Kрай на крепостничеството след Черната чума, поява на социалната държава след Втората световна война... от пепелищата на големите бедствия понякога поникват големи социални постижения.
Изправени пред коронавирусната криза, много правителства взеха мерки, които до момента изглеждаха утопични: "проверки" на частни лица, подобрени медицински грижи за най-уязвимите, жилища за бездомниците, обещания за големи инвестиции в здравеопазването. Възможно ли е те да се запазят?
Защита на несигурните работни места
По-специално вирусът подчерта значението на служителите, чиито работни места се смятат за несигурни - шофьорите, касиерите, доставчиците, учителите, медицинските сестри. Слабо платени и понякога пренебрегвани, те крепяха държавите по време на ограничителните мерки.
Във Великобритания има пет милиона работещи на свободна практика, които често нямат социално осигуряване. Страхувайки се, че те ще продължат да работят дори и когато боледуват, "Даунинг Стрийт" реши да им предложи платени отпуски по болест от първия ден, вместо от петия, както досега, и да им предостави същите помощи за безработица, както за работещите по договор служители - 80 процента от техния среден месечен доход, до 2500 паунда на месец.
Британският министър на финансите Риши Сунак вече спомена за забавяне на тези помощи, но знаейки, че "силните зависеха от слабите за оцеляването си", може да се окаже трудно да им се отнемат изцяло всички тези придобивки, констатира Дейвид Нейпиър, преподавател по медицинска антропология в Лондонския университетски колеж.
Универсален доход
Идеята за универсален базов доход си проправя път, от Хонконг до САЩ, където властва индивидуализмът. За да запази икономиката работеща, републиканската администрация на американския президент Доналд Тръмп включи директни парични плащания в размер до 3000 долара на семейство в пакета си със стимули срещу икономическия шок, който вече остави без работа 30 милиона души.
Проучване на Оксфордския университет показва, че 71 на сто от европейците подкрепят идеята за универсален базов доход, която доскоро се смяташе за "радикална, ако не и утопична", отбелязва професор Гартън Аш.
Милиарди за болниците
Работещите в спешната помощ лекари и медицинските сестри са на първите линии в борбата срещу пандемията и много от тях са сред жертвите й. Във Франция те се борят от години, искайки средства за болничната система, която вече беше на прага на разпадането, когато се стовари "цунамито" на Ковид-19.
След като заяви, че не разполага с "магически финанси", президентът Еманюел Макрон обеща "мащабен план" за болниците.
Във Великобритания, след десетилетие на притеснителни съкращения, Борис Джонсън стана страстен защитник на безплатната система за здравеопазване (Националната здравна служба, НЗС), още повече след като се излекува от Ковид-19 в обществена болница.
"Историята на премиера, спасен от НЗС, е въздействаща", смята Марк Харисън, преподавател по икономическа история в университета Уоруик. "След това би било трудно за консерваторите да се откажат от обещанията си" за инвестиции в здравеопазването.
Хотели за бездомниците
Бездомниците, като цяло в лошо здравословно състояние, са особено изложени на заразяване, когато намерят подслон в пренаселени приюти.
Британското правителство стартира програмата "Всички вътре" и местните власти се обърнаха към хотелите или хостелите. Според правителството са били настанени 5400 души, или 90 на сто от тези, които обикновено спят на улицата.
Тези числа не включват всички бездомници, чийто брой във Великобритания се оценява на около 170 000 според асоциацията "Крайзис". И "много хора са на прага на това да бъдат изгонени от своето жилище, но правителството положи невероятни усилия", отбелязва Джеймин Басран, говорител на "Крайзис". "Това показва какво е възможно, когато има политическата воля."
Екологичната ръка на правителството?
Мнозина призовават да се използва сегашното завръщане на "държавната ръка", за да се насочи индустриалната политика, както по време на Плана Маршал след Втората световна война, и да се използва това за "позеленяване" на икономиката.
Дори директорът на Международната агенция по енергията (МАЕ) Фатих Бирол призова лидерите да "се уверят, че енергийният преход е на водещо място в техния отговор на пандемията от Ковид".
Във Франция организацията на работодателите поиска "мораториум" върху въвеждането на екологични мерки, но правителството казва, че няма да има никакво забавяне на приемането на законите против отпадъците и против найлоновите торбички. То освен това потвърди, че финансовата инжекция от 7 милиарда евро в подкрепа на авиокомпания Ер Франс ще трябва да бъде съпътствана от намаляване на полетите на малки разстояния и на вредните емисии.
В Германия исканията за помощ от провинциалните власти ще трябва да се обвързват с ангажименти за климата.
Кой ще плаща?
Според Марк Харисън кризата, "защото засяга всички, има потенциал да промени за дълго възприятията на хората" и дори да "направи по-морален" икономическия живот.
В по-дългосрочен план правителствата ще се окажат сериозно задлъжнели, данъците ще се повишат и "ще стигнем до границите на солидарността", прогнозира Санкалп Чатурведи, преподавател в бизнес училището на Имперския колеж.
(БТА)
