Вече изпитаният германски модел за изпращане на служителите у дома в замяна на гаранции за запазване на работните места в периоди на икономически спад може да помогне на Европейския съюз да ограничи щетите от пандемията от коронавируса.
Министрите от ЕС заявиха принципната си подкрепа във вторник за план за осигуряване на 100 милиарда евро (срещу правителствени гаранции от 25 милиарда евро) за субсидиране на заплатите, така че фирмите да могат да намалят работното време, вместо да уволняват хора.
Критици предупреждават, че германската практика на съкратеното работно време (Kurzarbeit), която помогна на най-голямата икономика в Европа да излезе по-бързо от рецесията през 2009 г., може да затрудни и забави така необходимото преструктуриране на ЕС.
Въпреки това, тя беше възприета от други страни за справяне със сривовете в резултат на кризата с коронавируса в Европа.
Германският профсъюз И Ге Метал (IG Metall) вече понижи исканията за възнагражденията на 3,8 милиона работници в металургичния отрасъл и представителите на работниците в компаниите започнаха да настояват за съкратено работно време, за да се помогне за намаляване на разходите за заплати.
"Пандемията от коронавируса ни принуди да се откажем от нормалното колективно договаряне на заплатите и сключихме сделка с работодателите, целяща да се гарантират работните места и доходите", каза Рудолф Луц, ръководител на оперативната политика в И Ге Метал, след като синдикатът се съгласи да не иска за момента увеличаване на възнагражденията.
Всички големи автомобилостроители в Германия, включително Фолксваген, Ауди, БМВ и Мерцедес, в последните седмици прилагат съкратеното работно време.
"Благодарение на съкратеното работно време можем да намалим производството, без да разрушаваме структурите. Служителите не може да бъдат уволнявани, те остават в предприятието и компаниите ще разполагат с квалифициран персонал, веднага щом кризата отмине", каза Луц.
Вместо да получават пълна заплата, служителите ще получават възнаграждения от осигурителен фонд, възлизащ на 26 млрд. евро, който се намира под надзора на Федералната служба по заетостта и гарантира на работниците най-малко 60 процента от основната им заплата или повече, ако компаниите също изплащат възнаграждения.
"Колкото по-щедри са условията, толкова по-голяма е вероятността за запазване на търсенето и предлагането по време на кризата и за бързо възстановяване след отпадането на ограничителните мерки, отбелязва икономистът от Дойче банк Марк де-Муизон.
ЕВРОПЕЙСКИ ВАРИАЦИИ
Въпреки че Франция разшири своята частична схема за безработицата, липсата на яснота за критериите, определящи кой да се ползва от нея, може да намали ефикасността й, казват анализатори от Дойче банк.
Испанските мерки изглеждат по-малко щедри, което може да изложи търсенето на по-голям риск при неблагоприятно развитие. Несигурност има и около прилагането на британската схема за запазване на работните места по време на кризата с коронавируса и схемата в подкрепа на доходите на самонаетите лица, допълва Дойче банк.
Съседна на Германия Полша прилага схема за съкратено работно време, но според критици, тя не се управлява ефективно.
Проучване на полската Конфедерация на частните работодатели "Левиатан" показа, че заради пандемията от коронавируса може да се наложи да се направят съкращения в 69 процента от бизнеса в страната.
Според Соня Бухолц, икономист в "Левиатан", данъчните стимули, които може да бъдат предоставени бързо на компаниите, представляват по-малко от една четвърт от икономическия план на Полша във връзка с коронавируса, който представлява над 9 процента от брутния вътрешен продукт.
"Разполагаме с множество добри практики от Европа, като намаленото работно време в Германия - инструменти, които бихме могли да въведем и от които да се учим", казва тя.
КЛЮЧ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
В по-дългосрочна перспектива субсидирането на съкратеното работно време може да попречи на преструктурирането на компании с незадоволителни резултати, казва Джейкъб Къркгорд, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън".
"Не искате съкратеното работно време да отложи неизбежното и да позволи една компания зомби да оцелее. Равновесието тук е тънко", казва той.
По оценки на Дойче банк броят на работещите със съкратено работно време в Германия вероятно ще достигне между 3,5 и 5 милиона, надхвърляйки рекорда от 2009 г. - под 1,5 милиона души.
Съкратеното работно време помогна на Германия да се възстанови по-бързо от рецесията, отколкото САЩ и други европейски икономики, каза за Ройтерс икономистът от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Александер Хейзен, специалист по трудовия пазар.
Въпреки че и други използваха подобни схеми, мащабът, а оттам и потенциалните последици, се очакваше да бъдат много по-малки, отбеляза той.
"Според нас съкратеното работно време повлия значително върху запазването на работни места по време на световната финансова криза, като заетостта през втората половина на 2009 г. беше с около 580 000 работни места повече, отколкото би била без тази мярка", допълни Хейзен.
Къркгорд каза, че страните, които въвеждат модела за субсидиране на трудовите възнаграждения, са в по-добра позиция за относително бързо възстановяване след краткосрочно дълбоко сътресение от тези, в които хората остават без работа.
Според Флориан Хирш, 37-годишен монтажник в завода на Фолксваген във германският град Волфсбург, осигуровката за безработица заедно с това, което му плаща компанията, покрива 90 процента от основната му заплата, като вече не получава заплащане за извънреден труд.
Това го кара да внимава с харченето.
"Големият въпрос е как икономиката като цяло ще се възстанови от това?", казва Хирш. "Какво ще стане, ако нямаме клиенти, тъй като самите те са на съкратено работно време или са изгубили работата си. Тогава ние ще загубим онова, въз основа на което си вадим хляба".
(БТА)
