преди и по време на извънредното положение. Какво наложи това и как се пренаредиха критериите в новата ситуация?
- Всяко излизане извън руслото – независимо дали става въпрос за избухнала епидемия, финансова криза или неочакван победител в изборите, променя в някакава степен – и за някакъв период – традиционните ни мисли и нагласи. Неизбежно беше такова драматично събитие като извънредното положение да доведе до някаква промяна в мислите, усещанията и ценностите ни. Уникалното за нас в случая бе, че редовното годишно проучване се проведе буквално седмици преди настъпването на проблема и затова провеждането на второ проучване – сред самия разгар на извънредното положение, ни даде възможност да проследим „в ход“ измененията в приоритетите на българина.
Досега здравето на близките и личното здраве винаги са били на първи позиции измежду всички изследвани 82 фактори. От своя страна пък групата фактори Пари сама по себе си изместваше всички останали. Любопитното е, че всеки един фактор от тази група сам по себе си е с по-ниска стойност от здравето, но самата група като цяло излизаше като средна стойност на първа позиция. Затова до възникването на кризата, категорично първо място в приоритетите ни заемаха парите – не просто като средство, а като символ на материалното. Това, което всъщност е най-драстичната промяна вследствие на ситуацията, е, че парите бяха изтласкани по-назад от други групи фактори. Не защото стойността на значението им намаля – то на практика се запази непроменено, просто българинът осъзна, че истински стойностните са други групи фактори. Кризата буквално изравни тежестта на здравето, отношенията и образованието, поставяйки ги с една идея по-напред от парите.
- Прави впечатление, че отношенията и образованието излизат на по-предни позиции. На какво се дължи това?
- Една от малкото, но съществени ползи от кризата е, че принудително спря бясното ускорение, което придобиваше живота ни, при което ускорение всеки се концентрираше максимално в своето платно, за да не се блъсне в някой ТИР, обрано казано, и нерядко забравяше да се огледа дори за най-близките си. Ударената от кризата аварийна спирачка беше това, за което апелираше нашата група ФСБ в песента си „Ако спреш“ от разтърсващия албум „След 10 години“:
„Кажи "стоп", дъх поеми!
Кажи "стоп" и във тишината
за миг спри да бъдеш все първи ти!“
Вече сме не след 10 години, а след 37 от раждането на песента, а вместо да отзвучи – този призив ставаше все по-актуален. Защото тази песен беше създадена още преди ерата на цифровото общество, но вече се наблюдаваха признаци на задаващите се процеси. През тези години започнахме все повече да се вторачваме в себе си и в своя път и все по-малко да обръщаме внимание на хората около себе си. Шамарът на извънредното положение рязко промени нещата: принудително поставени в условията да общуват, българите (а вероятно – и други народи), започнаха да забелязват по-добре близките си и да се замислят кое всъщност е по-важното в живота: съмнителната полза от материалния просперитет на всяка цена – или отношенията в някаква общност. На практика се случи преоткриване на необходимостта от поддържане на човешките взаимоотношения отвъд рутината на всекидневието и на цифровото общуване (подсилено от страха да не се случи нещо с нас или с близките ни).
Подобно сътресение преживя и нагласата ни към образованието. За наше съжаление, в последните години точно групата фактори, свързани с образованието, бележеше спад на значението. Образованието, което винаги е било еталон за отношението на българина към живота и към бъдещето, взе да „потъва“ в ранглистата на ценностите. Сега обаче, когато семействата останаха насаме със себе си за дни и седмици, родителите започнаха по-добре да забелязват, че децата правят нещо, което изисква поне малко повече от вечерното „Изпитваха ли те днес?“. Вероятно е и мнозина да са забелязали едва сега, че воплите за лошата образователна система май са прекалени, че училището всъщност се е развило, че успя до немалка степен и за изключително кратки срокове да се нагоди към онлайн обучението, което с всичките си недостатъци не просто дава знания, а поддържа у децата чувството за ангажимент. Защото не можем да пренебрегнем факта, че от Втората световна война насам не е имало прецедент, в който децата от толкова много държави по света, едновременно, да излязат от училищата за срок от половин година (и това – в най-добрия случай, ако не се сбъднат някои прогнози, че през есента е възможна втора част на драмата).
- Бихте ли обобщили какво прави животът на българина пълноценен?
- Отношения, образование, здраве и пари – това са четирите групи фактори, които формират основата на представата на българина за пълноценен живот. Зад тази проста наглед конструкция обаче прозират някои доста по-съществени елементи. В миговете преди кризата, в рамките на редовното годишно проучване, се прояви, че под повърхността върви поток на преосмисляне на ценностите. Една основна част от него заема темата за свободата. Дори в наглед най-материалната група фактори – парите, пролича, че те вече не са такава самоцел, ориентирана към придобиването, имането, статуса, а са средство за постигане на независимост. Това съвсем пряко кореспондира с резкия скок – за първи път, откакто изследваме тази тематика, на желанието да се чувстваш свободен. Ето защо е обяснимо поради какви причини – в рамките на директното проучване на ефектите от извънредното положение, значителен дял от българите ги определиха като прекалено ограничаващи свободата (дори на фона на твърденията, че тези мерки у нас са по-меки, отколкото в редица други държави).
