С Решение № 16/14.04.2020 г. по наказателно дело № 1149/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение по в.н.о.х.д. № 622/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС), съобщиха от кабинета на шефа на ВКС. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 1477/2018 г. на Софийския градски съд. С нея Константин Сулев е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК (манипулиране на електромер), както и за престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (свождане на жена при условията на продължавано престъпление към съвкупления с трима мъже).
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от САС само в частта, свързана с обвинението за манипулиране на електромер.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. В мотивите на решението се казва: „Преди всичко е необходимо да бъде посочено, че сезиращият настоящата инстанция протест в съществената си част съставлява почти буквален препис на подадения въззивен протест. При това съдържание на процесуалния документ дължимата от касационната инстанция проверка се лишава от присъщите u преценки“. Според върховните съдии няма как претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд да бъде обоснована чрез преповтаряне на фактически изводи по отношение на консумацията на електрическа енергия през определени периоди, съпоставена със средномесечните температури на въздуха за същия период. Още по-непонятно според съда е оплакването в протеста, че САС не бил обсъдил „всички възможни версии за време (период) на реализиране на противоправната манипулация на процесния електромер“, както и относно неговото авторство. В мотивите на решението се напомня: „С внасянето на обвинителен акт прокуратурата обвинява дадено лице в извършване на престъпление, индивидуализирано по време, място, начин на извършване, автор и именно тези обстоятелства се включват в предмета на доказване като детерминирани от обвинението, като те подлежат на установяване в рамките на съдебното производство“.
Върховните съдии са категорични, че единствено годният предмет на разглеждане в касационното производство, съобразно съдържанието на протеста, са оплакванията за допуснати процесуални нарушения, свързани с избирателен, превратен и нелогичен доказателствен анализ. Основното възражение на държавното обвинение е свързано с лишаването от кредит на доверие на показанията на свидетеля Евгени Х. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, в която касационната инстанция няма право да се намесва. Основание за такава намеса би било налице, ако дискредитирането на определен доказателствен източник е сторено произволно и несъответно на доказателствената съвкупност. В случая САС не е имал основание да не се съгласи с подробно и аналитично изложените съображения на първата инстанция по отношение на ненадеждността и липсата на достоверност на показанията на свидетеля. Водещо за тяхното отхвърляне са били конкретни съображения, на фона на отказа на свидетеля да дава показания пред съда, за констатирани множество и съществени противоречия в заявеното от него в приобщените показания, дадени на досъдебното производство. Съобщените от свидетеля противоречиви фактически данни за това кога е извършена манипулацията, как той, подсъдимият и неустановеното лице са се придвижили до там, описанието на разположението на електромера, начина на отключване на вратите и металните капаци, са обстоятелства, непосредствено свързани с конкретиката на инкриминираното деяние и поради това не могат да бъдат оценени като несъществени противоречия, както се претендира в протеста. „Защитен в решението е и изводът за пристрастност на свидетеля, който, като елемент от оценката на това доказателствено средство, е довел, в допълнение към констатираните противоречия, до невъзприемане на неговите свидетелски показания“, се казва в решението на ВКС. Този извод е направен не само на основа на заявеното открито негативно отношение на свидетеля към подсъдимия, но и във връзка с непоследователните му изявления при разпитите пред съда, сочещи на поведение в зависимост от актуалния личен интерес на свидетеля. Показанията му освен това не са ценени изолирано, а са изследвани и във връзка с останалата доказателствена съвкупност.
Без основание е и оспорването в протеста на извода на решаващите съдилища за невъзможност да се установи несъмнено и категорично периодът на извършване на деянието.
Процесът на формиране на вътрешното убеждение на въззивният съд следователно не страда от пороците, заявени в протеста. Според върховните съдии не е била допусната превратна, избирателна или не според действителното съдържание оценка на доказателствата, направен е задълбочен и съвкупен анализ на всички доказателства и средствата за тяхното установяване. При това като несъмнен и безспорен е приет единствено фактът, че електромерът, обслужващ жилището на подсъдимия Сулев и служещ за отчитане на потребената електрическа енергия е бил манипулиран чрез поставяне на резистор и е отчитал по-ниско потребление. „Всъщност единствените фактически данни за това подсъдимият Сулев да е възложил на неустановено лице, притежаващо специални технически умения, да извърши манипулация на електромера с цел отчитане на по-малко от потребената електрическа енергия, се съдържат в показанията на свидетеля Евгени Х. Тяхното лишаване от доверие е убедително аргументирано и не са налице никакви други доказателства за авторството на деянието“, пишат върховните съдии.
