„Ако общата концентрация на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата спадне значително в резултат на коронавирусната криза, това ще е за първи път в историята на измерванията от 50-те години на миналия век. Ние обаче не очакваме нещо подобно. ”Думите на на американския учен Ралф Килинг, ръководител на програма за анализ на атмосферата на Земята свидетелстват за скептицизъм в научната общност по темата през последните седмици, пише чешкото електронно издание Lidovky.cz.
Но истината е, че затихването или спирането на производството и всички видове транспорт през последните седмици предизвикаха безпрецедентен спад на емисиите. Според анализ на френска консултантска фирма, абсолютният обем на замърсителите в ЕС при всекидневно сравняване е паднало с едва доловими 58%. Токсичните азотни оксиди, основният източник на които са двигателите с вътрешно горене, са достигнали безпрецедентно ниво. А въздушният трафик в света падна до една трета.
Сателитни снимки, сравняващи нивата на замърсяване над населените центрове по света през март 2019 г. и 2020 г. показват намаляване на емисиите от порядъка на десетки проценти. И няма значение дали е Лос Анджелис, Делхи, Лондон или Севернобохемският басейн с кафяви въглища. Сега светът просто диша много по-добре.
Намалението на производството на въглищни централи в Китай през февруари 2020 г. (когато в страната приключи коронавирусната криза) беше равно на общото производство на средно голяма европейска държава. Примерът с Китай обаче, е тревожен: веднага след като ограниченията заради COVID-19 там паднаха, кривите на концентрация на вредни емисии се върнаха в стария коловоз.
Според Глен Питърс, ръководител на Центъра за климатични изследвания в Осло през следващата една година правителствата и международните институции ще имат съвсем различни опасения от опазването на климата. Всички програми ще се съсредоточат върху изкореняването на COVID-19 и най-вече върху рестартирането на икономиката", пише Financial Times, цитирайки експерта.
„Атмосферата в обществото е напълно различна в сравнение с последната световна криза в началото на века (…) Ясно е, че ролята на националните държави ще се увеличи след пандемията. Освен че ще се опитват да възстанови икономиката, правителствата просто няма да може да пренебрегват климатичния аспект, темата вече е твърде дълбока в обществото“, смята обаче Рейчъл Кайт, декан на Института по право и дипломация на Флетчер в Масачузетс, САЩ.
Въпреки това може да настъпи забавяне в опазването на околната среда. Например преговорите, насочени към постигане на конкретен график за европейската „зелена сделка“ (амбициозна програма, обявена от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за намаляване на парниковите газове в ЕС с 50 процента до 2030 г.), вече са спрени.
Друга голяма спонсорирана от ООН климатична конференция, която трябваше да се проведе в Шотландия през ноември 2020 г., беше отложена до следващата година поради коронавирус. А Конгресният център в Глазгоу, където тя трябваше да се състои, бе превърнат в импровизирана болница за пациенти със заболяване от COVID-19.
Потискането на човешката дейност заради пандемията е като гигантски експеримент, който според Джеймс Лий, професор по атмосферна химия в Университета на Британски Йорк, ще ни научи на много „Например транспортът е сведен до минимум, но електроцентралите продължават. Това никога повече няма да се повтори. И скоро ще видим последствията“, казва ученият.
Пандемията може би ще разклати някои от общите идеи. Немският всекидневник Die Welt анализира данни от станции, които измерват концентрациите на CO2 в няколко германски градове. Поради значително по-ниския трафик се очакваха и значително по-ниски нива на замърсяване, но това не беше потвърдено на някои места. Според германските експерти обаче онези, които биха искали да омаловажат въздействието на автомобилния трафик върху качеството на въздуха въз основа на тези данни, трябва да изчакат: дългосрочните измервания ще покажат голяма зависимост", пише lidovky.cz
