Варшава внимателно следи дискусиите в ЕС за пътищата към изход от икономическата криза, изострена от коронавирусната пандемия. Премиерът на Полша Матеуш Моравецки приканва да бъде разработен нов "план Маршал". Отговаряйки на въпроси от интернет потребители, той направи интригуващо изявление. "Не можем да позволим американски или китайски компании да завоюват Европа", каза полският министър-председател. "Трябва да защитим европейските компании. Затова скоро ще предложим пакет, който да защити компаниите от враждебни поглъщания".
С други думи, Варшава казва, че европейският бизнес няма нужда нито от американски, нито от китайски пари. Но къде стои тогава шкафчето, от което да бъдат взети? Погледите на ред страни-членки на ЕС са обърнати днес към Берлин. Както посочва сайтът "Политико", "мнозина се надяват, че Германия, понасяла досега кризата по-добре от повечето страни, ще склони да си развърже кесията". Германците впрочем успешно се отбраняват и отказват да одобрят емитирането на специални еврооблигации, работещи по принципа "заема един за всички, но заемът се изплаща от всички за един". Реална е обаче перспективата ЕС все пак да се реши на излизане от кризата чрез преки трансфери за най-силно пострадалите страни, а не чрез евтини кредити, които само ще увеличат външния дълг на получателите. Въпросът е кои ще бъдат признати за "най-пострадали". Професор Марек Белка, оглавявал навремето полското правителство и Централната банка, вижда главната опасност там, че "нашите потребности ще трябва да се конкурират с реалните потребности на средиземноморските страни".
По думите му една голяма страна - Италия, може да бъде сполетяна от икономическа катастрофа, а това "не бива да се допусне, тъй като без Италия няма Европейски съюз". На този фон борбата за парите на ЕС може според него да бъде изгубена от "сравнително новите държави-членки, злонамерено наричани понякога за съжаление, извинете за израза,"евробедняци". Директен намек за Полша. Затова на Варшава днес не й е лесно. От една страна, заради европейските грантове тя има изгода да се престори на нещастна и неспособна да се справи с коронавируса. От друга страна, държавата на р. Висла в момента е и в политическа криза поради проблеми с организирането на президентските избори, предстоящи по закон на 10 май. Управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) не може да си позволи загуба и полага всевъзможни усилия да произведе изборите в срок. Защото днес кандидатът на управляващите - сегашният президент на Полша Анджей Дуда, има всички шансове да спечели в първия тур, но ако вотът бъде отложен, не се знае какво ще стане с рейтингите му. ПиС е изправена пред трудна задача - да намери пари някъде извън страната и същевременно да се представи в самата страна като партия, която успешно се справя и с разпространението на вируса, и с ликвидирането на последиците.
Изглежда тя залага на Берлин. Полско-германската търговия е най-важният фактор, за който Варшава има едно наум. По статистически данни през 2019 г. на полска земя са работили 6561 компании, сред чиито акционери има германска фирма или физическо лице - германски гражданин. Германците са представени от големи корпорации като Фолксваген и Бе Ем Ве (автомобили), E. ОН (енергетика), Метро А Ге AG (търговия на едро и дребно), Алианц (застраховки), Бош (битова техника и електроинструменти), Дойче Телеком (телекомуникации), Дойче Пост (пощенски услуги), Дойче Банк (финанси), Байер (химия и фармакология). Това естествено не е нещо уникално, германски фирми има в много страни. Но има и друго: множество "кръвоносни съдове и нерви" изпълват полско-германските крайгранични региони. Тъй че наложените от Варшава карантинни ограничения започват да дразнят главите на германските федерални провинции. Наскоро например премиерът на Бранденбург Дитмар Войдке прикани в послание полското правителство да реши въпроса за пътуванията между Полша и Германия. По изчисления на германската търговско-промишлена палата към 25 000 души постоянно се движат в двете посоки, защото работят в Бранденбург или Берлин. На 27 март обаче Варшава нареди пътуващите да се поставят за две седмици под наблюдение. Месец след това на няколко полско-германски КПП-та от двете страни на границата протестираха местни общини, недоволни от "негативните последици" на карантината.
"Според мен полското правителство се престара", заяви на свой ред премиерът на Саксония Михаел Кречмер. Мнението му и това на Войдке споделят техни полски колеги. Двуседмичното наблюдение парализира крайграничния трудов пазар, пише във в. "Жечпосполита" Кшищоф Брамовски, доверено лице на маршала на полското Долношльонско воеводство по международните връзки. Той предупреждава за растяща безработица сред поляците в граничните региони и рискове за полските фирми, предоставящи услуги извън страната. Продължи ли полското правителство да се бави с решенията, това "може да има катастрофални последици", изтъква Брамовски. Въпросът обаче не е само в икономиката - има и сериозен политически подтекст. Изявленията на премиерите на двете федерални провинции предизвикаха болезнена реакция у някои полски експерти, съзрели в тях"манталитета" на Германия, все още приемаща като "свои" граничните германски райони, присъединени към Полша след Втората световна война. От Берлин се иска "да уважава интересите на Полша", а не да смята, че "трябва да станем германско владение и е желателно да се разделим на по-дребни късчета, Полша не иска и няма да бъде германска област", пише полският католически сайт "Наш дженник".
Но може би Полша ще бъде принудена, най-малкото по икономически съображения, да стане част от Голяма Германия, запазвайки външните атрибути на суверенна държава. Естествено никак не е сигурно, че този негативен за Варшава сценарий ще бъде осъществен. Полша е натрупала доста сланинка и потенциал. Времето ще покаже как ще излиза от кризата. Друг въпрос е, че и германците не пасат трева. Докато посланичката на САЩ в Полша Джорджет Мосбакър се налага да прави публични изявления, бранейки интересите на притежаваната от американци телевизия Те Ве Ен 24, с която воюва "Право и справедливост", опитите на ПиС да полонизира наново полски медии - собственост на концерни от Германия, бяха отбити от Берлин тихо и мълчешком. В крайна сметка Полша може да не открие алтернативи, търсейки пари. И единствен изход ще стане "германското шкафче", за което ще трябва някак да си плати.
/БТА/
